Понеделник, 18 Октомври 2021 09:57

Вернисаж на Моника Войкова

Публикувана от

Таванът на стара кооперация в центъра на столицата се превърна във впечатляваща галерия, където на 17 октомври 2021 г (неделя) приятели и близки на художничката Моника Войкова имаха удоволствието да видят нейни творби, рисувани в последните три години, на "Изложба под покрива". С оглед противоепидемичните мерки и за да се избегне струпването на много хора, вернисажът нямаше откриване, а посетителите разглеждаха картините в есенния неделен следобед от 13:00 до 19:00 ч. 

Полутъмният таван, разделен на няколко малки коридора, бе осветен само от слаба електрическа крушка, както и от естествената дневна светлина, чиито снопове падаха през капандура върху стилно подредените картини. Сложени направо върху тухлената зидария или закрепени върху дървените врати на таванските складове, картините създаваха впечатление за древно изкуство, открито сред руини.

Малцината посетители са видимо впечатлени и очаровани. Пристъпват тихо, като в храм, поспират се пред всяка картина, а под стъпките им хрущят камъчета по голия циментов под. Таванът е приютил 31 платна, рисувани с масло, от които наднича един пъстър свят с основен акцент общуването, срещите, заедността. Мярвам познати творби, останали от самостоятелната изложба на Моника „Отражения” (2016), която бе и първата ми среща с красивото ѝ творчество. Повечето обаче са нови и е удоволствие да ги разглеждаш.

В „Малко над нещата” ефирна девойка е заела цялото небе над смълчаните къщи, тя сякаш се слива със синия необят, докато някъде се отнася в телефонен разговор, очевидно приятен. Най-добре се вижда единствено отгоре, а нищо не мотивира летенето повече от любовта, течаща по невидимите нишки отляво. Музата е налице – до Моника неизменно е Денислав Тодоров, още един талантлив художник с уникален стил, който се шегува, че няма време да рисува, защото са го погълнали ремонти.

В картините на Моника има движение, емоции, диалог, символика. От тухлените стени надничат синьо момиче, потънал в книга младеж, за когото нощта е най-доброто време за четене; увлечени във вестникарска дискусия приятели; слонове, носорози, птици; лица в мрак и лица в упование. Есента напомня за себе си с разходки под дъжда, жизнерадостни кученца и търкаляне на тикви. От другия коридор ме посреща богът на моретата, понесъл цял един свят на тризъбеца си („Посейдон”), а срещу него от платното крачи смел младеж, понесъл в една ръка свещ, в другата гаечен ключ („Кураж”) - един млад Диоген, който търси хора, на които да помогне и в свят, нуждаещ се да бъде завинтен стабилно.

Както сподели за „Ние ви чуваме” художничката, идеята ѝ е била да събере и покаже всички свои картини, рисувани в последните три години, както и онези, очакващи новия си собственик след участието ѝ в първата национална Обща изложба на художници със слухова загуба по повод 10-тия юбилей на сайта (2019). Подредбата на творбите бе много стилна и в съчетание с уникалното място, се получи впечатляваща експозиция.

Таванът внезапно се оглася от детски гласове. Племеничките на художничката проявяват любопитство, гостите се сменят, следобедът преваля, край картините тихо си говорят заинтересовани клиенти. Прекрасна неделя, на която "Изложба под покрива" придаде привкус на есен, топлина и заедност.

Повече снимки от изложбата – в Галерията.

Текст и снимки: Христина Чопарова

 

Оценете
(4 гласа)
Прочетена 300 пъти