Psychology

Psychology

Неотдавна в интервю ми бе зададен въпросът какви предизвикателства стоят днес пред хората със слухови дефицити, които търсят работа. Безспорно увереността в себе си е качество, което предопределя успеха, но има още множество аспекти, към които настоящата публикация ще се опита да насочи вниманието на заинтересованите. И да повдигне въпроси, изясняването на които значително може да осветли пътя на търсенията им. Публикацията няма претенцията за изчерпателност, но е базирана на личен опит, търсения, отговори.

The moment you touch something … it starts speaking to you in shapes, textures, temperature. It’s telling you about a world well beyond the one words can describe. Your fingers can respond to the touch with gentle movements, caressing or powerful pressure. They can draw things while making explanations. They could be the pencil writing stories as well as the rubber erasing them to tell more tales. The stories you write touching human skin are indeed the Story of Life of deafblind people. Their sensitivity is the page you’ve been writing your stories on which can handle any story told. It could well be the pencil writing out the description of the World beyond the line of Vision. Sensitivity is speaking out at the workshop on the Alternative Ways of Communication with Deafblind People held by the NADbBg from 12th May to 13th May 2018.


Общуването няма общо с това дали чуваш или не, а с потребността от диалог. Ако не можеш обаче да го водиш със Себе си, да се изправяш с честност пред най-тъмното у теб, ако се страхуваш да оставаш насаме със самия теб, да се опознаваш, да влизаш в общуване с различните си същностни проявления... Какъв е смисълът да го правиш с други хора? Как би ги опознал, ако не си опознал първо теб? А Тишината е точно входът, след който няма празнота, защото там са отговорите.

На свое Общо събрание (или Генерална асамблея), Организацията на обединените нации през 1992 г. решава да обяви 3 декември за Международен ден на хората с увреждания (International Day of Disabled Persons). Всяка година на тази дата международните организации в държавите-членки на ООН отбелязват деня с мероприятия, чиято цел е да насърчават социалното включване и да акцентират върху равноправността на хората с различни дефицити. Осигуряването на самостоятелен живот и доходи (2002), достъп до средства за информация (2006) и участия във всеки аспект на живота (2004) са  най-приоритетните теми, под чийто знак е бил отбелязван досега Международния ден на хората с увреждания.

Година 2017, 3 декември. Думата „увреждания” някак не кореспондира с идеите за равноправие, боде взора и оставя леко неприятен послевкус при произнасяне. Може би защото липсва логиката на това акцентът да пада върху т.нар. „увреждания” в един такъв ден, особено след като целта е той да бъде не върху липсите, а върху наличното.

Скъпи читатели, вярвам искрено, че онова, което ни свързва, е сензитивността не само като отговор на всяко докосване на околния свят до нас, но и като нашето собствено умение да обменяме помежду си този опит. Хората в Тишина и хората в Тъмнина пребивават в различни светове, където има не много, а всичко. Има и какво да донесат оттам, за научат онези, които приемат слуха и зрението за даденост, че съществуват много други начини да виждаш и да чуваш. Начини, които носят нови и интересни послания, и които изграждат онези мостове на близост, толкова нужни между хората с липсващи сетива и останалите хора. Да бъдеш без слух или зрение е вид посланичество, което има тук и сега своята мисия, и особено днес, когато се изменят много от представите за общуване, за свързаност. И в тази мисия Националната асоциация на сляпо-глухите в България е мъдър посланик вече две десетилетия, и прави необходимото, за да бъде видима тишината и чута тъмнината. По повод 20-тия си юбилей, НАСГБ проведе в Пловдив от 3 до 5 октомври 2017 г. международна среща под надслов „Виж тишината, чуй тъмнината”, за която вече ви информирахме.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, повод за настоящия материал бе дълбоко човешкият и разтърсващ роман на Марко Семов „Очите” (ИК „Хермес”, 2005), цитати от който за използвани в статията. Романът представя едно пътуване към проглеждането на сляпородено момче и изводите, до които стига всеки от участниците в него. Ще си говорим за сетива. И за липсата им.

Не може да ти липсва нещо, което никога не си имал. Просто защото не го познаваш, не знаеш какво е, доколко ти е нужно и дали. Само тогава липсата не е свързана с болка и с желание да поправяш, да наваксваш, да имаш. Родените без сетиво свикват с това, което нямат и изграждат свой си свят, в който им е уютно. Дали ще е свят без цветове и светлина, или свят без звуци, те се приспособяват в своя собствена реалност, където нещата са красиви по своему. За тях.

За да започне една промяна, тя започва първо във всеки човек. Едва след това, покрай неговите действия, започва да се проявява и в света. Но за да има възможност която и да е промяна да се случи, трябва да са налице условия -  и едно от тях е готовността да гледаш на нещата по различен отпреди начин. Мисълта води след себе си действието, а не обратното.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, радвам се да споделя с вас, че за цялото си съществуване сайтът наистина се оказа онова мостче, по което често при нас са се отбивали за съвет или просто от съпричастност както хора, пребиваващи в тишина, така и хора с естествен слух, по различни подбуди интересуващи се от жестов език или изобщо от света на лишените от слух. Писмата, които получаваме и диалозите, които водим обаче, са в някаква степен късче опитност, която би могла да бъде от полза за минаващи по същия път. Днес ви представям един младеж, който уверено върви по пътя на изследването и опознаването на света на тишината в търсене на своите отговори.

Когато се озовете в реалност, в която звуците са недостъпни за вас, както за всички останали, в първия момент ще виждате само недостатъците на положението – невъзможността да чувате музиката, собствения си глас, гласовете на любимите ви хора, на децата ви. Звуците от дъждовни капки, дори досадното капене на кранчето в банята. Птичите песни, фученето на вятъра, онзи особен звук от затварянето на врати. Нечий смях. Всичко, което хората с естествен слух приемат за даденост и на което в повечето случаи не обръщат внимание. Предимства има ли, ще попита някой. Има, разбира се!

Скъпи читатели на "Ние ви чуваме", както вече ви информирахме в публикацията ни "Премиера събра приятели от близо и далеч", филмът "Сега, когато чувам" (Hear And Now) бе показан и във Варна на 20 май 2010 г. Представяме ви писмото на Албена Митева, в което ще прочетете размисли, провокирани от прожекцията в морската столица. 

Интересно е, колко лесно човек приема всичко за даденост. Колко лесно върви по някакви утъпкани коловози и бързо свиква с това, което му е предоставено. Свикваш с най – различната гълчава наоколо, свикваш и с безкрайната тишина… Не, че и тишината е лесно да се чуе,  де.

Каква ли смелост изисква подобно решение, като това на Сали и Пол Тейлър?

Page 1 of 3