Музика

Едва ли има друг велик композитор в историята на музиката, който да е толкова разпознаваем както с музиката си, така и с обстоятелството, че е бил без слух, но въпреки това е продължил да композира. Лудвиг ван Бетовен (Ludwig van Beethoven).

Произнасят името му като Бетхо̀вен (или Бèтовен). Той се ражда в Бон (Германия) през 1770 г., като за рождена негова дата се посочва 16 декември. Произхожда от семейство с фламандски и нидерландски корени, посветено на музиката. Дядо му Лудвиг е бил капелмайстор, а баща му Йохан – тенор в архиепископската капела в Бон.

Ранни години

Бетовен е второто от общо седем деца, четири от които умират в ранна детска възраст. Малкият Лудвиг проявявал музикални наклонности от съвсем малък. Да го образова музикално се заема баща му, който по онова време бил страстен любител на чашката, поради което уроците му по солфеж и пиано били доста груби, безсистемни и затормозяващи.

Все пак бащата успял да предаде на бъдещия композитор основните познания що е хармония и контрапункт. Малкият Лудвиг обаче намирал всичко това за огромно мъчение. Пияният му баща се прибирал от кръчмата и всяка вечер изкарвал разсъненото момче от леглото, за да свири, като наказвал всяка грешка с пръчка и словесни обиди. При това положение е цяло чудо, че детето не само не развива ненавист към музиката, но заради преживяното насилие се научава да се усамотява в размисъл, което ще окаже влияние върху композирането му.

Шестгодишен, Бетовен тръгва на училище, от което често отсъства заради заниманията си с музика. Впрочем, той за пет години сменя три училища и много изостава в учебния материал, затова през 1781 окончателно спира да ходи, за да се посвети на работата си като помощник-органист.

На осем години Лудвиг ван Бетовен изнася първия си концерт в Кьолн. Датата е 26 март 1778 г., и в стремежа си да го обяви за новия Моцарт, баща му разпространява лъжата, че детето е на шест години. По тази причина композиторът винаги е смятал, че кръщелното му свидетелство, в която е посочена датата му на раждане, не е негово, а на починалия преди него брат Лудвиг Мария.

Бетовен има и друг учител по музика – Кристиан Нефе, който бил с далеч по-добри качества като педагог. Отлично школуван музикант, той запознал момчето с творчеството на Бах, с идеите на Френската революция и с модерната за епохата литература, понеже бил ангажиран и с общото образование на Лудвиг, освен с музикалното. Под ръководството на Нефе Бетовен пише първите си три клавирни сонати, които скоро са отпечатани през 1783 г., а учителят му споделил публично, че ако възпитаникът му продължава да се развива толкова добре, със сигурност ще бъде вторият Моцарт.

На 14-годишна възраст Лудвиг ван Бетовен вече е назначен за органист в курфюрската капела и да разшири кръга на приятелите си. На младия музикант скоро му се налага да издържа и семейството си, и да поеме грижата за двамата си по-малки братя, тъй като баща му е все по-лош тенор заради прогресиращи проблеми с алкохола. През 1787 г. Лудвиг заминава за Виена с Нефе за около месец, за да разшири музикалното си образование, и се запознава с Моцарт, който останал изключително впечатлен от импровизацията му и предрекъл, че светът тепърва ще чува името Бетовен.

За съжаление виенският престой се съкращава заради бащино писмо, в което младият музикант е призован да се завърне спешно в Бон заради лошото здравословно състояние на майка му. След нейната кончина баща му губи работата си в капелата и грижата за семейството ляга изцяло на плещите на 19-годишният бъдещ гений.  Бетовен започва да дава частни уроци, свири на виола в капелата и е оперен корепетитор. Сред учениците му е и Елеоноре фон Бройнинг, в която Бетовен се влюбва несподелено, но остава приятел за цял живот с брат ѝ Стефан. Това е много творчески период, в който композиторът създава три клавирни квартета, пиеси, менуети за оркестър и други, които обаче сам изгаря през 1794 г. 

Виенската приказка

Бетовен се запознава с Йозеф Хайдн при едно от гостуванията му в Бон през 1790 г., и получава покана да се учи при него във Виена. Така две години след запознанството им започва социалния възход на Лудвиг, който се запознава също с Антонио Салиери и други влиятелни аристократи, музиканти и видни общественици.

По това време Бетовен изпълнява импровизации на други композитори и вратите за него са отворени за множество светски и музикални събития, на които изнася концерти. В този период се разгаря страстта му по композирането. Първото, което създава след изгарянето на значителна част от творчеството си, са две сонати за пиано и три клавирни композиции. Виена ги приема със смесени чувства, вариращи от колебание в новаторския му стил до възторжени похвали. Но това са творби, с които Бетовен отстоява собствения си стил, определян като "героичен", страстен, мощен и контрастен в динамики и тоналност.

В следващите години редица събития превръщат Виена в постоянен дом за Бетовен – баща му умира, отпада издръжката му от капелата в Бон, а двамата му братя се преместват при него. Младият композитор среща подкрепата на благородници, които са фенове на музиката му и се запознава с музиканти, които я изпълняват и разпространяват.  Междувременно обучението при Хайдн продължава, но отношенията им не са безоблачни. Бетховен е заявявал, че не е научил нищо от него, но се смята, че музиката на Хайдн е формирала развитието му като композитор в областта на симфонията и камерната музика.

Бетовен е виртуозен пианист и за първите десет години от престоя си във Виена композира половината от 32-те си клавирни сонати, включително Лунната. За пръв път виенската общественост има възможност да признае музикалния му гений през 1795 г. на собствен концерт, след който започва турне с изключително голям успех.

Срещи с Тишината

В разгара на славата си Бетовен започва да се оплаква от постоянен шум в ушите (тинит). Още от 1796 г., когато е едва в началото на музикалния си успех, слухът му започнал да се влошава, но вече прогресивно отслабвал. Предвид заниманията му с музика, в които слухът играе водеща роля, за него това е унищожителен съдбовен удар, който го кара да направи завещание – писмо до братята му Карл и Йохан, в което ги уведомява за Тишината и им завещава инструментите си.

Частичната слухова загуба пречи на Бетовен и да общува. Той чете по устните на хората или ги моли да му пишат на хартия, но не им отговарял гласно, за да не научат, че е с нарушен слух. Въпреки това периодът между 1802 и 1812 г. е най-продуктивният в творческата кариера на композитора. Бетовен композира шест от деветте си симфонии, концерти за пиано и първия вариант на операта си "Фиделио", която той представя пред публика с името на първата си и несподелена любов ("Леоноре"), но тя търпи още две преработки.

През този период е запознанството му с Йохан Волфганг Гьоте в курорта Теплице. След 1812 г. обаче животът на Бетовен тръгва надолу: проблеми с личния живот и финанси, както и пълна загуба на слуха. На следващата годна започва да си служи със слухова тръба, за да може да общува с колегите си. Слуховите тръби са изобретение на Йохан Мелцел (създател и на метронома), който ги разработил специално за оглушалия композитор. Заради тях Бетовен вече не е в състояние да крие липсата си на слух, но все така отказва да говори и започва да ползва "тефтерчета за разговор" през 1816 г., за да си общува писмено.  

Тоталната липса на слух му пречи както да свири на пиано, така и да дирижира, затова през 1822 г. репетицията на "Фиделио" се проваля. През следващите години Бетовен се бори за попечителство над сина на покойния си брат Карл и работи по композирането на сонати за пиано. През 1824 г. Лудвиг Ван Бетовен завършва своята Девета симфония, в която последната част е Одата на радостта, която от 1985 г. е химн на Европейския съюз.

Деветата симфония е възторжено приета и по време на премиерата ѝ Бетовен стои до диригентския пулт само за да задава темпото, но на оркестъра е наредено да не се съобразява с него, а с асистента му. Още при месата публиката започва да аплодира бурно, но Бетовен не може да чуе това, защото по това време е напълно оглушал. Алтът Каролина Унгер го обръща към публиката, за да може той види триумфа си.

В музикалните среди има поверие, че деветите симфонии са последни за композиторите. Може би има нещо вярно в това, тъй като Бетовен никога не завършва Десетата си. Той прекарва последните месеци от живота си на легло, посещаван от много приятели и почитатели.

На 26 март 1827 година светът се сбогува с 56-годишния гений, като причината за смъртта му и до днес не е ясна. Допуска за двойна пневмония, отравяне с олово и дори цироза, понеже също като баща си прекалявал с алкохола. Предполага се, че Бетовен е употребявал редовно евтино бяло вино, което по това време съдържа олово поради използването на оловен подсладител.

На космическите кораби "Вояджър", които изпратиха в Космоса звуци от Земята, записани на позлатена плоча, сред множеството произведения има и две на Бетовен – Петата симфония и Струнен квартет 13.

NВ: Cтaтиятa e пoдгoтвeнa зa цeлитe нa ĸaлeндapния пpoeĸт "Tиxa Уиĸипeдия". Moлим зa цитиpaнeтo ни ĸaтo изтoчниĸ пpи пyблиĸyвaнe в дpyги мeдии и плaтфopми.

Автор на статията и превод от английски: Христина Чопарова

Снимка: Wikimedia commons

Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на неизключително право да публикува статията 

Клипът на песента „Бъдник“, в изпълнение на Димитър Вълчев, бе премиерно излъчен днес, 1 декември 2023 г. от 10:00 ч. в мрежата за видеосподеляне ютуб. В този пореден музикален проект на продуцента Игор Марковски участва младият жестов посредник Даниел Стоянов. Реализацията на клипа е с мисъл за „Ние ви чуваме“ и достъпността на българската музика до нечуващи хора чрез езика на знаците.

Част от дейностите ни като сайт (и вече като сдружение) включват жестиране на песни на популярни изпълнители на българска музика в различни жанрове. Целта ни е по този начин да я направим по-достъпна за хората без слух в нечуващата общност. За последните две години Национален център за алтернативна комуникация „Ние ви чуваме“ е реализирал четири видеоклипа с български жестов език, жестирани от професионалния преводач-тълкувател Камелия Ангелова.

През 2022 г. българската рок банда записа песента „Единствена /Търся“ (One/I’m looking for) в памет на легендарния китарист Еди Ван Хален, а видеоклипът е заснет в неговия стил. Групата реализира съвместно с Национален център за алтернативна комуникация „Ние ви чуваме“ и преводач-тълкувателя Камелия Ангелова версия на клипа с жестов превод на песента, за да бъде достъпна за потребителите на знаков език от българската нечуваща общност.

Терапевтичната музикална инициатива с фотосесия, в която нечуващи модели в народни носии тестваха своите усещания за ритъм при непосредствен допир до живо изпълнение на фолклорни музикални инструменти, завърши. „В търсене на звука“ е авторски замисъл, реализиран с убеждението, че музиката е в състояние да въздейства на спящи слухови нерви и има цялостен лечебен ефект.

Тя е изпълнител на джаз и поп, както и автор на песни. Загубата на слух е пагубна за повечето музиканти, но не и за Аманда Лин Харви (Amanda Lynn Harvey), която през 2017 г. дори печели четвърто място в популярното музикално предаване „Америка търси талант“.

Петата фото сесия от терапевтичната музикална инициатива „В търсене на звука“ бе и последната, която специализираният сайт „Ние ви чуваме“ (вече Национален център за алтернативна комуникация) реализира в пловдивското с. Яврово (общ. Куклен). На 20 ноември 2022 г. младо семейство от Стара Загора и изпълнител на тъпан се оказаха неочаквана атракция в родното място на Николай Хайтов.

Четвъртата фотосесия от терапевтичната музикална инициатива „В търсене на звука“ се проведе в пловдивското село Свежен на 15 октомври 2022 г. Специализираният сайт „Ние ви чуваме“ реализира снимките съвместно  с етно-фотографа Асен Великов, с участието на близначките Люси и Таня Гъркови, 2-годишният Стефан и китариста Християн Цвятков.

Третата фотосесия от музикалната инициатива „В търсене на звука” бе на 6 септември 2022 г. в село Крушовица, Елинпелинско, и се превърна в истинско съединение на звук и тишина под мелодичните звуци на гъдулка.

На 7 юли 2022 (четвъртък) „Ние ви чуваме” реализира в Пловдив втора фото сесия от музикалната инициатива „В търсене на звука”, с участието на Иван Пейчев, изпълнител на кавал от Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев” и 18-годишната Ивелина Иванова, възпитаничка на столичното специално училище „Проф. д-р Дечо Денев”.