Literature

Literature

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, остават броени дни до петият юбилей на „Шоуто на Боряна”, което обещава много изненади на 16.02.2019 г. в столичния Централен военен клуб. Акцент в шоуто е представянето на автобиографичната книга на популярната влогърка Боряна Топчиева – „Моята история”. Едновременно с петата годишнина на шоуто стартира и Национална благотворителна кампания "Направи този жест" под патронажа на министъра на образованието и науката. Средствата, събрани от закупуването на книгата "Моята история", ще бъдат използвани за създаване на образователна онлайн платформа "Уча и разбирам" с видео-уроци на жестов език по всички предмети.

Осем глухи момичета на възраст от 7 до 13 години пътуват с двете си учителки на път за театрално представление. По пътя училищният автобус спира заради катастрофа и това спиране ще се превърне в началото на ужас, който всички те ще помнят до края на живота си. Защото в този късен следобед в пшеничните полета на щата Канзас ще станат заложнички на трима избягали от затвора углавни престъпници. В продължение на повече от 12 часа момичетата са затворени в стара кланица, а преговорите за тях се водят от опитен в случаите на похищения агент на ФБР.

Рут Янг е това, което в Америка се нарича автор фантом, пишещ по поръчка. Тя е „книжният доктор”, който помага на нечии идеи да се родят на белия лист. В книги за самоусъвършенстване, за по-добро здраве, за всичко онова, което е в ума на другите и много искат да го кажат, но им липсват уменията да го направят.

В началото на всеки Август Рут губи гласа си за неопределено време, и в тези „Дни на мълчанието” се оттегля някъде в компанията на приятеля си Арт и двете му дъщери. Арт е  доктор по лингвистика, специализирал в американския жестов език. Работата му в Центъра по глухота към Калифорнийския университет е свързана и с езикови консултации по дела с глухи затворници, срещу които се водят съдебни процеси без право на жестомимичен превод.

Десет годишното им съжителство и ежедневие обаче е леко разтърсено от едно откритие, което Рут ще направи – свитък с китайски йероглифи, оставен в чекмеджето на бюрото ѝ. Писмо, започнато от майка ѝ преди години. Но то е повече от писмо – то е житейският лабиринт на две поколения, който Рут трябва да преброди, за да разбере всичко онова, което е имало въпрос, но е останало без отговор.

Когато се събират заедно топли хора за прекрасна кауза, то и резултатът е още по-прекрасен. Един увлекателен разказвач на вълшебни приказки и един талантлив художник от света на Тишината, които ще зарадват наистина много дечица за Коледа. Защото ще им поднесат най-хубавия подарък – една книжка, в която притчовото слово разказва истории за доброта и човечност. Написана и изрисувана с мисъл да бъде изворче, от което децата да черпят мъдрост и поуки. „Ема и жълтото коте” не е просто книжка. Тя е истински дар, препълнен с обич, за който авторът Владимир Кабрански и илюстраторът Радослав Генев не са пестили нито от времето си, нито от вниманието си към детайла. И като всеки истински подарък, той не се продава. Защото това е, което прави заедността – създава чудеса, които стоплят.

Wednesday, 07 March 2018 01:00

България навеки

Written by

„България... Има ли някъде по-красива земя, събрала в себе си ниви, в които слънцето слиза да си почине; езера като детски сълзи; планини, чиито върхове пробиват небето и сякаш крещят: „Български сме во веки веков!”? До кокичето стои дъб, до светилището – морски бряг, до кръста – люлка. Не прилича ли България на една красива, везана с шевици риза? Който и да я облече, всекиму е по мярка. Не е ли тя и песен? Тъжна, изстрадана, тежка песен, литнала към Космоса, за да разкаже за Делю Хайдутин. Не е ли тя и роза дамасцена, чиито листенца благоухаят и редят приказки за славни тракийски царе? България е държава на духа, чийто напредък се дължи и на българския език, писменост и култура. Гордея се, че съм родена в нея и че съм част от силен народ, който пази традициите и обичаите си. Кукерството, сурвакарството, нестинарството, леденото мъжко хоро, мартениците, боядисването на яйца, лазаруването – това са нашето минало, настояще и бъдеще.”

Тези силни слова прегърнаха смълчаната зала в столичното читалище „Добри Чинтулов”, където на 5 март 2018 г. (понеделник) любимата поетеса на поколения българи Ивелина Радионова представи новата си книга „България навеки”.

В мразовития вторник уютът на книжарница „Сиела” – Ректората привлича доста посетители. 14 ноември е, Световният ден за борба с диабета*. Слизам по стълбите и се озовавам в прегръдките на Доротея Луканова, чиято усмивка достойно съперничи на щедрото осветление. Днес е финалното представяне на сборника с разкази „Детство”, в който преди година и половина, 34-ма автори се бяхме разровили из сандъчетата си с лични детски спомени, за да напълним синята книжка, средствата от която да бъдат в подкрепа на деца с диабет в отделението по диабет на клиниката по ендокринология на столичната Специализирана болница за активно лечение по детски болести.

Tuesday, 31 October 2017 17:00

Обич в София

Written by

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, на 28 октомври т.г. столичани бяха погалени с „Обич” от поетесата Ивелина Радионова, която представи това изпълнено с магична топлота продължение на повестта си „Алтъна”. В същата зала на НЧ „Светлина”, където миналата година през декември градът се сгуши за първата си среща с родопската красива приказка на Дойчин и Алтъна. Тогава събитието бе уважено от гости със слухови дефицити, чиито сърца авторката спечели, и немалко пъти след това те бяха гости и на следващите ú премиери – „Все ти пиша, Любов!” и „Обич”. Понеже от обич сме направени, обичта винаги намира преките пътища да достигне до всяко сърце. За да утеши, да донесе хубавини и да остави след себе си красивите цветя на омиротворението.

Когато сърцата са си далечни, за да се чуят, е нужно да крещят. На едно сърце разстояние диалогът е без думи. А с нейните заедността се превръща във вълшебство. Тя, дето все пише до Любовта. Ивелина Никова. Не е вярно, че не праща писмата – в мразовитата вечер на 11 март те пристигнаха, където бяха пратени. И отговорите не закъсняха – птици от усмивки и лъчи от взаимна радост. Всички говорят на един език, когато са само на сърце разстояние.

Sunday, 11 December 2016 02:00

Алтъна

Written by

Градът се настройва за сън, сгушен в сиянията на улични светлини, сред които вятърът кротко размотава прежда от сива мъглица.В неголямата зала на читалище „Светлина” в столичния квартал Стрелбище на 10 декември, още в 18.00 ч., литна духът на Родопа, летеше над притихналото множество, шмугваше се между столовете, шумолеше между букетите и танцуваше около пламъка на свещта, горяща на масата до Ива. Като излязла от повестта, жива Алтънчица. И писъкът на гайдата хукна след гледките от Родопа, които течаха като река на екрана. Премиерата бе магическо докосване, от което всеки отнесе в душата си стоплящ спомен.

Всички реки текат. И техните прекрасни води, очевидно,  притежават особена магия. Едновременно отмивайки тревогите и вливайки  спокойствие – като ритъм на дишане, в който човек и река са едно и също. В „Сидхарта” Херман Хесе описва принц Гаутама, седящ в покой край бреговете на река в Урувела, където получава прозрение, превръщайки се в Буда;  край река Пиедра Пилар и нейния спътник на Паулу Коелю преживяват душевен катарзис чрез откритието на необикновеното, което се случва непрекъснато около нас. Водите на Дунав мият бреговете на Свищов, където съзерцателната натура на Оля Недкова (Драева) води скрит, почти интимен диалог с винаги променливите, и в същото време до болка познати вълни.

Page 1 of 2