Вашингтонски универистет (САЩ). Двама второкурсници – Томас Прайър (Thomas Pryor) и Навид Азоди (Navid Azody), са разработили устройство под формата на ръкавица, която разпознава американския жестов език (ASL) чрез движенията на ръката и го трансформира в говорима реч. Откритието носи на двамата младежи студентска награда „Лемелсън“ (Lemelson-MIT Student Prize) на стойност 10 000 долара.
Ръкавицата им е снабдена със сензори на всеки пръст, които събират данни за движенията на ръцете в пространството, както и на жестовете, изобразявани с пръсти. След това тези данни се изпращат по безжичен път (чрез блутуут) към компютър, който преобразува жестовете в говорим английски език.
Калифорнийски университет на Лос Анджелис (UCLA). Учените, занимаващи се с биоинженерство, са разработили ръкавица, която преобразува езика на знаците в реч в реално време. Тя потенциално позволява на Глухите хора от нечуващите общности да комуникират директно с чуващи хора, без намесата на тълкувател.
Системата включва чифт ръкавици с тънки, разтегливи сензори, направени от електропроводими материали, които минават по дължината на петте пръста, за да идентифицират всяка дума, фраза или буква, жестирана на американския жестов език.
След това устройството превръща движенията на пръстите в електрически сигнали, които се изпращат до платка с размер на монета от един долар, носена на китката. Платката предава тези сигнали безжично към смартфон, който ги превежда в изговорени думи със скорост около една дума в секунда.
При тестването на устройството изследователите са работили с четирима души, които са Глухи и използвали американски
жестомимичен език. Те повторили всеки жест с ръка 15 пъти. Персонализиран алгоритъм за машинно обучение превърнал тези жестове в букви, цифри и думи, които изобразяват. Системата разпознавала 660 знака, включително всяка буква от азбуката и цифрите от 0 до 9.
Учените от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, където е разработен проектът вярват, че иновацията може да позволи по-лесна комуникация на глухите хора.
„Надяваме се, че това отваря лесен начин за хората, които използват жестов език, да общуват директно с хора, които не жестират, без да е необходимо някой друг да им помага в тълкуването и превода“, твърди Джун Чен, асистент по биоинженерство в Инженерното училище „Самуели“ на UCLA и ръководител на изследването (Wearable Bioelectronics Research Group).
Устройството е по-леко и изработено от по-икономични материали, в сравнение с предишни разработки в създаването на подобно оборудване. Недостатък на ръкавицата е, че можела да преобразува в реч жестове само от американски знаков език (ASL), но не и от британския (BSL).
За да подобрят устройството, биоинженерите са добавили адхезивни сензори и към лицата на хората, тестващи ръкавиците (между веждите им и от едната страна на устата), за да улавят микромимиката, която е част от знаковия език (наричан още жестомимичен, бел.моя).
Ръкавицата за голф на Райън Патерсън (Ryan Patterson). Той е от Гранд Джънкшън (щата Колорадо). Когато бил в гимназията, изобретил лесен за транспортиране инструмент за преобразуване на езика на знаците в реч за общуване с Глухи хора. Днес той е аерокосмически инженер и във видеото (от 2009) разказва за процеса на изобретяване на ръкавица, която подава данни към устройство за отворени надписи.
Ориентирани ли са новите технологии правилно спрямо нуждите на хората със слухова загуба?
Част от негативните мнения за изобретението на учените на Калифорнийския университет (UCLA) изразявали тезата, че ръкавицата е излишна на фона на по-широко ползвания от нечуващи американци софтуер за преобразуване на реч в текст.
Според Габриел Ходж, нечуващ докторант-изследовател от Центъра за изследване на глухотата и езика (DCAL) към Университетския колеж в Лондон, повечето нечуващи освен този софтуер предпочитали да ползват машинен превод през телефона си или при пряка комуникация да пишат с химикал на лист хартия, да жестикулират и артикулират по-ясно. „Няма нищо лошо в тези форми на комуникация“, заключава Ходж.
Навсякъде по света културните групи нечуващи биват едни и същи - Глухи, тежко чуващи, оглушали (ранно или късно), и хора със слухови затруднения (по немедицински причини). Вариативно е само преминаването от една културна група в друга, когато слуховия статус се променя, както и собствения избор на нечуващия и неговото самоопределяне.
Като цяло един нечуващ може да е носител на няколко култури, да ползва разнообразие от комуникационни средства, дори те да не са негови присъщи (примерно, жестов език ползват и хора, които не са родени в Глухи среди и не са негови носители, както и Глухи лица да избират оралния метод на общуване вместо знаци). Затова всяка иновация в технологично отношение, която се разработва в полза на нечуващи хора, се движи в двата полюса на емоциите.
От една страна е радващо, че се създават разработки, водени от идеята за подпомагане, улесняване. От друга, често когато тези разработки се създават без достатъчно познания в областта на комуникацията, културните групи нечуващи, присъщите им средства за общуване и др., рискът технологията да не се приеме добре, е много голям.
Разбира се, по света нечуващите общности са много разнородни по отношение на начина, по който се идентифицират, затова е обяснимо, че технологични решения като сензорни ръкавици, които преобразуват жест в реч, се приемат по различен начин от хора, които са от различни култури.
Аграматичната реч на Глухите и новите технологии
Ще припомним широко известния факт, че в САЩ и на много места по света носителите на знакова култура са хора, родени без слух, които се самоотграничават от останалите нечуващи с главната буква в названието си Глухи (Deaf). Културата на глухите символизира тяхната идентичност като потребители изцяло на знакова комуникация с американски знаков език (ASL), без говор, недостатъчно отчетлива устна артикулация (за сметка на засилена лицева мимика), и отказ от употреба на технически средства.
Тъй като в повечето случаи тези хора са с поколенчески предавана глухота, те не чуват как звучат собствените им гласове, поради което речта им е аграматична. Тази специфика на речта им е характерна за всички Глухи, ето защо не е препоръчително тя да се елиминира чрез субититри или жестови посредници - това променя идентичността на глухата субкултура.
Заради неупотребата на говор, голяма част от чуващата общественост смята Глухите за глухонеми, и този термин (deaf and mute или deaf and dumb), дълго време е стоял като етикет не само за тях, но и за всички нечуващи хора. Ето защо е от значение да има правилно разбиране и разпознаване на отделните културни групи, съставляващи нечуващите общности, и техните присъщи средства за комуникация.
Тъй като в България е свойствено всички хора със слухова загуба да се назовават сборно "глухи", битува погрешното схващане, че те всички, без изключение, имат трудности с говора и общуват само със знаци. Затова при среща с други културни групи нечуващи (тежко чуващи и оглушали), е налице изненада как така не чуват, но говорят.
Трудната разбираемост на речта на Глухите и спецификата на знаковия им език налага във всяко общуване с тях съдействие от преводач-тълкуватели, които да посредничат с цел преодоляване на комуникационните бариери. Не става ясно дали при преобразуването от знак в реч от сензорната ръкавица се губи и аграматичността.
Проблемите на аграматичността са решими единствено с ранна слухово-речева рехабилитация и минимална намеса на жестовия език. Езикът на знаците замества думите, а целта е Глухите хора да развиват говорните си възможности и книжовност, за да бъдат по-малко зависими от технологиите и от жестовите посредници в живота си. Освен това жестовият език е лексикално бедна система, което го прави подходящ в разговорни условия, но не и в академични.
Иновативната ръкавица, която може да преобразува знаци в говорима реч, би могла да улесни чуващите хора да разбират знаците, които Глухите използват. Но тъй като комуникацията е двупосочен процес, би било добре и Глухите да притежават умения за общуване отвъд технологиите.
Автор на статията с превод от английски: Христина Чопарова
Изображение: UCLA
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на правото на публикува тази статия