Проф. Попова, според Вашия опит и практика, наблюдавате ли обезпокоителни тенденции на увеличение на слуховите дефицити при децата, какви са причините?
Най-честите причини за слуховите нарушения в ранна детска възраст се дължат на генетични фактори и рискови ситуации по време на раждането. От генетичните фактори най-честия причинител е connexin 26. Другите причини за увреждане на слуха в неонаталния период са преждевременното раждане, с много голяма степен на недоносеност и ниско тегло (600-700гр), асфиксия, тежка жълтеница и т.н. За съжаление, една част от тези деца са с комбинирани увреждания, което затруднява рехабилитацията на слуховите. В нашата страна не е съществувал и сега не съществува регистър на децата с вродени слухови нарушения. Поради тази причина използваме световните данни за честотата на слухово увредените деца. Бих искала да споделя, че намалението на слуха е в различни степени и видове, поради тази причина децата с частично намаление на слуха в повечето случаи се откриват в по-късна възраст, обикновено около 5-6 годишна възраст, т.е., в предучилищния период.
Съществува ли система за превенция на слуховото здраве?
Превенцията на слуховото здраве може да се разглежда минимум в два аспекта. Първата насока е спрямо децата със слухови нарушения – при тях е необходимо да се запази наличния остатъчен слух. Но за да има превенция, е необходимо да има ранно откриване на слуховите нарушения. Другата насока е спрямо нормално чуващите деца. Какво означава това? Че е необходимо да се създадат определени хигиенни навици като: неслушане на силна музика, дискотеки, стрелби, пиротехнически средства, ототоксични лекарства и т.н., изобщо всичко, което оказва влияние върху тъпанчевата мембрана.
От 40 години у нас развива дейност Център за ранна рехабилитация на деца с увреден слух, който има и кабинети в други градове на страната. Считате ли ранната рехабилитация за приоритет?
Ранното откриване на слуховите нарушения, тяхното лечение и ранната рехабилитация на слухово увредените деца са най-важните и абсолютно задължителни стъпки за нормално им развитие. Ранната рехабилитация е необходимо условие за нормалното развитие на слуха и говора. За да може тя да протича ефикасно, е необходимо да се уточнят степента и вида на слуховата увреда в ранна детска възраст, за да се използва пластичността на централната нервна система. Какво означава това? Звуковата информация от вътрешното ухо е необходимо да се проведе като нервен импулс през слуховите пътища и да достигне до мозъчната кора, където да се сформира говорно поле. За това е необходимо звуковата стимулация да започне в ранната детска възраст, в която мозъчните структури са най-пластични. Това са първите години от живота на детето, които съвпадат с физиологичното развитие на говора при нормално чуващите деца. Когато се пропусне тази възраст, всичко е много трудно и колкото по-късно се започне, става дори невъзможно, т.е., не можем да спасим „мозъка“ . Поради тази причина ранната рехабилитация е особено необходима.
Вие сте в международна колегия, която работи в областта на слуховия скриниг. Бихте ли пояснили какво точно представлява скрининга на слуха като процедура и къде се прави?
Слуховия скрининг е метод за откриване на слухови нарушения непосредствено след раждането на децата. Прави се в родилния дом, на 48-мия час от раждането. Методът на изследването е неинвазивен и лесен за приложение, абсолютно безвреден за детето. За децата със отрицателен резултат е необходимо консултация с УНГ специалист. Терминът, които се използва, е „универсален неонатален слухов скрининг”, и се прави в цял свят. Съществува още един вид скрининг, който се прави в предучилищна възраст, и по този начин се откриват леките слухови нарушения, които водят до частични нарушения на слуха, и оттам – до недобре развит говор.
Има ли у нас методи за пренатална диагностика на слуха?
У нас пренаталната диагностика може да се прави само при съмнение за генетична слухова увреда.
Трудно ли се установява липсата на слух в най-ранната детска възраст и каква е причината за това?
Съществуват напълно рутинни методи за установяване на вида и степента на слуховите увреди още в най-ранна детска възраст. В Клиниката по УНГ болести при УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, един от най–малките изследвани пациенти бе на 14 дни. Смисълът на неонаталият слухов скринг е точно този – да започне ранна диагностика, ранно лечение с последваща рехабилитация на говора.
За много родители е шок да открият, че детето им не чува. Бихте ли споделили с нас какви са Вашите съвети и препоръки към родители, според досегашния Ви опит?
Много е трудно за родителите да приемат, че детето им не чува. Според мен е необходимо време да се приеме този факт и переспективата, че има възможност детето да се развива нормално, да проговори заедно със своите връстници.
Какъв е броят и средната възраст на малките пациенти, които кабинетът Ви обгрижва?
За съжаление, поради липса на универсален неонатален слухов скриниг, броят на пациентите до една годишна възраст не са много, обикновено децата идват, когато родителите забелязват изоставяне в развитието на говора спрямо техните връстници. До една годишна възраст се изследват деца само от рисковите групи. В Клиниката по УНГ болести при УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ имаме най-модерната апаратура за диагностика на слуха, определяне на степента и вида на слуховата увреда, както и възможности за проследяване на състоянието на децата, също и резултата от слухопротезирането и кохлеарната имплантация. След установяване на слуховата увреда, при нас се извършва слухопротезиране и при необходимост се извършва кохлеарна имплантация.
Слухопротезирането като лична отговорност често колебае избора между слухови апарати или кохлеарни импланти. Като специалист, какво е вашето становище, кога е нужно да се постави техническо средство и какво определя кое е подходящото за по-добро чуване?
Изборът между слухов апарат и кохлеарен имплант е много добре регламентиран. Когато няма възможност за развитие на говора със слухови апарати, т.е. детето няма остатъчен слух, се пристъпва към кохлеарна имплантация. Поради тази причина е необходимо преди кохлеарната имплантация детето да бъде двустранно слухопротезирано. Тук е особено необходимо да се провежда и ранната рехабилитация със сурдопедагог, които професионално може да работи и наблюдава детето. Като краен резултат е необходимо да се даде шанс на детето да се развива нормално, заедно със своите връстници. Надявам се, че в близките 10-15 години ще съществуват и други методи за лечение на глухотата.
Съществуват доста митове относно загубата на слуха, които подвеждат и насаждат излишно страхове. Във Вашата практика, с какви от тях сте се сблъсквали?
Легендите и митовете са много, и в някои случаи не е необходимо да се коментират и разнасят. Особено много са страховете относно кохлеарната имплантация, които са напълно безпочвени. Вече 16 години в клиниката по УНГ болести при УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ се извършва кохлеарната имплантация като рутинна операция. Това, което е необходимо да се знае, е че децата с увреден слух по нищо не се различават от другите деца, когато им се осигури нормално възприятие на звуците от околната среда.
Интервюто взе: Христина Чопарова
Фотография: личен архив на проф. Попова
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa право дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия