Интервю

Интервю

Понеделник, 03 Декември 2018 12:00

Хипотерапия - пътешествие в сензитивността

Написана от

Коне. С огромни очи, които казват не много, а всичко. Извикват усещане за свобода, за полет, за вятър в косите, адреналин и красота. Сила, грация и благородство. Диво непокорство, което пленява. Но и кротост, побрала смисъла на всяко смирение. Конете могат да бъдат и партньори за терапия. Да премахнат всеки страх, да възпитат отговорности. Без значение дали ездачът е възрастен или дете с особености в развитието. Преди година в Бургас, на семинар за алтернативните методи на комуникация при сляпо-глухи лица, имах удоволствието да се запозная с Мария Михайлова - ресурсен психолог, работещ с деца и младежи със специални потребности и сензорни дефицити. Днес, в Международния ден на хората със специфични състояния*, разговаряме за конете, хипотерапията и ползите от нея.

Събота, 01 Септември 2018 13:00

Живот като в шоу

Написана от

Когато я видиш за пръв път, едно нещо прави впечатление – големината на усмивката, с която те посреща. Излъчва позитивност и особена слънчевост, които предразполагат. Срещаме се по повод популярното шоу, което води вече от пет години, и което се радва на огромен успех в социалните мрежи – „Шоуто на Боряна”. Тя е много неща – влогър, преводач, спортист, шоумен, пътешественик, родител и... автор на бъдеща книга. Но шшшшт! Всичко по реда си. Нека оставим Боряна Топчиева да разказва.

Събота, 28 Април 2018 15:00

Свят отвъд видимото

Написана от

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, Георги Скордев е много, много смело момче. Той е от свят, където много малко неща са ни познати. Дори не са ни познати въобще. Толкова е бързал да дойде на света, че преждевременната му поява в любящата реалност на чакащите го родители отнема светлината и звуците от собствената му реалност. Гошко не вижда и не чува, но е много сензтивно дете. Едно морско момче на 10 години, което има много за разказване, но още не е построен мостът, по който неговите истории да стигнат до нас. Затова вместо него ги разказва майка му.

С Мария Попова (или Мая, както я наричат близки приятели), се познаваме отдавна, но да се видя лично с нея и Гошко се удаде възможност едва по време на Международната конференция „Виж тишината, чуй тъмнината” в Пловдив през м.г., където тя сподели своя опит като родител на дете с двоен сензорен дефицит. Времето ни бе много малко, за да поговорим тогава за всички неща, затова днес ú благодаря, че ще го направим чрез „Ние ви чуваме”.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, днес, 23 март 2018 г., от 10.00 ч. в Конферентен център „Венус” на столичния бул. Дондуков 9 се състоя официалното представяне на проект „Национално научно изследване на българския жестов език” на Министерството на образованието и науката. Присъстваха ръководителите на проекта, участници в изследването, представители на различни неправителствени организации на хора без слух, жестови преводачи, гости.

Официалното откриване бе направено от Грета Ганчева, директор на дирекция "Достъп до образование и подкрепа на развитието" към МОН. В презентация бяха представени подробно всички стъпки от националното изследване. Сурдопсихологът проф. Цанка Попзлатева разгледа основния изследователски въпрос - дали жестовите знаци от комуникацията на глухите хора са цялостни визуални образи или са подобни на звучащите думи, и как се обработват в езиковите зони на лявото мозъчно полукълбо. Експертът филолог проф. Йовка Тишева представи теоретичното описание на Граматиката, а социолигвистът проф. Красимира Алексова запозна присъстващите със синтактичните особености на жестовия език. Речникът на глухите хора, както и работата по него бе представена от фондация "Глухи без граници".

Той е от малко врачанско селце, наречено Нефела. Расте в бедно семейство, поглъща с любопитство списания за кино, мода и хайлайф, изрязва и лепи изрезки за филмови звезди и тайно отглежда крехката мечта да стане актьор като тях. Крехка, защото търпи майчините съмнения в успеха на подобно начинание. А тях ги има, защото той е без слух. Въпреки всичко, мечтата му се реализира. Получава роли в театралните постановки „Ковачи” и „Вишневи сестри” на режисьора Възкресия Вихърова, както и в „Двама бедни румънци, говорещи полски” на Десислава Шпатова. Миналата година той се дипломира с бакалавърска степен по актьорско майсторство, и с втора специалност кино и телевизия в Нов български университет. С достатъчно живо въображение, той пише сценарии, които се надява някога да оживеят като екранни истории. Основател е на фондация „Глухи без граници”, на която е поверено Националното научно изследване на жестовия език у нас. Беше и в състава на международното жури в световния конкурс за тиха красота „Miss and Mister Deaf Stars 2017”, проведен наскоро в Париж. Митко Якимов, дами и господа.

Той е на 54. Изглежда точно така, както може да си представите, че би изглеждал един воевода. Народните носии му отиват. И не, не е актьор. Обикновено е зад обектива, за да документира родния фолклор. Фотограф, етно документалист за Национално училище за фоклорни изкуства, текстилен инженер. Малцина знаят, че от десетина години той е на „ти” с Тишината, но не личи да се е променил особено. От Левски, Плевенско. Асен Великов. Дори и в името му е втъкана българската история.

Снимките му грабват погледа веднага. А фолклорните събират хиляди харесвания в социалните мрежи. Фотографията му е хоби, развлечение и страст. И детска мечта, която добива очертания още през 89-та в Техническия университет, където е студент. Повечето тръгват по пътя на фотографията с пейзажи, той също. Снима птици, животни, улици. Лица. После, в усилните години на прехода, запечатва на кадри тежката и сива социална действителност. След известно затишие, в което малко се отдалечават с фотографията, любовта им пламва отново - този път, за да оживее сред фолклорните багри на българското. Резултатите не закъсняват – портрети, от които се лее хубостта българска, снимки, от които надничат народни обичаи и позабравени ритуали.

Поводът за редовете на Дамян Калчев по-долу са хората с увреден слух и участията им две мероприятия, което пък доведе до изповедта, която ви представям тук без съкращения или редакторска намеса. Той е председател на Районната организация на глухите - София от 2015 г. Бил е член на Младежката организация на глухите в СГБ (МОСГБ) като завеждащ туризма през 2011 г. Запален планинар, графичен дизайнер, създател на логото на ЦРРДУС, на МОСГБ, на логото на младежкия лагер и генерална асамблея на Европейския младежки съюз на глухите (EUDY), както и логото на рибарски клуб "Тихите куки" към РО-София. Негово дело са и логото на международните спортни игри за глухи Дефлимпикс през 2013 г. у нас и на още много други световни и европейски първенства.

Вторник, 12 Ноември 2013 02:00

Дъхоспиращо изживяване!

Написана от

След празничното тържество на 9 ноември 2013 г. по случай 5-годишнината на МОСГБ в зала „Амбасадор” на х-л „Тримонциум-Принцес”- Пловдив, чуждестранните гости от Европейския съюз на глухите студенти (EDSU) споделиха специално за “Ние ви чуваме” своите впечатления от гостуването си в България (от ляво на дясно): Пери Гомез, Тимъти Роуис, Атанас Калинов, Кристина Биъл, София Калинова, Томас МакУини.

Когато създаваш не просто изкуство, а обличаш в индивидуалност, престава да има значение, че ръцете ти не са като на всички останали. Че си различен. В това можа да се убеди героят на Джони Деп в незабравимата класика „Едуард – ръцете-ножици” на режисьора Тим Бъртън. Всички се страхуваха от бледия, разчорлен и леко завеян Едуард, защото вместо длани създателят му бе монтирал ножици. Но този страх изчезна, когато жителите на градчето осъмнаха с уникални фигури от чимшир в дворовете си, върху които ножиците на Еди през нощта бяха изливали цялата насъбрана тъга от осъзнатата различност. После домашните любимци се превърнаха в ходещи храсти, а накрая всички дами буквално се избиваха, за да седнат на стола пред Едуард, изцяло поверявайки му косите си. И никоя не приличаше на друга.

Коафьорите, които днес ви разкриват себе си в нашия сайт, са с увреден слух. По свой собствен начин различни, но осъзнати и щастливи от възможността да обличат в индивидуалност. И тримата са възпитаници на Техникума по фризьорство и козметика.

Скъпи читатели на сайта, в навечерието на идващите светли празници, вгледани с надежда в това, което идва, винаги си спомняме за отминалото, което ни е донесло ценни поуки и ни е обогатило. С удоволствие ви представям размислите на един млад и много перспективен художник, когото мнозина от вас може би познават – Денислав Тодоров, който се съгласи да ги сподели тук. Размислите са компилация от негови постове, публикувани на стената му в социалната мрежа Фейсбук. Представям ги на вашето внимание, за да достигнат и до всички онези, които не го познават. Надявам се, че следващите, изпълнени с много топлота и човешка съпричастност слова ще ви докоснат с неповторимостта и истинността си.