Четвъртък, 04 Февруари 2021 10:16

Комуникационни средства и възможности на хората със слухова загуба

Публикувана от
Оценете
(1 глас)

Една публикация в отговор на поканата на проф. дсн Божидар Ивков да гостувам в блога му "Социология на инвалидността". Публикацията не претендира за изчерпателност и е базирана на дългогодишния и пространен комуникационен опит през годините за "Ние ви чуваме" с наши и чуждестранни специалисти и лица с различна по вид слухова загуба и средства за общуване.

Видове слухов статус

В английския език и в англоговорящите държави, предимно в САЩ, където възниква и e широко разпространен американският знаков език (American Sign Language), в средите на глухите хора е прието тяхното самоотграничение като културна група чрез главната буква в названието им – Глухи (Deaf), а оглушалите хора се изписват с малка – глухи (deaf). Тежко чуващите хора (Hard of Hearing) са отделна културна група, към които спадат хората с придобита след раждането глухота, и които са слухопротезирани.

Разбира се, еднаквата дефиниция „глухи” спрямо две различни културни групи идва от това, че като цяло английският език не борави с голямо разнообразие на книжовни единици за различни думи. В него тишина и мълчание, например, които са различни по смисъл думи, се пишат по един начин – silence. И при глухите, и при оглушалите лица слуховата загуба е тотална (пълна), така че медицински погледнато, те са хора с глухота, но в културен аспект са коренно различни и като избор на комуникационно средство, и като идентичност.

Видно от горното, прилагането на английския маниер на дефиниране на всички хора със слухова загуба като „глухи” не е приложимо у нас, нито уместно, тъй като отрича културната идентичност, образователните и комуникативните възможности на хора с различен слухов статус. За България важи същата терминология в названието на глухи, тежко чуващи и оглушали лица, които са коректни спрямо техните особености, въпреки че у нас по-скоро е прието да се говори за хора с вродена и хора с придобита глухота.

 За медицинския и културен модел на глухотата накратко

Медицинското състояние се удостоверява с редица изследвания, след което, според диагнозата и възможностите за чуваемост у детето (загуба на слуха в децибели), се установя дали тя е на едното ухо (едностранна, латерална - мед.), или на двете уши, двустранна, билатерална – мед.). В зависимост от тези индивидуални при всяко дете показатели (следими от родителите и медицинските специалисти ежегодно за степента на прогресия или регресия), може да се пристъпи към слухопротезиране с технически средства (слухови апарати или кохлеарни импланти).

Медицинското понятие „глухота” (surditas) може да визира състоянието както на вродена, така и на придобита глухота (при 70 и повече процента слухова загуба в ранна бебешка възраст, т.е., преди появата на речта). Медицинският модел на глухотата дефинира състоянието на тишина като пълна или частична, докато глухотата в културен контекст визира всички социо-културни характиристики, комуникативни средства и психология на хората без слух.

Съставителите на закона за българския жестов език още на етап проект поясниха и заявиха твърдо, че законът се разграничава от медицинския модел на глухотата и „не покрива никакви теми, свързани със степента на загуба на слух или степента на реч и успеваемост чрез слухово-речевата рехабилитация” (пояснение в чл. 3). Тази формулировка ясно очертава културния силует на едно лице със загуба на слух и говор като „глухо”. Затова буди огромно недоумение защо в закона са дефинирани като глухи също тежко чуващи и оглушали лица, които е очевидно, че не отговарят на този културен силует? Видно е какви вреди ще нанесе дефиницията „глухи” на лица с високо изразени комуникативни способности. Достатъчно унизително е, че спрямо нечуващи лица днес все още се употребяват изразите „глухонеми” и „с увреждания”.

Медицинското състояние определя и избора на комуникационно средство. С други думи, един човек с вродена глухота избира и се придържа към жестова комуникация, и може би няма да използва говора си, ако не е имало достатъчно условия и възможности той да бъде развит чрез средствата на слухово-речевата рехабилитация. Поради липсата на слух и особеностите на говора, изказът на глухите хора е специфичен и извън граматиката на говоримия език. По тази причина характерна особеност в комуникацията на глухите е тяхната т.нар. аграматичност.

Комуникацията на тежко чуващите хора се определя според това колко им е възможно да чуват. Обикновено се насочват към технически средства, с които да развиват и поддържат остатъчния слух в по-добре чуващото си ухо. Типично за ползващите технически средства хора е да увеличават степента на звука и да говорят по-високо от нормалното, за да чуват гласа си (респ. ще искат това и от околните). Те по-рядко използват жестов език, тъй като при наличието на остатъчен слух и развитият говор у тях липсва аграматичността, така характерна за глухите хора.

Оглушалите обикновено са тежко чуващи, чиято слухова загуба е прогресирала до глухота, до невъзможност да ползват повече техническото си средство. Могат да са и чуващи хора, които внезапно (по някаква причина – травма, шум, медикаменти или старост), са с чувствително намален или изчезнал изцяло слух. С други думи, оглушалите са хора, които са имали достъп до звук, но той внезапно или постепенно е бил прекратен. Комуникацията им е обикновено чрез писане и говор, защото се срещат с жестовия език едва когато и ако той се яви алтернативно помощно средство за общуване. При оглушалите хора също липсва аграматичност.

 Аграматичността и ролята на ранната слухово-речева рехабилитация

Мнозина специалисти у нас са разглеждали аграматичността като дължаща се на обстоятелството, че за много от глухите деца, освен медицински, съществуват и чисто биологични причини да не могат да обработват определена информация. Разбира се, това твърдение не се отнася до всички деца с вродена слухова липса, тъй като редица случаи са доказали, че причината често е в неприложена ранна рехабилитация, която да развие необходимите възможности и потенциал. Отговаря на истината обстоятелството, че глухите деца, които растат в чуваща среда или сред чуващи близки, имат по правило по-добра обща култура и по-разгърнат потенциал именно заради ранната рехабилитация на слуха и говора. За нейното огромно значение също потвърждават редица специалисти, които сме интервюирали в „Ние ви чуваме”.

Едно дете с естествен слух в чуващо семейство се учи да говори, като слуша езика и повтаря на база чутото. При глухото дете първо се овладява знаковия език, тоест то „проговаря” чрез измислените в семейството и предаваните поколенчески жестове. Затова в глухите семейства и в културата на глухите е прието жестовият език да се нарича още „майчин”, тъй като не само е първи по смисъла на усвояването преди говоримия език, но и поради това, че се предава от майка на дете, вътре в семейството. По същата причина е наречен и естествен (native – от англ., роден, природен, естествен).

Прието е, че културата на глухите постановява стриктното придържане към „майчиния език”, т. е., използването на жестовата комуникация и общуване изцяло с жестове вътре и извън семейството. Говорът често остава недобре неразвит, защото в тези среди той не се чува, следователно, не се използва. Така в първите си ранни години глухото дете усвоява набор от жестове, които изграждат базовите му понятия и речник.

Обикновено трудно се забелязва, че детето не чува, но се приема, че това се установява около 3-годишна възраст, когато вече са по-ясно изразени реакциите на детето към звук и възможностите да се привлече слуховото му внимание. Избор на родителите е дали детето ще има и в каква степен достъп до жестовия език, дали и с какви технически средства да бъде слухопротезирано, както и в какъв вид учебно заведение – специализирано или масово - то ще се обучава. Обикновено този избор се подсказва от вида слухов статус на детето и неговия цялостен потенциал, за да се избере най-подходящата за него учебна среда.

 Чуващи деца на глухи родители

Има случаи, при които в семейства на глухи родители се раждат чуващи деца. Те са наречени „кода” (CODA – Children Of a Deaf Adult), или деца на глухи родители. Навсякъде по света като правило тези деца по-късно стават професионални жестови преводач-тълкуватели, за да са посредници в разнообразни интерпретативни ситуации.

Езикът, който използват кода-превеждащите, е естествения жестов език, но в качеството си на професионални преводачи отговорностите им ги задължават да овладеят богатство от жестови форми, за да могат да са максимално полезни на потребителите на жестов език, тъй като той – подобно на диалектите в говоримия – не е еднакъв и има както регионални, така и международни особености. Избор на кода преводач-тълковникът е в каква област ще избере да превежда и за кого. Знаковият билингвизъм (говор + жест + отчетлива устна артикулация) е задължителна норма не само за всички преводачи от и на знаков език, но и е широко застъпен образователен метод в обучението на глухи, тежко чуващи и оглушали лица навсякъде по света (пример – университетът Галодет във Вашингтон, САЩ).

 Образование и жестова реалност в България

Видно от горното, прилагането на английския маниер на дефиниране на всички хора със слухова загуба като „глухи” не е приложимо у нас, нито уместно, тъй като отрича културната идентичност, образователни и комуникативни възможности на хора с различен слухов статус. „Ние ви чуваме” отрази на място на 28 септември 2016 г.  Международната конференция „Многоезичие и равни права в ЕС: ролята на жестовите езици” в Европейския парламент в Брюксел. Неслучайно тогава д-р Марку Йокинен, дългогодишен президент на Европейския съюз на глухите (EUD), неколкократно подчерта в своята лекция, че колкото и да е необходимо държавите-членки на ЕС да легализират в своите законодателства жестовия език, това следва да е съобразено с националните особености на всяка държава.  

България в много отношения е изключително далеч от образователните и комуникационни традиции, възприети по света по отношение на жестовия език. Във времето много училища за глухи навсякъде по света са търпели развитие, за да могат да предложат най-доброто образование за хора без слух, развивайки говора и разширявайки тяхната грамотност и култура. Жестовият език и знаковият билингвизъм са част от образователните методики, заложени в техните системи. Същевременно, езикът на знаците в училищата за нечуващи по света се е използвал като подпомагащо комуникацията средство, с чиято помощ се обясняват и визуализират по-сложни понятия и думи, като по този начин са се запълвали и липсите в жестовия фонд. 

Родените глухи като цяло имат затруднения в осмислянето на специфична терминология, сложни думи и изрази. Причина за това е, че естественият жестов език, с който боравят, има беден на жестове и знаци фонд, поради което не може да обясни с жестове всички думи в говоримия език. Затова естествения жестов език на глухите хора не е равностоен на езиковото богатство на националния език на държавата. Съкращавайки някои части на речта (предлози, съюзи и др.), както и бидейки самостоятелна система със свои правила, и българският жестов език (дори в калкиращата си, следваща граматиката на книжовния език форма), не притежава възможности да обяснява сложна терминология, за която понякога са нужни комбинация от няколко жеста.

Ето защо цялата информация, която идва от лектор в училище, от телевизионния екран или от писмен източник, е необходимо да се тълкува за глухите и да се свежда до опростения фонд, с който са свикнали и разбират. В този смисъл жестовите преводачи са им безкрайно необходими като посредници, за да тълкуват за глухите цялата информация, максимално лексикално опростена. За тежко чуващите и оглушали лица такова тълкуване не е необходимо, тъй като при тях няма аграматичност или затруднения в осмислянето на сложна информация. Видно е, че е от изключителна важност индивидуалното внимание в обучението на много ранно оглушалите или родените без слух деца, за да се ориентират правилно в смисъла на думите и техния произход.

През 2018 г. у нас бе проведено Национално научно изследване на българския жестов език, по европейска програма и под егидата на МОН. В резултат на едногодишно изследване на жестови форми в различни региони на България се появи Речник, който е структиран според формата и движението на ръката. Изследването доказа, че жестовият език в нашата страна притежава разнообразие от форми за една и съща дума в различните региони, дългогодишни традиции в употребата на калкиращ и естествен жестов език, както и наличието на непознати форми при по-старото поколение носители и ползватели на езика. Речникът обогати и допълни вече съществуващите помагала в тази област.

Въпреки наличието на тези ресурси, жестовият език и в калкиращата, и в естествената си форма си остава бедна на знаци и недостатъчно богата система, за да бъде равностоен на богатството на говоримия български език. Бидейки изведен до самостоятелна система със свои правила и граматика, естественият жестов език все пак е аграматична и недобре развита система, която служи добре на комуникацията, но е със спорни качества като образователно средство, както бе разгледано наскоро в пространен анализ по темата - "Законът за българския жестов език - кутия на Пандора".

Овладяването на книжовните норми следва да става чрез обяснителната, подпомагаща функция на жестовия език, като по този начин се обогатява и жестовия фонд с нови знаци за по-сложните думи. Не е препоръчително да се създава положение, при което жестовият език е по-употребяван за сметка на книжовния, който остава занижен или липсващ. С други думи, жестовият език не бива да се съизмерва по равностойност на книжовния, а да бъде помощното средство за овладяването му. За да е налице онова образование на световно ниво, което е синоним на високо качество, е необходимо то да е базирано на висока култура и умения не само в жестовата комуникация, но и на грамотност.

Както заяви в интервю за „Ние ви чуваме” виден наш професор в областта на специалната педагогика, образованието не е просто лист хартия, а комплекс от знания и компетенции. И е необходимо те да могат да бъдат доказани, което няма как да се направи единствено чрез жестов език.

 Христина Чопарова за "Социология на инвалидността"

Прочетена 205 пъти