С критично око

С критично око

В публичното пространство нерядко циркулира изказването, че „Няма точна статистика, но глухите в България са около 120 000”. То е не само абсурдно, но е и осъдително разпространение на заблуждаващи и неверни данни. Завишената численост обаче послужи като аргумент в прокарването на Закона за българския жестов език, придавайки тежест на необходимостта от приемането му заради наистина огромен брой хора. Последиците от тази заблуда са много по-тежки, отколкото се счита.

Във връзка с предизборната кампания в България за предстоящите Парламентарни избори 2021, много от кандидатите в политическата надпревара включиха субтитри във видео материалите си. По този начин е спазена политиката за достъпност спрямо нечуващите избиратели. Буди недоумение обаче появата на глухо лице в прозореца за жестов превод във видео на „Да, България!”. Това повдига основателни съмнения за качеството на превода, тъй като глухи лица не могат да бъдат преводачи в медии и в публични ситуации.

Жестовият език (все още често наричан постарому жестомимичен) е съчетание от знаци, изобразявани както с едната или двете ръце, така и с лицева мимика. Движенията на ръката, позицията на пръстите и останалите елементи на жестовата комуникация са подпомагащи осмислянето на думите чрез визуалното им изображение в пространството. Жестовият език обаче не е еднакъв за носители и ползватели. Разчитането по устни, калкирането и мястото на тълкувателите в жестовата комуникация са акцент в днешната публикация. 

Остава само месец до датата на провеждане на новите парламентарни избори в България, насрочени от президента Румен Радев на 4 април 2021 г. Гражданският вот ще определи състава на 45-тото поред Народно събрание, за което предстои да бъдат избрани нови народни представители. Време, в което всички кандидати имат възможност да представят себе си пред българските избиратели, а гласоподавателите – да прецизират своя избор. Доколко обаче представянето на кандидатите е съобразено с правото на достъп до информация относно изборната подготовка и процеси за граждани със слухова загуба? 

Сряда, 10 Февруари 2021 10:02

Що е качествен жестов превод(ач)

Публикувана от

Още преди приемането на Закон за жестовия език предупредихме, че ако бъде приет в този му вид, най-засегнати ще бъдат българските преводач-тълковници, заради неуместните опити за уреждане на въпроси, свързани с техните квалификации и услуги. След приемането на закона не закъсняха и мнения за необходимостта от „по-качествени преводачи”. В настоящия материал припомняме видовете жестов превод и какъв е критерият, който определя качеството на превода и квалифицираността на посредника.

На 21 януари 2021 г. в Народното събрание  бе приет на второ четене Закон за българския жестов език, чийто проект претърпя прецизиране на 13 януари т.г., с незначителни и по-скоро козметични поправки. С този акт България се нарежда до държавите, легализирали в националните си законодателства езика на знаците, което е единственият плюс от приемането му. Легализирането е несъобразено с националните особености на държавата ни и с хората, съставляващи нечуващата ѝ общност. Какво в действителност бе узаконено, какви са последиците и реакциите от това, разглежда (без да претендира за изчерпателност) настоящият анализ.

За 11 ноември 2020 г. бе предвидено първото четене на Законопроект на Закон за българския жестов език. По липса на кворум заседанието бе насрочено за следващия ден. Днес, 12 ноември 2020 (четвъртък) бе съобщено, че Народното събрание е приело с единодушие на първо гласуване проектът на Закон за българския жестов език. Съобщението направи Светлана Ангелова, народен представител от ПГ на ГЕРБ, зам. председател на ангажираната със законопроекта Комисия по труда, социалната и демографска политика.

Жестовата комуникация прикова взора на общественото внимание чрез превода от телевизионния ефир, въведен поради епидемиологичната обстановка. Това обстоятелство актуализира и темата за необходимостта от Закон за жестовия език. Създаването му въздигна надеждите на тихата общност България да се нареди до европейските държави, легализирали в националните си законодателства жестовия език като комуникационно средство. Законопроектът, внесен в НС обаче, е много далеч от тези надежди и в този му вид има смущаващо много недостатъци.

На 11 април 2020 г. здравният министър издаде нова Заповед за задължително носене на маски. Заповедта влезе в сила от 12 април и е със срок до 26 април 2020 г. (включително). В резултат на въвеждането на тази мярка много граждани изразиха несъгласието си чрез Жалби до Върховния административен съд за отмяна заповедта на здравния министър. Съобщено бе, че броят на жалбите е над 400. Сайтът „Ние ви чуваме” счита мярката незаконосъобразна, като освен аргументите за неефективност на маските и недоказаната им защитна функция, изтъква и аргументи, касаещи хората със слухови дефицити в България.

Епидемиологичната ситуация, предизвикана от коронавируса Covid 19, наложи необходимостта от мерки за навременно информиране и на онази част от обществеността, ползваща езика на знаците. Във връзка с това от Световната федерация на глухите (WFD) и Световната асоциация на жестовите преводачи (WASLI) напомниха на правителствата техните ангажименти съгласно чл. 9 и чл. 21 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (CRPD) за осигуряване на пълен достъп до информация и достъпност до всички услуги.