Наука

Около учените с големи постижения често витаят митове. Особено когато твърде малко се знае за техния живот и избори, довели ги до великите открития. Един брилянтен астроном от ерата на учените любители всяка нощ наблюдавал звездите, запленен от променливите им светлини. През ХХ век откритията му ще позволят на астрономите да определят разстоянията до далечните галактики. Но през 1782 г. той е просто самотна фигура, която споделя собствената си тишина с далечната звезда Алгол. Джон Гудрик (John Goodricke).

Огромна част от великите археологически открития са били направени заради безпрекословната вяра на изследователи в съдържанието на книги като Библията и „Илиада” на Омир. Така науката доказва съществуването на градове, изчезнали култури и личности, считани за литературна или художествена измислица. Днес за Троя, Ниневия и Вавилон се знае достатъчно, а имената на откривателите им са увенчани с вечна слава. Откритията обаче често вземат жертви в името на науката. Така например американският изследовател Едуард Хърбърт Томпсън оглушава, докато изследва заровени в кладенец маянски легенди в Чичен-Ица (Мексико).

Преди 60-те години на XX в. разбиранията за знаковите езици и по-специално за американския жестов език са били, че това е някаква опростена или пантомимна версия на говоримия английски език. Един преподавател по лингвистика в университета Галодет обаче успява да докаже, че жестовите езици са организирана, самостоятелна система със своя морфология, а не хаотични жестови конфигурации. Уилям Стокоу, наричан „бащата на американската жестова лингвистика”.  

На всеки 11 февруари в последните четири години ООН отбелязва Международния ден на жените и момичетата в науката. Денят акцентира върху приноса на жените в области като наука и образование, както и насочва фокуса на общественото внимание към равния достъп и недискриминация на всички жени в области, доминирани от мъже. Сред изследователките със значим принос и открития в областта на астрономията, археологията, антропологията, ботаниката и човешките права са и няколко дами, чиято слухова загуба ги прави още по-забележителни във времена, когато да си жена е достатъчно основание за недопускане в света на науката. Днес ви представяме пет от тях.

В енциклопедиите и наръчниците за растителни видове често могат да се видят красиви рисунки на цветя, билки и всякакви представители на флората, детайлни и реалистични. Тази забележителна среща на художеството и науката се нарича ботаническо илюстриране и всъщност е изключително времеемък труд, свързан с дълбока концентрация на вниманието, много часове, прекарани над растителни образци и преди всичко – с любов към ботаниката и страст към рисуването. И ако към всичко това се прибави спокойствието на тишината, ще се получат идеалните условия, в които една забележителна илюстраторка без слух увековечава растителни видове с акварел и моливи. Реджина Олсън Хюз (Regina Olson Hughes).  

При липса на слух се обостря вниманието към околния свят, а с това и любопитството да се проучва, опознава, експериментира с наличното и законите, по които работи. Един нечуващ френски физик коригира вече известни теории, прави открития и превръща света чрез науката в по-добро място. Той даде на света подобрени уреди за измерване на температурата, атмосферното налягане и влажността. Пионерът в трибологията смята, че тишината му помага да бъде по-добър учен. Гийом Амонтон (Guillaume Amontons).

На 5 април 1924 г. в Норич (САЩ), в семейството на фармацевт и медсестра се ражда едно любознателно момченце, което развива афинитет към машинарийките. 40 години по-късно светът ще го признае като този, който е помогнал в усъвършенстването и популяризирането на първото телетайп устройство, свързано с телефонните линии. Джеймс Карлайл Марстърс – човекът, направил възможна комуникацията между глухи хора през телефон.

„Млад майстор от Упсала, на име Екберг  – философ, естествоизпитател и поет. Красив, свободен, с отворена душа и скъпоценно сърце. Лицето му е кръгло и гладко, с чисти сини очи и тъмнокестенява коса, която се вие в естествени къдрици около главата му.” Това поетично описание на Андерс Густав Екберг (Anders Gustaf Ekberg), шведски химик и откривател на минерала тантал, свидетелства колко горещо е бил оценяван от своите учители по химия и колко високо са го ценели като учен. Според близките до него хора той е бил щедър и нежен човек.

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес в поредицата -  Шарл Никол. 

Имa xopa, зa ĸoитo cи cтpyвa дa yзнaeш. Зaщoтo вдъxнoвявaт, yвличaт, мoтивиpaт. He c гpъмĸи фpaзи или пoмпoзнocт oбaчe, a пpocтo зapaди cтpacттa ĸъм paбoтaтa, ĸoятo oбичaт. Paбoтa, ĸoятo зa тяx нe e пpocтo нaeмeн тpyд, ĸoйтo извъpшвaт oт дeвeт дo пeт. Te ca блecтящи чacтици в гaлaĸтиĸaтa нa нayĸaтa, чecтo cĸpити oт oбщecтвeнoтo внимaниe – oбиĸнoвeнo иcтинcĸoтo вeличиe e oблeчeнo в cĸpoмнocт, ĸoятo гo oбpичa дopи нa aнoнимнocт. B пopeдицaтa ни "Πo тиxитe cтъпĸи нa вeлиĸитe oтĸpития" в pyбpиĸaтa Hayĸa щe нaпpaвим тoчнo oбpaтнoтo - щe извaдим нa пoĸaз имeнa, ĸoитo ocвeн нayĸaтa, ca cвъpзaни c oщe нeщo. C Tишинaтa. Днec в пopeдицaтa - Poбъpт Aйтeн (Rоbеrt Grаnt Аіtkеn).