Като повечето представители на дребното дворянство през осемнадесети век и той се занимава с рисуване на портретни миниатюри, превръщайки хобито си в доходна професия. Портретите му, не по-големи от 5 см., са изящни копия на знатни благородници, направени с акварел върху слонова кост. Ричард Крос (Richard Crosse).

Централна тема в скулптурите му са жителите на Галисия. Вдъхновен от пасторалната идиличност на тяхното ежедневие, нечуващият художник извайва от метал не просто образи на рибари, доячки, земеделци и пилигрими, но създава антропологични паметници на радостта, надеждата и смирението в контекста на галисийската култура. Хосé Мария Акуня Лóпез (José María Acuña López).

Наричан „баща на модерното изкуство”, той е първи художник в двора на крал Карлос IV и рисува реалистични портрети с невероятна бързина. Неясната болест, пощадила живота му едва 46-годишен, го лишава завинаги от слух, което повишава изразителността на портретите, но населява с мрачна тематика платната му. Франсиско де Гоя (Francisco de Goya).

За неговия живот се знае много малко, но скулптурите му – от статуи на светици и обикновени жени до монументи, посветени на френската революция, са отражение на два свята –  на мира и на войната. Пол-Франсоà Шопѐн (Paul-François Choppin).

Повече от 35 години от живота си той посвещава на рисуването, скулптурата, актьорското майсторство, разказването на истории и преподаването. Съосновател е на нов художествен жанр – De’VIA (Deaf View Image Art), който е концепция за живота в тишина и отразява житейския опит на родените без слух носители на жестов език. Чък Беърд (Chuck Baird).

Във времена, когато натурализмът и импресионизмът си оспорват мястото на доминиращи тенденции в художественото изкуство, той рисува картини, богати на цветове и открояващи се образи. Испанският философ и социолог Хосе Ортега-и-Гасет нарича творчеството му „лиричен опис на баското съществуване”, което е огромен комплимент за родения без слух художник Валентин де Зубьор (Valentín de Zubiaurre).

Картините му са огледало на страданията, оставили следи по лицата на селяните и работниците, преживели погрома на революцията в Кралство Полша от 1905 г. И документален разказ, който превръща художника в хронограф на трагичните събития в началото на 19 век. Морис Минковски (Maurycy Minkowski).

Наричат го „тихият художник”, но рисуването далеч не е единствената област, в която влага време и енергия. Като военен кореспондент на „Чикаго Дейли Нюз” отразява Руско-японската война, Мексиканската революция и Първата световна война. Запален естествоизпитател, пише за интелигентността при насекоми и паяци, и с удоволствие се включва в експедиция, за да събира птичи яйца. Кадуолдър Линкълн Уошбърн (Cadwallader Lincoln Washburn).

Тя е първата жена професионален художник в Уругвай. Картините ѝ са цветен калейдоскоп от движение и покой, от звук и тишина, повлияни от популярния през 20-те и 30-те години художествен стил „планизъм”. Петрона Виера (Petrona Viera).

Таванът на стара кооперация в центъра на столицата се превърна във впечатляваща галерия, където на 17 октомври 2021 г (неделя) приятели и близки на художничката Моника Войкова имаха удоволствието да видят нейни творби, рисувани в последните три години, на "Изложба под покрива". С оглед противоепидемичните мерки и за да се избегне струпването на много хора, вернисажът нямаше откриване, а посетителите разглеждаха картините в есенния неделен следобед от 13:00 до 19:00 ч.