За френския скулптор Лéон Морис (Léon Morice, 25.01.1868-ок.1940), се знае твърде малко. Нечуващият артист е творил с дърво, позлатен бронз, керамика и слонова кост, а скулптурите му пленяват с изключителна виталност и изящество. Голяма част от тях са многократно предлагани на търг, като най-високо оценена (1660 щатски долара) е статуетка от позлатен бронз и слонова кост “Мадоната с младенеца”(1934), закупена миналата година в Лион (Франция).

При нея всичко е добро и голямо – усмивката, сърцето и онази любознателност, чрез която тества собствените си граници. Още на първата ни среща помоли да преминем на „ти”, и в тази естественост и топлота всеки наш разговор е извор на съвместни идеи и взаимно обогатяване. Срещнахме се преди две години, за да поговорим за редки български храни и производства, а сега – за да видим как се съчетават храната и тишината. Скъпи читатели, представям ви доц. Десислава Димитрова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН и координатор на Slow Food за България.

Така се нарича филмът (100 minuta slave, 2004) на хърватския режисьор и сценарист Делибор Матанич, чиято продължителност е точно 1 час и 40 минути. Лентата разказва за най-популярната хърватска художничка от края на 19 и началото на 20 век - Слава Рашкай, в контекста на сложните ѝ взаимоотношения с нейния ментор, Бела Чикош Сесия. Личността на Рашкай буди огромен интерес не само заради това, че акварелите ѝ донасят на австро-унгарската колония завидна популярност, но и заради обстоятелството, че художничката е без слух. 

Огромна част от великите археологически открития са били направени заради безпрекословната вяра на изследователи в съдържанието на книги като Библията и „Илиада” на Омир. Така науката доказва съществуването на градове, изчезнали култури и личности, считани за литературна или художествена измислица. Днес за Троя, Ниневия и Вавилон се знае достатъчно, а имената на откривателите им са увенчани с вечна слава. Откритията обаче често вземат жертви в името на науката. Така например американският изследовател Едуард Хърбърт Томпсън оглушава, докато изследва заровени в кладенец маянски легенди в Чичен-Ица (Мексико).

Енциклопедичният проект на сайта „Ние ви чуваме” посветен на личности със слухова загуба у нас и по света, изявени във всички области на живота, вече има жестов превод. Създаден с информативна и образователна цел, проектът ни вече е достъпен и за потребителите на жестов език, благодарение на Асоциацията на гражданите с увреден слух в България (АГУСБ). 

Пианист, автор на песни, певец с характерен стил на сценично изпълнение. Наричат го „бащата на рокендрола” заради музиката му, в която през 50-те години на миналия век влюбва половината свят, далеч преди Елвис. Сам той вдъхновява много съвременни изпълнители, които споменават името му с благоговение. Липсата на слух е само още една ексцентрична подробност от биографията му, която обаче има заслуга за минорната тематика в някои текстове и цялостното му светоусещане. Джони Рей.

В късното лято на 2020 г. ученици от столичното Специално училище за ученици с увреден слух „Проф. д-р Дечо Денев” подготвиха с голямо вълнение участието си в Международния фолклорен фестивал „Българска душа на свята земя”. Шестото издание на фестивала се проведе онлайн в гр. Бат Ям (Израел) с разнообразна конкурсна програма, която донесе на българските ученици със слухова загуба отличие за музикален проект.

В края на 19 и началото на 20 век Хърватия може да се гордее с най-значимата за времето си художничка, творяща с акварели. Популярността ѝ прехвърля пределите на Загреб, когато нейни картини събират взора на аристокрацията в Париж на Експо 1900. След това изложение името на талантливата художничка без слух се произнася с респект навсякъде из Европа. Слава Рашкай.

Скъпи приятели и читатели, 2020 г. за нас бе време за сбъдване на идеи, проекти, положителни промени. Време за криза, но и време за възможности. В навечерието на светлите коледно-новогодишни празници ги споделяме с вас, с благодарност за доверието ви към специализираната ни медия.

Тя е психолог по образование и творец по призвание, а киното за нея е повече от страст. Създава постери, виртуални списания за кино и... субтитри специално за нечуваща аудитория. Какъв е основния мотив за създаването им, за културната и приобщаваща роля на субтитрите, разговаряме с Диляна Ванкова.