На 27 септември 1928 г. в Бруклин (Ню Йорк) семейството на Джени и Волф Браг се увеличава със син, който се ражда глух. Двамата родители са от културното малцинство на Глухите, общуващи единствено с жестов език, на който учат и детето си. Бащата е любител актьор и мениджър на пиеси, и от много ранна възраст малкият Бърни попива от него интереса към театъра, докато детството му минава в Нюйоркското училище за нечуващи, неофициално известно като Фенууд (Fanwood). Там на актьорство го учи небезизвестният Робърт Ф. Панара, който утвърждава избора на Браг да продължи да се развива професионално в сценичните изкуства.
Когато през 1947 г. завършва Фенууд, постъпва в колежа Галодет (днес университет за глухи и тежкочуващи), където изучава театър и участва в множество училищни пиеси, на които редовно обира овациите и печели отличия. Докато играе главни роли в „Скъперникът“ на Молиер и в „Тартюф”, междувременно младият Бърнард пише поезия през свободното си време и дори получава наградата „Teegarden” за творческа поезия. Краят на следването му в университета е увенчано от театралната пиеса „Бягството”, адаптация по Джон Голсуърти, на която Браг е режисьор.
Името му вече е достатъчно известно в университетските среди, затова не е изненадващо, че след успешното си дипломиране от Галодет през 1952 г., му предлагат учителско място в Калифорнийското училище за глухи в Бъркли (CSD), където преподава до 1967 г. Едновременно с преподаването, Браг режисира драматични постановки, в които участват студентите на колежа, а извън учебните часове съдейства за предаванията, които Националната асоциация на глухите (NAD) и клубът на нечуващите в Лос Анджелис организират.
Това е време на щастлив баланс: кариера, в която споделя любовта си към английския език и изкуствата с новите поколения глухи студенти, като същевременно поддържа живи личните си увлечения и участия в театъра. Но скоро животът на Бернард Браг ще претърпи още един вълнуващ трус. Тече четвъртата година на преподаването му в Бъркли, когато в Сан Франциско световноизвестният мим Марсел Марсо изнася едно от последните си представления от турнето в САЩ. Браг отива да го види и след това се представя зад кулисите на френския крал на пантомимата. След това импровизирано „прослушване” Марсо харесва амбициозния актьор и му предлага да го обучава във Франция. Браг приема предложението и пътува до Париж в края на учебната 1956 г. За американския артист това е уникален шанс да се учи на пантомима „от извора”.
И когато се завръща в САЩ, демонстрира наученото с изпълнения в Калифорния, паралелно с учителстването. Успехът с пантомимата е наистина голям, и Браг получава покани за представления на престижни места и елитни нощни клубове, където изпълнява както предварителни програми, така и импровизации. Репутацията му на талантлив професионалист расте, той обикаля Съединените щати, където изнася представления в театри, училища и университети. В продължение на три години дори участва в седмично тв шоу в Сан Франциско, наречено „Тихия човек”.
През 1959 г. Браг вече е с магистърска степен по специална педагогика от Държавния университет на Сан Франциско. Кариерата му на преподавател обаче скоро ще бъде изоставена за доста време. През 1961 г. една психоложка от университета в Ню Йорк, д-р Една Ливайн, която се занимава с проблематиката на глухотата и сценичните изкуства, се обръща към Браг първоначално във връзка с детето си, а впоследствие започва да си представя професионална група изключително само от глухи актьори. Проектът допада на Браг, но понеже липсва финансиране, се отлага за неопределено време. Едва през 1966 г. сценографът от Бродуей Дейвид Хейс се връща на тази идея и година по-късно, заедно с Браг привличат още няколко изпълнители и театрали, а срещата им в щата Кънектикът поставя началото на Националния театър на Глухите (NTD).
Ангажиментите на Бернард Браг с преподаването приключват след 15 години, прекарани в Бъркли. Време е за нови пътища. Малко след като основават театъра, телевизия NBC отправя предложение за снимане на актьорската трупа в едночасова специална програма в поредицата NBC Experiment in Television. На 2 април 1967 г. трупата има премиера, която се излъчва в национален мащаб и влиза в историята като първият случай на телевизионно предаване, в което всички актьори играят с жестов език. Идеята обаче, още преди премиерното излъчване, среща острата критика от Асоциацията на нечуващи и тежкочуващи „Александър Греъм Бел” (AG Bell), която счита използването на жестов език неподходящо за телевизията.
Бернард Браг режисира в САЩ множество пиеси през целия си живот, като някои са били адаптирани и за чуждестранна публика в Германия и Китай. През 70-те и 80-те години Браг получава почетни степени от Галодет, а през 1989 г. издава и книгата си „Уроци по Смях: автобиография на един Глух актьор” (Lessons in Laughter: The Autobiography of a Deaf Actor). В книгата той разказва за детство, в което езикът на жестовете е бил нещо забранено. „Казваха ми да си държа ръцете отстрани, защото се смяташе за срамно и клоунско да се жестира. Днес хората плащат, за да видят как го правя”.
Въпреки че през живота си чрез своята артистичност Бърнард Браг смалява бариерите между чуващия и нечуващия свят, все пак някои от тях остават солидни. Според спомените му, е бил сгоден за чуваща жена, но когато глухите му приятели поискали да организират парти за двойката, тя развалила годежа, като му заявила, че се жени за него, не за приятелите му. „Това, което тя не успя да разбере беше, че ще се омъжи само за част от мен, защото приятелите ми са другата част”.
През 1994 г. Браг е поканен да обучава нечуващи шведски актьори в престижната Стокхолмска академия за драматични изкуства. Световната федерация на Глухите го удостоява с почетна награда за цялостен принос през 2001. Човекът, когото в. „Вашингтон поуст” нарича в края на 70-те „изобретател на театъра като професионално поприще за глухите”, в стихотворението си „Върнете ми езика” желае жестовия език да си остане натурален - такъв, какъвто го е жестирал като дете и го е учил от глухите си родители, преди лингвистите да го „открият” и да го прекръстят, да го населят с правила и фиксирани граници. Според него разликите между театъра с жестиране и пантомимата е, че последната е доста самотно изкуство.
Бърнард Браг се сбогува със света на 29 октомври 2018 г.,на 90-годишна възраст.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Септември. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и разказа за вас Христина Чопарова
Изображения: bernardbragg.com, NAD, Rochester Institute of Technology
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия