Туризъм

За трета поредна година инициативата „Училище сред природата” се радва на успех сред нечуващите деца и техните родители. Организирано от Туристическо дружество „Устремени” (Асеновград) и Клуб за планинско-приложни спортове „Агарта” (Пловдив), то е финансирано от Община Асеновград по програма за подпомагане на младежки дейности. Зеленото училище бе проведено на 25 и 26 септември 2021 г. в района на горноводенски манастир „Св. Кирик и Юлита”.

Ямбол става все по-красив, а градският парк, превърнат в пъстър Кукерград, тази година бе сборище на още повече маскирани в XX-ти Международен маскараден фестивал „Кукерландия”. Близо 90 кукерски групи от 17 области на страната демонстрираха отколешни сурвакарски традиции, огласяйки града с 30 000 чанове, хлопки, звънци и тъпани. Юбилейното издание на фестивала бе пъстра феерия, в която от 28 февруари до 3 март страшното и смешното си дадоха среща. Прекрасно бе усещането за чудноватост в град, окичен с разноцветни знаменца, където в продължение на четири дни можеха да се видят детски работилнички и конкурси, анимирани легенди за кукери, шествие на триметрови кукерски маски, изложби, базари и самите маскарадни игри, в които с танцови изпълнения се представиха също гости от Румъния, Сърбия, Македония и Корея. Градът преливаше от цветност и преди всичко – от заразително добро настроение.

Дали се гони страшното и лошото със страховита визия? Един вид, да си премерим страхотията и по-страшният да надделее. Страшен само отвън, но не и отвътре, под маската... Нужни ли са обаче маски и не е ли по-добре да се довериш на силата на това, което е вътре и което всичко побеждава? Случва ли се онова доверие, в което единственото оръжие е Любовта, защото е способна да целуне всеки озъбен страх и да го превърне в илюзия? Може би именно предрешената Любов е в състояние да опазва по-добре това, което ú принадлежи...

Слънцето бавно обхожда със сънен поглед голите хълмове над с. Златуша, по които пъпли индийска нишка от ранобудни ентусиасти. Тук са, за да посаждат живот. Докъдето поглед стига, се синеят върховете на Люлин планина. Въздухът жужи от лек мраз, думи, кучешки лай и детски кикот. Огромен лабрадор възрадвано измерва човешката редица, за радост на най-малките залесители – Елиза (11) и Ники (7). Дребният не спира възторжено да уведомява, че е погалил дружелюбното кученце. Радостта дебне отвсякъде – в усмивките на непознатите, събрани от общата кауза, в размаханите опашки на четириногите и в онова лятносиньо, ширнало се над всички... Ще садим живот.