Неделният следобед на ул. "Султан тепе" 18 бе порядъчно наситен от детски смехове, разговори, усмивки и много, много взаимна симпатия. Организаторите на литературната среща Мария Йорданова (председател на ФДЦП), София Картулева (член на УС на ФДЦП) и Мери Каварджикова (доброволец) се бяха постарали за максималния уют на пространството, за да наподоби горската атмосфера от приказките.
Широк и мек килим в дървесни шарки, разнокалибрени възглавници и плюшени играчки, отговарящи на героите в книжката, осигуриха на децата удобство и комфорт по време на четенето с разбиране.
Срещата с автора на книгата откри Мери Каварджикова с топло приветствие към малки и големи гости, след което представи Христина Чопарова като редактор на книги, журналист и председател на сдружение НЦАК "Ние ви чуваме", чиито приказки са чудесен помощник на родителите в разясняването на специфичните състояния за по-малка (и винаги любопитна!) аудитория.
Първият въпрос към автора бе как и по какъв повод са били създадени приказките. Гостите научиха, че по време на социалната изолация през 2020 г. авторката се вдъхновява за всеки герой от реално дете и описва състояния, които познава от своята област (различните видове слухова загуба), както и състояния, наблюдавани в приятелски семейства.
Христина Чопарова сподели с родителите, че безспорно най-трудното е приемането на различността, особено от страна на близки и семейство на детето, докато самият носител на специфично състояние се адаптира много по-бързо и по-лесно към него. Но е много важно разбирането и приемането да идват първо от родителя, за да може детето да има увереност в най-близката до себе си подкрепа, за да не се сравнява с децата без различия.
"Когато едно дете е приело себе си и вижда, че близките му го приемат, то ще излъчва увереност и ще привлича такава и от непознати. Всяко състояние носи уроци както за детето, така и за родителите му, и затова най-добре би било, ако семейството не приема състоянието негативно - като наказание, и не се опитва да го променя, а се вслушва в самото дете, за да разбере неговия емоционален свят и оттам – интуитивно да намери свои средства за подпомагане" – заяви авторката на книгата.
Тя подчерта също, че изслушването е от изключително значение, и именно затова в приказките речното камъче играе ролята на средство за уважение към чуждата реч. Който го държи, разказва и докато камъчето е в него, не може да бъде прекъсван. Този похват, но с раковина, е бил използван и от британския писател сър Уилям Голдинг в романа му от 1954 г. "Повелителят на мухите", напомни Чопарова.
Но, както подчерта тя, това е много стар метод за привличане и задържане на детското внимание в много училища за нечуващи по света, тъй като децата с липсващо или тежко чуване четат по устни и трудно задържат вниманието си концентрирано в някого за дълго време. Затова лъскавия предмет в ръцете на говорещия има притегателна сила, когато се държи в близост до лицето или устните.
Авторката сподели с аудиторията си, че заради късно оглушаване вече не е в състояние да чува нищо, и този факт силно впечатли по-големите деца. По всяка вероятност до този момент те не бяха срещали човек, който да говори като всички останали, но да не чува дори собствения си глас, и имаха възможност да се уверят как се провежда комуникация с нечуващ, и каква е разликата между глух и оглушал.
След дискусията бе време две от приказките да оживеят – историята на Меца с нейната специална количка за придвижване бе първа, в знак на уважение към децата с церебрална парализа. Втората прочетена приказка бе за коня Вихър, който ползва тръстикови фунийки за чуване, изработени от сръчните ръце на Меца – като реверанс към хората със слухова загуба, в чиято полза работи авторката на приказките.
И двата разказа бяха прочетени от Гергана Георгиева, 9-годишната дъщеря на модераторката, изявила желание да бъде доброволец. Детето се справи повече от чудесно, а гостите научиха, че да си пълноценен не значи да си цял, а да си приел онова, което липсва и да развиваш което е налично.
След четенето децата споделиха, че е хубаво да се помага на хора с колички, но – както им разказа авторката – само ако помощта е поискана. "Преди да се втурнете да помогнете някому, е добре първо човекът да бъде попитан дали има нужда от помощ. Повечето хора с различия са се научили да се справят самостоятелно в живота, и намесата на други хора, дори с най-добри намерения, може да ги накара да се почувстват безпомощни или неспособни да се справят" – каза Христина Чопарова.
В края на срещата по-големите сестричета на специалните дечица нарисуваха върху бяло пано произволно избрани герои от книжката – жабката със синдром на Даун (Жабина) и мъдрият, очилат г-н Бух. Върху оцветеното с моливи и декорирано с холандски мъх пано авторът остави автограф с пожелание "Мястото на мама" винаги да остане място за обич и подкрепа.
Разговорите с милите организатори и родители не секнаха дълго след събитието. Децата научиха знаците за "обичам те" на американски и на български жестов език, родители си припомняха позабравени жестове, авторът разказваше забавни истории от личен опит и интересни факти за алтернативните начини да се чува отвъд тишината.
Книжките се радваха на силен интерес от страна на родителите и най-хубавото е, че за първи юни ще донесат радост на много други дечица. Нима има нещо по-хубаво от това?
"Да си различен е предимство, което отключва доброта. Бъдете нейни посланици!" – пожела авторката на настоящите си и бъдещи читатели на приказките.
Повече снимки очаквайте в групата на Сдружението и в профила на Христина Чопарова в социалната мрежа Фейсбук.
Ние ви чуваме
Колаж и снимки: www.repporter.com и ФДЦП
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на право да публикува статията и снимките
Всички снимки на децата са публикувани с пълното позволение на родителите