Музика

Когато осъзнаеш, че Тишината не е отсъствие на звук, а сборно място на всякакви звуци – на емоциите, на чувствата, на миговете, на всичкото – тогава разбираш, че не си между два свята, а е в един, където едновременно се срещат звук и тишина. И където за да усещаш, не е нужно да чуваш. Нужно е само да следваш ритъма... и да вярваш в себе си. Да правиш това, което обичаш. Той не е от хората, които се втренчват в ограниченията, а се концентрира върху възможностите и „как може да...”. С просто изумително чувство за ритъм, макар че не разбира думите на песните. Може да чува баса и вибрациите, но само ако са достатъчно силни. За човек, който има тежка до дълбока слухова загуба и комуникира с езика на знаците, не е проблем да разбие стереотипите, че хората без слух са неспособни да се наслаждават на музиката. Нико ДиМарко, дами и господа.

„Много ми се танцува и ми се иска да запиша някакви курсове по танци, знаеш ли къде се предлагат такива за тежкочуващи?”

Честно казано, не знаех. Но и отправеният към мен въпрос пробуди други въпроси, свързани с музиката и с начина, по който я възприемат лишените от слух. За мен танцът е изразена Енергия, пусната на свобода – като да направиш букетче от емоции и да го хвърлиш в леещата се река от мелодии.

Човек не винаги чува, когато слуша, и не винаги вижда, когато гледа. Колко вярно! Звучи невероятно, но не само чуващият свят, но и хората със слухови дефицити смятат, че загубата на слуха прави абсолютно невъзможно възприемането на музиката. „Глух музикант” звучи като нелеп оксиморон и може би само Лудвиг Ван Бетховен бива оправдаван като някакво изключително музикално чудо. Но всъщност, когато слушаш себе си, можеш да бъдеш виртуоз във всичко, дори ако си напълно лишен от слух. В това ще ви убеди Евелин Глени.

Представете си стадион, пълен с хора. Сцена, кабели, прожектори. Огромен екран, чрез който малките детайли да бъдат достатъчно големи и видими от всички. Музикални вибрации наелектризират въздуха. По сцената дивее Мерилин Менсън. Или Метод Мен. Лее се рап, движенията са бързи, насечени. Думите са като скоропоговорка – такъв е речитативния ритъм. Сега си представете, че отпред, съвсем близо до подиума, е застанало едно въодушевено момиче, което изглежда като заклета фенка, ощастливена да бъде толкова близо до любимците си – рапира и с ентусиазъм повтаря движенията на пеещите звезди. Нищо не е такова, каквото изглежда, разбира се. Това е Холи. Тя е… жестов преводач.

Музиката и липсата на слух са на пръв поглед взаимноизключващи се. Но не и за Евелин Глени (Evelyn Glennie). Перкусионистката без слух е родена в Абърдийн, Шотландия, на 19 юли 1965 година. На осем годишна възраст тя започва да се оплаква от проблеми със слуха, а се оказва, че слуховите нерви и на двете ù уши са непоправимо увредени. На 12 Евелин е с тотална загуба на слуха и започва да носи слухови апарати. Някъде по времето, когато я обявяват за клинично глуха, Евелин започва да се поддава на страстта си към музиката. Притежавайки страхотно чувство за ритъм и усет към вибрацията, дребничката шотландка постъпва в Кралската музикална академия и на 19 години, за радост на близките си и за голямо учудване на британските медии, завършва музикалната школа.