Във връзка с Международния ден на жестовия език (23 септември), който ще се отбележи в рамките на Международната седмица на глухите (21-27 септември 2020), Световната федерация на глухите (WFD) стартира инициатива, наречена „Глобално предизвикателство за лидери” (Global Leader Challenge). Предизвикателството е към лидерите на държавите, които са легализирали жестовия език в националното си законодателство. Целта е да се насърчи употребата на жестовия език от местни, национални и световни лидери, в партньорство с национални асоциации на глухи хора във всяка държава.

Той рисува пейзажи, плодове и цветя. Натюрмортите му са толкова реалистични и живи, че се усеща свежестта на току-що натопените във ваза разкошни букети. Всяка картина е като рог на изобилието, щедро разсипан по теракотени плотове. Изобилие от цветове и форми – неувяхваща красота в късчета нидерландска реалност от 18 век, майсторски изобразена от Елке Елкема. 

23-тото издание на Международния конгрес (ICED), на който се поставят важни за образованието на глухите хора въпроси, е било планирано за провеждане от 6 до 9 юли 2020 г. в Бризбейн (Австралия). Във връзка с пандемичната обстановка датата за конгреса е пренасочена за 2021 г., от 5 до 8 юли. Събитието е под надслов „Силата на връзката” и основен акцент в него е взаимодействието и партньорството между всички участници и компоненти в процеса на учене.  

Гостът ни днес е слухово-речеви рехабилитатор и преподавател на дечица със слухова загуба от началните класове в столичното специализирано училище „Проф. Д-р Дечо Денев”. Освен това е жестов преводач, хореограф и ръководител на детска група по синхронно пеене с мимика и жест. За обучението на децата, арт проявите на малките ученици, вълшебството на танца и за жестовия език разговаряме с Камелия Захариева.

Светът го познава като забележителна личност не само като художник на изключителни портретни миниатюри върху слонова кост. Но и защото е първият поет, който – бидейки в света на Тишината още от рождението си, без възможност да чува реч и звук – композира стихове в правилна метричност. Израствайки в бедност и само с петгодишно формално образование, той посвещава почти целия си живот, за да могат децата без слух да получат качествено обучение на високо ниво. Джон Карлин (John Carlin).

Тази година шестото издание на международния фестивал на изкуствата „Българска душа на свята земя” ще се проведе в Израел и изцяло онлайн. Фестивалът се организира от Арт салон „Сели – култура на народите“ в гр. Бат Ям, с подкрепата на Държавна агенция за българите в чужбина. Целта на фестивала е съхранение на културното наследство, междукултурен обмен и популяризиране на българските традиции и обичаи.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, гостът ни днес е преподавател по традиционен български танцов фолклор не само у нас, но и в чужбина. Бивш балетист-солист от Фолклорен ансамбъл „Тракия” (1995), той е автор на сценични танцови произведения в редица професионални и самодейни фолклорни ансамбли. Възпитаник на НУТИ – София и АМТИИ – Пловдив, от 2011 г. е ръководител на катедра „Хореография”, а от две години преподава хореографска композиция в Белград (Сърбия). Автор е на научни трудове по български сценичен и традиционен танцов фолклор, както и е бил жури на редица български и международни конкурси и фестивали. Разговаряме с проф. д-р Антон Андонов за магията на танца, връзката между ритъма и усещането за ритъм при хората в тишина.

Да се чете по устни е умение, което някои хора със слухова загуба владеят доста добре. Умение, което може да спаси живот или да разреши заплетена ситуация. В крими драмата „Чети по устните ми” (Sur mes lèvres, 2001) на Жак Одиар това умение се превръща в ценно предимство за разкриване на гангстерски план.

Последните дни на Май подариха на Земята влагата си. Прощалният подарък окъпа в чистота зеленото на Морската градина в Бургас и подслони пролетните котки под пейките. Дръзки чайки, разрошена синева и алеи, из които се носят леко минорни звуци от китара. Миг по-късно китарата оживя с музиката на „Телефонна любов”, импровизацията събра възхитена публика, а най-голям интерес предизвика жестовият превод, предназначен да отнесе песента до онези, които не чуват.

Животът му е като от роман на Дикенс. Роден без слух и говор, той няма щастието да познава жената, дала му живот. Син на беден лодкар от малко селце край Охайо, се озовава в големия град, отвлечен от псевдоблагодетел. Среща и истински, които го насърчават да разгръща художествения си талант. За да се превърне в един от най-добрите американски литографи, чиито портрети са с почти фотографско качество. Албърт Нюзъм, който живее, за да рисува.