Интервю

Интервю

Жълтото тяло на трамвая се извива по напечените от жегата релси, докато пътниците флегматично зяпат през запрашените, осеяни с петна от пръсти прозорци. Умората виси като смог в душното пространство. Мярвам позната, тънка и висока фигура. Стоически и с философско примирение виси до трамвайните врати. Ръката ми вече ентусиазирано раздвижва застоялия въздух с широки махове, фигурата внезапно се оживява и поема поривисто в моята посока. Така ми се зарадва! И каква усмивка беше докарал!

Пламък. Пламък Занев. За незапознатите, той наскоро отбеляза 78 лазарника. И както сам каза, не почувствал никаква разлика между тях и тези на 21, 41 или 61. Мечтите и желанията му не са се стопили с натрупването на годините, а тъкмо напротив, увеличават се. Категорично отказва да седне на моето място, и се усмихва ли, усмихва. Пък и спирката му била ей-сега, след малко. За планински спасител и алпинист, изкачвал Карконошките планините на Чехословакия, връх Агарац в Армения и още какви ли не чудновати места у нас и по света, никак не върви да го третирате като немощен пенсионер. Да не сте посмели!

За учениците и колегите му той е просто Ричард. Предпочита по-неофициалния и неограничен от условности стил на обръщение, макар да се случва да го наричат и „докторе”.  Носител е на множество престижни награди заради приноса му в областта на технологиите за достъп на хора със сензорни увреждания, а от тази година е носител на Наградата на ACM SIGACCESS за изключителен принос.*  Фулбрайтов стипендиант и сътрудник на много от престижните научни институции в Съединените щати. Той е и професор по компютърни науки и инженерство в Университета на Вашингтон в Сиатъл (САЩ), където преподава от 1971 година. И това не е всичко. Включен е в настоятелството на университета Галодет (Gallaudet), владее американски жестов език и повечето години от живота си е посветил на работата в областта на комуникацията чрез технологии. През цялата му изследователска работа за последните 12 години основният акцент е върху достъпността. По-голямата част от изследванията му върху достъпността са в областта на технологиите за глухи, слепи и сляпо-глухи хора. Ричард Ладнър, дами и господа. 

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, на 28 септември 2016 г. в Брюксел, Белгия, в пленарната зала на Европейския парламент се проведе международната конференция на тема „Многоезичие и равни права в ЕС: ролята на жестовите езици”. Целта на конференцията бе да покаже езика на знаците като част от мултикултурното и многоезично наследство на Европа, докато в същото време се повиши по този начин и осведомеността относно ситуацията с интерпретирането на жестомимичния език, която е в рязък контраст с професията на преводачите. Във връзка с темата се срещнахме непосредствено преди конференцията с нейния домакин, Хелга Стивънс. Тя е непринудена и естествена. Фландрийката е първият получил степен по право белгиец с увреден слух и член на ЕП от 1 юли 2014 г. Бивш член и сенатор на Фламандския парламент, и настоящ вицепрезидент на Европейската консервативна и реформаторска група (ECR).

Скъпи приятели, много от вас може би знаят, че програмата Еразъм е програма на ЕС за обмен на студенти, която насърчава всички видове образование, обучение и спорт за младежи, и е създадена още през 1987 г. Както подсказва и името на програмата (Erasmus – European Region Action Scheme for the Mobility of University Students), акцентът е върху студентската мобилност. Еразъм +  обаче е сравнително млада (от 2014 г.) и комбинира всички схеми за образование и обучение за младежи. Проект на тази програма, разработен специално за младежи с увреден слух, които да се обучават за жестови преводачи, стартира от септември миналата година и се нарича „Развитие на професията глух преводач”. В тази публикация ви запознах с програмата Еразъм, а сега бих искала да ви представя две вдъхновителки от проекта на програма Еразъм +, с които имах удоволствието да разговарям онлайн.