Ричард Крос и портретните миниатюри от слонова кост

Той се ражда в семейството на Джон и Мери Крос в Ноул (енория Кълъмптън в Девън), на 24 април 1742 г. Без слух от самото си раждане, също като една от сестрите си, малкият Ричард расте сред още шест деца, и никога не се научава да говори.  

За нечуващия младеж рисуването е хоби, каквато е била модата сред дворянството по онова време. На 16-годишна възраст той печели премия в новосъздаденото „Общество за насърчаване на изкуствата, производството и търговията“ (Обществото на изкуствата) в Лондон.

След това подобно на други художници - Ричард Косуей и Джон Смарт - учи в новото училище по рисуване на Уилям Шипли, основател на Обществото на изкуствата. Образова се и в галерията на херцога на Ричмънд. В продължение на няколко години Глухият портретист излага работите си в новите лондонски арт общества: в Обществото на художниците (1760–1796), Свободното общество (1761–1766) и Кралската академия (1770–1796).

В книгата си „Британските миниатюристи” (1929) критикът Базил Лонг разглежда Крос като творец с много точна ръка, който рисувал без колебание или ретуш, и който един ден неминуемо щял да получи признание за работата си, макар и в тишина. Въпреки че не е можел да чува и да говори, Ричард Крос е бил много успешен и високо ценен от клиентите си, сред които са били принцът на Уелс и херцозите на Къмбърланд и Глочестър.

От 1760 г. Ричард Крос живее и работи на улица „Хенриета”, в лондонския квартал Ковънт Гардън. Като посредник между клиентите и художника се изживява брат му, който поддържал и къщата. Крос рисувал портретите си предимно с акварел върху слонова кост, като рядко изпълнявал и миниатюри върху емайл, тъй като неговата повърхност била по-трудна за работа и не винаги се получавали сполучливи рисунки. Крос е правил портрети и с маслени бои. Много от неговите миниатюри са с малки размери, по-малки от 2 инча височина (около 5 см, 1 инч е равен на 2, 54 см. Бел. моя).

Слоновата кост има мазна повърхност, която трудно задържа акварел. Затова пък е ползвана за миниатюри, тъй като придавала красив блясък на тоновете на кожата на лицето. Тази техника е предизвикателство за миниатюристите от периода 1760-1780 г., които се придържали към размери на слоновата кост с височина не повече от 1½ до 2 инча. Между 1780 и 1790 г. Ричард Крос действително използва и по-големи парчета слонова кост с височина от 3,5 инча или повече, като миниатюрите му започвали от около 8 гвинеи за  малки творби и до 30 гвинеи за най-големите му портрети.

По онова време неуващият художник е влюбен в братовчедка си Сара Кобли, която е сгодена за друг, и това дълбоко разочарова миниатюриста, чието сърце е разбито от несподелено чувство. Това е и причината до края на живота си да не встъпи в брак. От края на 1790-те Крос се оттегля в Уелс и среща отново Сара, когато след случайно посещение при брат ѝ през 1807 г. научава, че тя е терминално болна. Тъй като пристигнал внезапно в дома им, братът на Сара не успял да изведе художника навреме, за да ѝ спести емоционалните изблици. Виждайки любимата си след толкова много години, Крос се втурнал към нея и я прегърнал силно. Тя починала на следващия ден.

Глухият портретист намира спасение в миниатюрите и рисуването. Работите му са изящни и моделите изглеждат не само твърде реалистично, но и мнозина се питат как така е успявал да изобрази толкова прецизно и на толкова малка площ съществуващите по онова време модни тенденции на обемни прически и детайли в облеклото. Модата на осемнадесети век повелявала на жените да носят косите си високо вдигнати на главата. Мъжете носели косите си отзад на тила, захванати с черна панделка в „конска опашка”, носещи напудрени перуки или просто с напудрени коси. Техните портрети често имали зеленикаво-син оттенък, тъй като червените пигменти избледнявали през годините.

Като представител на поземленото дворянство, Ричард Крос притежавал значителни средства, които умножавал чрез продажбите на портретните миниатюри. Той инвестирал разумно доходите си в имоти и акции, и получавал добри авоари в последните години от живота си.

Художникът се сбогува със света през м. Май 1810 г. в родния си Ноул в Девън, на 68-годишна възраст.

NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Април. Цитирането ни като източник е задължително.

Преведе от английски и разказа: Христина Чопарова

Изображения: Wikipedia, Wikimedia commons

Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия