Затрудненията със слуха, говора и зрението често са резултат от онова, което човек не желае да чуе, да каже или да види. Категоричният отказ, деклариран чрез човешките мисли, думи и постъпки се отразяват на физическото здраве, а тялото реагира със съответни състояния в отговор. Какви са начините човек да излекува онова, което сам си причинява, разглежда книгата на Луиз Хей „Излекувай живота си”.

На Земята са се появили извънземни същества, наречени хексаподи, с които група американски учени и лингвисти се опитва да установи контакт, изучавайки езика им. Дали е възможно да се разсъждава и сънува на друг език, освен родния, ако той е невербален? Тед Чанг се опитва да отговори на този въпрос в научно-фантастичната новела „Историята на твоя живот” (Story of Your Life).

XXIV-ти Международни летни игри за нечуващи „Дефлимпикс” (Deaflympics) тази година се провеждат за пръв път в Южна Америка. От 1 до 15 май 2022 Бразилия ще бъде домакин на спортните игри, локализирани в град Кашиас до Сул (Caxias do Sul).

Много от нечуващите спортисти през 20-те години на миналия век остават извън Олимпийските игри само заради липсата на слух. Един французин, сам той занимаващ се с колоездане, решава да промени това и през 1924 г. създава Международните тихи игри, или както се наричат днес, Дефлимпикс (Deaflympics). Йожéн Рубéнс-Алкéз (Eugène Rubens-Alcais).

Роден преди края на Първата световна война, той се включва във Втората по начин, който му носи благодарствено писмо от генерал дьо Гол, написано собственоръчно. Без слух и говор, но с достатъчно смелост да отстоява мястото си във френския военноморски флот, въпреки че излага живота си на риск по време на сигнали за атака, които не може да чуе. Пол Бюркел (Paul Burckel).

През 30-те години на миналия век той е професионалист в лека и полутежка категория, печелил титли в Италия и Европа. „Циганчето”, както фамилиарно го наричат миланци, се превръща в боксова легенда след златния медал на Олимпиадата от 1928 г. и има 97 победи за цялата си кариера. Карло Орланди (Carlo Orlandi).

Като повечето представители на дребното дворянство през осемнадесети век и той се занимава с рисуване на портретни миниатюри, превръщайки хобито си в доходна професия. Портретите му, не по-големи от 5 см., са изящни копия на знатни благородници, направени с акварел върху слонова кост. Ричард Крос (Richard Crosse).

Познат на читателите със сатиричния си роман „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война”, с „Виолетовия гръм” чешкият писател Ярослав Хашек отново предлага хумористичен поглед към най-абсурдни житейски ситуации, в една от които персонажът е нечуваща жена.

Провинциалното ирландско градче Росмор не блести с нищо, освен с разположения дълбоко в глоговата му горичка извор, който местните хора са нарекли на св. Ана, майката на Богородица. Изворът, съществуващ от незапомнени времена, буквално е извор и на надежди за разрешаване на въпроси от всякакъв характер, включително за възвръщане на слух. Но градоустройствени планове за построяване на околовръстен път заплашват да заличат свещения извор и разделят росморската общност на две.

Бюстовете, които извайва, са точно копие на живите оригинали – лицата на Френската революция. Те му носят слава като автор, лишен от слух и говор, но надарен с талант да пресъздава точно личностите, чиито гласове никога не е чувал. Клод-Андрé Дезен (Claude-André Deseine).