С критично око

С критично око

Петък, 14 Май 2021 13:33

За обучението с жестов език

Публикувана от

Нов български университет (НБУ) съобщи, че преподаватели и служители на висшето учебно заведение започват изучаване на български жестов език. Целта е да се подобри в значителна степен познаването на спецификите на хората със сензорни нарушения, обслужването на глухи студенти в университета и академичното им функциониране като цяло. 

Сряда, 12 Май 2021 14:34

Изгубени в превода

Публикувана от

Голяма част от дефинициите, които официално се употребяват спрямо хората със слухова загуба у нас, са погрешни заради неправилното им тълкуване от чужд език. Когато се превежда информация от чужд език (обикновено англоезична), е добре да се познават тънкостите на езика и значенията на думите, в противен случай грешките водят до самоволно дефиниране, което в никакъв случай не е съобразено с медицинския или културен аспект на състоянието на тишина при хората със слухова загуба.

В публичното пространство нерядко циркулира изказването, че „Няма точна статистика, но глухите в България са около 120 000”. То е не само абсурдно, но е и осъдително разпространение на заблуждаващи и неверни данни. Завишената численост обаче послужи като аргумент в прокарването на Закона за българския жестов език, придавайки тежест на необходимостта от приемането му заради наистина огромен брой хора. Последиците от тази заблуда са много по-тежки, отколкото се счита.

Във връзка с предизборната кампания в България за предстоящите Парламентарни избори 2021, много от кандидатите в политическата надпревара включиха субтитри във видео материалите си. По този начин е спазена политиката за достъпност спрямо нечуващите избиратели. Буди недоумение обаче появата на глухо лице в прозореца за жестов превод във видео на „Да, България!”. Това повдига основателни съмнения за качеството на превода, тъй като глухи лица не могат да бъдат преводачи в медии и в публични ситуации.

Жестовият език (все още често наричан постарому жестомимичен) е съчетание от знаци, изобразявани както с едната или двете ръце, така и с лицева мимика. Движенията на ръката, позицията на пръстите и останалите елементи на жестовата комуникация са подпомагащи осмислянето на думите чрез визуалното им изображение в пространството. Жестовият език обаче не е еднакъв за носители и ползватели. Разчитането по устни, калкирането и мястото на тълкувателите в жестовата комуникация са акцент в днешната публикация. 

Остава само месец до датата на провеждане на новите парламентарни избори в България, насрочени от президента Румен Радев на 4 април 2021 г. Гражданският вот ще определи състава на 45-тото поред Народно събрание, за което предстои да бъдат избрани нови народни представители. Време, в което всички кандидати имат възможност да представят себе си пред българските избиратели, а гласоподавателите – да прецизират своя избор. Доколко обаче представянето на кандидатите е съобразено с правото на достъп до информация относно изборната подготовка и процеси за граждани със слухова загуба? 

Сряда, 10 Февруари 2021 10:02

Що е качествен жестов превод(ач)

Публикувана от

Още преди приемането на Закон за жестовия език предупредихме, че ако бъде приет в този му вид, най-засегнати ще бъдат българските преводач-тълковници, заради неуместните опити за уреждане на въпроси, свързани с техните квалификации и услуги. След приемането на закона не закъсняха и мнения за необходимостта от „по-качествени преводачи”. В настоящия материал припомняме видовете жестов превод и какъв е критерият, който определя качеството на превода и квалифицираността на посредника.

На 21 януари 2021 г. в Народното събрание  бе приет на второ четене Закон за българския жестов език, чийто проект претърпя прецизиране на 13 януари т.г., с незначителни и по-скоро козметични поправки. С този акт България се нарежда до държавите, легализирали в националните си законодателства езика на знаците, което е единственият плюс от приемането му. Легализирането е несъобразено с националните особености на държавата ни и с хората, съставляващи нечуващата ѝ общност. Какво в действителност бе узаконено, какви са последиците и реакциите от това, разглежда (без да претендира за изчерпателност) настоящият анализ.

За 11 ноември 2020 г. бе предвидено първото четене на Законопроект на Закон за българския жестов език. По липса на кворум заседанието бе насрочено за следващия ден. Днес, 12 ноември 2020 (четвъртък) бе съобщено, че Народното събрание е приело с единодушие на първо гласуване проектът на Закон за българския жестов език. Съобщението направи Светлана Ангелова, народен представител от ПГ на ГЕРБ, зам. председател на ангажираната със законопроекта Комисия по труда, социалната и демографска политика.

Жестовата комуникация прикова взора на общественото внимание чрез превода от телевизионния ефир, въведен поради епидемиологичната обстановка. Това обстоятелство актуализира и темата за необходимостта от Закон за жестовия език. Създаването му въздигна надеждите на тихата общност България да се нареди до европейските държави, легализирали в националните си законодателства жестовия език като комуникационно средство. Законопроектът, внесен в НС обаче, е много далеч от тези надежди и в този му вид има смущаващо много недостатъци.