Tourism

Tourism

Yambol is getting prettier and the town’s park is turned into a bright-colored town of kukeri. This year’s XXth edition of the International mummer's festival Kukerlandia gathered around  an even greater number of mummers than the previous editions. About 90 kuker troupes from 17 regions of Bulgaria performed ancient Surva rituals jumping and dancing around with 30 000 bells of different size on their belts accompanied by beating drums. The anniversary edition of the festival was held from 28th February to 3rd March. It was a colorful spectacle where fearful and funny sights combine. The colorful garlands all around the town created a wonderful atmosphere with a sensation of quirkiness in the air. Plenty of activities were offered throughout the four festival days. You could see children’s workshops and contests as well as animated movies on kuker legends. There was a parade of kuker’s masks each of which was three metres in height. Various thematic exhibitions were open for visiors. There were also special marketplaces around the town. You could watch the masquerade games where a large number of participants from Bulgaria, Romania, Serbia, North Macedonia and Korea were dancing around. Yambol was a truly colorful place with spirit-lifting events happening around. 

Ямбол става все по-красив, а градският парк, превърнат в пъстър Кукерград, тази година бе сборище на още повече маскирани в XX-ти Международен маскараден фестивал „Кукерландия”. Близо 90 кукерски групи от 17 области на страната демонстрираха отколешни сурвакарски традиции, огласяйки града с 30 000 чанове, хлопки, звънци и тъпани. Юбилейното издание на фестивала бе пъстра феерия, в която от 28 февруари до 3 март страшното и смешното си дадоха среща. Прекрасно бе усещането за чудноватост в град, окичен с разноцветни знаменца, където в продължение на четири дни можеха да се видят детски работилнички и конкурси, анимирани легенди за кукери, шествие на триметрови кукерски маски, изложби, базари и самите маскарадни игри, в които с танцови изпълнения се представиха също гости от Румъния, Сърбия, Македония и Корея. Градът преливаше от цветност и преди всичко – от заразително добро настроение.

Слънце. Лято. Планина. Стари приятели. И една почти вековна хижа - "Панчо Томов". Това като че ли е идеалната рецепта за традиционен празник с нови зелени спомени, скрепени от игри и разходки. Събота, 14 юли. В ранната утрин гората още се събужда, а слънцето рехаво разресва влажните коси на треви и дървета. В хижа „Панчо Томов” вече са пристигнали най-ранобудните, към синьото горе се вие дима от приготвените скари, а литри кафе бълбукат уханно под внимателния взор на Бонита. Вечно усмихнати, те с Тони сърдечно посрещат тихия народ, както подобава на грижовни хижари. Но им идва отвътре, а благодарение на тях 92-годишната хижа младее и става все по-уютна, за да посреща хората без слух за ежегодния им патронен празник.

През летните дни зеленото на гората има особено притегателна сила. А ако се озовете в къщичка от приказките, с маси и пейки от дънери, с бълбукаща река всред дебели смърчови сенки, е съвсем неустоимо. Точно така изглежда един малък рай в сърцето на природен парк Витоша – хижа „Панчо Томов” в местността „Фонфон”, където всяка година през юли си дават среща хора без слух от всички възрасти. Построената през 1927 г. хижа е разположена в самото сърце на Витоша, възвисила се на 1487 м. над морското равнище. Наричана през 30-те години на миналия век „Луничка”, хижата скоро е преименувана на „Панчо Томов”, като израз на уважение към ентусиаста, благодарение на когото сградата се изгражда камък по камък, за да имат хората без слух място за планински туризъм и отмора.

Дали се гони страшното и лошото със страховита визия? Един вид, да си премерим страхотията и по-страшният да надделее. Страшен само отвън, но не и отвътре, под маската... Нужни ли са обаче маски и не е ли по-добре да се довериш на силата на това, което е вътре и което всичко побеждава? Случва ли се онова доверие, в което единственото оръжие е Любовта, защото е способна да целуне всеки озъбен страх и да го превърне в илюзия? Може би именно предрешената Любов е в състояние да опазва по-добре това, което ú принадлежи...

 

 Слънцето бавно обхожда със сънен поглед голите хълмове над с. Златуша, по които пъпли индийска нишка от ранобудни ентусиасти. Тук са, за да посаждат живот. Докъдето поглед стига, се синеят върховете на Люлин планина. Въздухът жужи от лек мраз, думи, кучешки лай и детски кикот. Огромен лабрадор възрадвано измерва човешката редица, за радост на най-малките залесители – Елиза (11) и Ники (7). Дребният не спира възторжено да уведомява, че е погалил дружелюбното кученце. Радостта дебне отвсякъде – в усмивките на непознатите, събрани от общата кауза, в размаханите опашки на четириногите и в онова лятносиньо, ширнало се над всички... Ще садим живот.

В ранния предиобед на 6 септември 2012 г. Рибарица се разсънва от ръмжащите звуци на автомобилни двигатели. Пред кметството лекият ветрец развява краищата на националния трибагреник и еврофлага. Изложбени пана със снимки от предишни събори са изложени в близост до подиума пред общината. Всеки може да си вземе снимка и да сложи в сандъка на спомените нови емоции. Денят на Съединението съвпада с XXIV-тият национален туристически събор на хората със слухови дефицити. 

Отново е лято, отново сме на Витоша и отново по повод патронния празник на глухите в България. Събота, 16 юли 2016. Разликата е, че докато на миналогодишния щедро ни ръсеха слънчеви лъчи, този път щедро ни поръсиха мъглица и дъждец. Нека ни е пречистващо и да ни върви „като по вода!”

Когато е лято, зеленото на гората има особено притегателна сила. А когато има и хубав повод за срещи с приятели, е съвсем неустоимо.  Затова не е изненадващо, че тази година желаещите да отбележат патронния празник на глухите в България в хижа „Панчо Томов” на Витоша бяха наистина много. Сто петдесет и седем души със слухови дефицити от всяка възраст бяха заявили включването си и някак бе радващо да видиш как хора от третата възраст крачат към върха, бодро напредвайки с тояжки и бастунчета. Нито наличието на хапещи насекоми, нито възсилното слънце бяха аргумент за тях да си останат по домовете на 11 юли 2015 г.