Science

Science

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес в поредицата - Андерс Густав Екберг.

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес в поредицата - Робърт Айтен и Шарл Никол

1747 година. Франция. Време на изгубени войни, безкрайни сблъсъци между съд и праламент, религиозни вражди. И върлуваща едра шарка, която щедро отнема животи. Силно отрицателната репутация на „вечния юноша” Луи XV тегне над отслабената и дискредитирана монархия, в която 15 години по-късно ще избухне революция. В такива условия в региона на Турен се ражда Пиер Делож, първоприходецът в образованието на хора без слух и говор. 

Скъпи приятели и читатели на „Ние ви чуваме”, всяка година се обръщаме назад, за да измерим крачките, довели ни до следващата. Сайтът ни има за цел да служи за мост между обществото и хората от света на Тишината, и се надяваме и занапред да останем верни на тази идея. С първия пост за 2010 година  ще ви разкажа за един забележителен дух, който е потвърждение за максимата, че който иска – може. Хелън Келър – сляпо-глухата жена, която с двусензорното си увреждане е единственият по рода си доктор на хуманитарните науки. И вдъхновение за живот. 

Какъв ли магнетизъм са притежавали огромните звезди над Ижевское, сред които е политал детския взор в хладните руски нощи? Можем само да предполагаме, че е бил достатъчно мощен, за да запали и подклажда доживотния блян за космически полети,  междупланетни станции и топли отношения с другопланетен разум във Вселената. За едно болно от скарлатина 9-годишно момче всичко това изглежда напълно възможно и близко. И макар че болестта ще му отнеме възможността да чува дори шума от ракетен двигател, животът ще му отреди почетното място на „баща на ракетостроенето и космонавтиката”. Но пътят до реализацията на идеите, който ще трябва да извърви Константин Циолковски, прилича на космическа мисия с непредвидим развой.

Знаете ли какво е партеногенеза? Накратко – размножаване без оплождане. А знаете ли на кого принадлежи откритието за този процес? На Шарл Боне (Charles Bonnet) – швейцарец със слухов дефицит, чиито детски опити с насекоми ще го превърнат в първия експериментиращ ентомолог.

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес в поредицатаРобърт Уайтбрехт и Джеймс Марстърс.

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес в поредицата -  Рут Бенедикт.

В антропологичните среди името на Рут Бенедикт (Ruth Benedict) неизменно се свързва с това на Маргарет Мийд, но малцина знаят, че родената в Ню Йорк през далечната 1887 година антроположка е била с увреден от морбили слух. Баща ù, лекар-хомеопат и хирург, се заразява от непозната болест по време на една от операциите си и умира, когато детето е само на две години. Малката Рут е била много нещастна като дете, смятайки, че никой не я разбира. Като учителка, майка ù отдавала глухотата на детето си и липсата на реакции на лошо поведение и своенравност. Г-жа Бенедикт изживяла много тежко кончината на съпруга си, а за Рут към недоволството от неразбирането се прибавя и неприязнеността от вечните минорни състояния на майка ù. Когато е само на 4 години, Рут се озовава с баба си при наскоро починало дете, а скоро след това заявява, че е очарована от смъртта и мъртвото детско лице е най-красивото нещо, което е виждала.

Бъдещата антроположка пише кратки разкази на седем години, учи в колежа Васар и се дипломира със специалност английска литература. Благодарение на нея ще преоткрива Уолт Уитман в моментите на тъга и депресия. В Колумбийския университет Франц Боас, когото наричат баща на американската антропология, е неин учител и ментор. Не е изненадващо, че под такова вещо ръководство тя получава докторска степен и преподавателско място през 1923-та  – същата година, когато прибавя към името си и фамилията Бенедикт, омъжвайки се за Стенли Роситър, биохимик в Корнъл Медикъл колидж. За съжаление бракът им не просъществува дълго, тъй като двамата не успяват да се разбират, а и претърпяна от Стенли травма го принуждава да прекарва повече време далеч от семейния дом. Рут Бенедикт се посвещава на антропологията, фокусирайки се върху нещата, които може да наблюдава, вместо върху онези, които изискват слухово внимание. Въпреки опитите да си служи със слухови апарати, тя така и не успява да ги хареса достатъчно, за да ги използва.

Смятайки, че всяка култура притежава собствена идентичност, у Рут Бенедикт се заражда по-специален интерес към индианската и азиатската култура. Смъртта все още присъства като тематика в проучванията ù – в книгата си „Модели на културата” глухата антроположка описва начините, по които различните общества се справят с траура и смъртта. Те следват различни социално норми, според които в едни култури скръбта се изразява, а в други се потиска. През 1937 г. Франц Боас се пенсионира и за неговото място логично е спрягана Рут Бенедикт, но в Колумбийския университет по това време все още не са гледали с добро око на жените на ръководни постове, въпреки постиженията им. Като че ли за да опровергае това, Рут Бенедикт започва съвместна работа с Маргарет Мийд, с която споделят обща страст към антропологията, макар че често взаимно се критикуват. Преди началото на Втората световна война Рут Бенедикт чете лекции за синергията и защитава тезата, че моделите на културата могат да бъдат разбрани единствено, ако хората не се оценяват и сравняват по стандарти и култура, различни от техните.

Рут Бенедикт е сред водещите културни антрополози, наети от правителството за изследвания и консултации, след като САЩ влизат във Втората световна война. За целта тя прави проучвания от дистанция, тъй като не е възможно да посети нацистка Германия или хирохитова Япония. Чрез изрезки от вестници и други материали, Рут Бенедикт се опитва да проучи и изследва различни модели за управление на агресията и да даде по-голямо разбиране за японската култура. В тази връзка е и популярната ù книга „Хризантемата и мечът”, публикувана след края на войната през 1946 г., която заедно с „Модели на културата” е превеждана на множество езици.

Рут Бенедикт е избрана за научен сътрудник на Американската академия на науките през 1947 г., но тромби в сърдечната област слагат край на живота ù два месеца, преди да ù бъде връчена професорската тила през 1948 г.

 

Превод от английски: Христина Чопарова

Изображения: интернет, източник: Deaf Scientist Corner

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес в поредицата - Ани Джъмп Канон.

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес ще ви представим Винтън Сърф, Джон Корнфърт и Хенриета Суон Левит. 

Page 1 of 2