Технологии

На 10 март 2026 г. се навършиха 150 години от първия телефонен разговор, осъществен от създателя на телефона -  Александър Греъм Бел. Находчивият шотландец, който има и други технологични патенти, посвещава откритието си на голямата си любов – Мейбъл Хабърд, негова ученичка, която е нечуваща. Каква е историята зад телефона, проследява статията.

В последните годни нараснаха разработките на очила със субтитри на живо, предлагани от различни компании по света. Създадени да подпомагат хора със слухови дефицити и затруднения при комуникация с чуващи хора или за потребление на медийно съдържание при събития в реално време, субтитриращите очила извървяха дълъг път на хардуерно и софтуерно подобрение на технологията. Статията проследява развитието на очилата Transcribe Glass, създадени от Мадхав Лавакаре (Madhav Lavakare).  

С все по-голямото приложение на изкуствения интелект в различни области на бизнеса и комуникациите, основателни остават опасенията дали в близко бъдеще употребата му ще заплаши редица съществуващи професии. В контекста на тематиката, застъпена в сайта ни, в настоящата статия разглеждаме въпроса може ли изкуственият интелект да замести и измести професиите, свързани с услуги за нечуващи хора.

На 14 ноември 2024 г. в столичния Гранд хотел „Астория“ се проведе Международна конференция на тема „Феминизмът е за всички“, организирана от Български фонд за жените (БФЖ) по повод 20-годишнината на организацията. За нуждите на достъпността до представители на НПО от и за хора със слухови дефицити, по предложение на НЦАК „Ние ви чуваме“ по време на конференцията бе осигурена технология за субтитриране в реално време – SubtitleNEXT на Profuz Digital.

На 10 декември бе последния ден от 50-ти Софийски международен панаир на книгата. В Мраморното фоайе на НДК, в рамките на 11-тият Софийски международен литературен фестивал, се проведе последното от трите събития, субтитрирани чрез технологията Subtitle NEXT - "Успешната рубрика на „Литературен вестник” МОЕТО СОФИЙСКО ДЕТСТВО в книга". Генерираните на екран от изкуствен интелект субтитри в реално време създават приобщаваща и достъпна среда за посетители със слухови дефицити.

В съвременния свят на динамично развиващи се технологии, на изкуствения интелект (ИИ) се гледа със смесица от възторг и скептицизъм. Но не технологията създава опасения, а целите и начините, по които ще бъде прилагана. Нека заложим на ползите и да видим как ИИ може да има безценни приложения в образованието, като транслира за нечуваща аудитория реч в текст чрез субтитри в реално време.

В съвременното общество все повече нараства броят на предлаганите онлайн стоки и услуги. Те са само на клик разстояние и могат да бъдат поръчвани дори без регистрация в повечето сайтове. За потвърждение на поръчките обаче връзката с клиента все още е чрез телефонна комуникация, а това създава напрежение за нечуващите потребители. Как мобилните приложения могат да подпомогнат комуникацията с клиенти със слухова загуба? Статията съдържа препоръки, базирани на пространния ни опит и добри практики, които днес споделяме с вас.

Технологиите, които се разработват за подпомагане на комуникациите с нечуващи, могат както да превръщат говоримата реч в знаци (жестиращи аватари), така и да преобразуват жестовия език в говорима реч (сензорни ръкавици). В тази статия ще ви запознаем с няколко разработки, чиято поява е предизвикала от възторг до негодувание.  

Напредъкът на компютърните технологии доведе до създаването на виртуални посредници (автари), с чиято помощ потребителите на езика на знаците могат да получават информация по достъпен начин. Приложенията на жестиращите аватари са много и най-различни – те могат да се използват за онлайн обучение, за навигация, справки и съобщаване на информация. Но имат съществен недостатък – не заместват общуването.

Имeтo му e мнoгo дoбpe извecтнo нa cпeциaлиcтитe пo ĸoмпютъpни тexнoлoгии и на зaпoзнaтитe c иcтopиятa нa Интepнeт. Зaщoтo yчeният c лeĸo yмopeн взop и дoнĸиxoтoвcĸa бpaдичĸa вcъщнocт e cъздaтeлят нa ĸoмпютъpнитe пpoтoĸoли ТСР/ІР, или aй пи aдpecитe. Наричат го още „бащата” на Интернет. Д-р Bинтън Cъpф (Vіnton Сеrf).