В съботната утрин дъждът все пак се смили и позволи на слънцето щедро да се разлее над Цар-Симеоновата градина, която за шести пореден път се превърна в пространство за среща на деца от всички възрасти с професионалисти от пожарна безопасност, инструктори, полиция, скални катерачи, книгоиздатели и научни работници.
За пръв път Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" имаше удоволствието да се включи в кипящите от емоции, откривателство, усмивки и топлота фестивални дни, организирани със съвместните усилия на Народна библиотека "Иван Вазов", Клуб за планинско-приложни спортове "Агарта", СНЦ "Асоциация за социална, здравна и правна помощ" и Съвместно командване на специалните операции /68-а бригада Специални сили/.
След официалното откриване в 10:00 ч, на което бяхме изключително топло посрещнати и представени от адв. Крум Сираков, спелеолог от "Агарта", и получихме съдействие да се ориентираме към щанда от адв. Васил Попов, в 11:00 ч имахме възможност да представим пред родители и деца книгата "Приказки за различността" във вътрешното фоайе на Народната библиотека.
Изключително емоционална среща бе това! Започнахме с няколко думи за автора, за сдружението и дейността му в полза на нечуващи хора и за мисията на книжката да разяснява специфичните състояния, а децата бяха любопитни да научат повече. Задаваха интелигентни и смислени въпроси как различността може да сближава и кога разделя.
Родителите слушаха внимателно и кимаха в съгласие, че темата заслужава да се обсъжда с децата, за да изградят те по-голямо разбиране и уважение към хората, които имат слухови, зрителни, двигателни или други затруднения или дефицити.
Срещата продължи повече от половин час и предизвика много силен интерес и у малки, и у големи. Сякаш никой нямаше желание да си тръгва, но мнозина имаха въпроси, свързани по-конкретно със слуховата загуба и възможностите за алтернативна комуникация чрез четене по устни или жестов език.
Много от книжките с приказки намериха нов дом, с обещанието да се четат за лека нощ, а първият фестивален ден приключи с нови приятелства и наслаждение на обособените зони с демонстрации и изложения, Виенския павилион, пеещите фонтани, езерцето с разноцветни японски риби и руините в центъра на града.
Първи юни бе взрив от емоции и детски смях. Въпреки ранното утро, градината вече бе пълна с деца, които се забавляваха да пробват всичко, което бе предложено от организаторите за тях - разглеждаха пожарникарски уреди за гасене (с включен маркуч), обличаха възголеми униформи и каски, разглеждаха полицейски палки и средства за защита.
Моторизираната полицейска охрана качваше малките върху мощни мотори, Аварийно спасяване ги учеше да оказват първа долекарска помощ на пострадал; децата сами опитваха как се прави изкуствено дишане с натиск, как правилно да държат ръцете си и колко силно да натискат. Огромен интерес предизвикаха демонстрациите с две полицейски кучета, на които децата с голяма радост галеха козината и се снимаха с водачите.
От западната страна на Народната библиотека вече действаше екипът на Крум с катераческите въжета, а желаещите да покоряват 45-метровата стена никак не бяха малко през този ден, и до края му щяха да стават още повече. Увиснали над земята, децата пищяха от кеф, но имаше и показващи завидно хладнокръвие малчовци - те явно повтаряха участието си в предишни издания на фестивала.
Атракциите и демонстрациите бяха най-привлекателни за деца от всички възрасти заради възможността за учене чрез игра и личен опит. Този фестивал им осигурява базови познания по безопасност, чистота в природата, как се гради здрав дух в здраво тяло, ориентиране с компас, правилно пресичане на пешеходна пътека и още куп полезни умения. След дозата адреналин бе време за книжки.
За да улесним срещата на децата с приказките, след координация с организаторите, преместихме локацията си от фоайето на библиотеката на пейка в алеята и двуметровият ролбанер на "Приказки за различността" скоро привлече вниманието на всички. Най-малките любопитно докосваха животните на виниловия плакат, а родителите с удоволствие изслушваха представянето на книжката от автора ѝ.
Бе удоволствие да "слезеш" при децата, снишавайки се до техния ръст, и да им разкажеш за дивото конче, което чува с фунийки, за престарелия цар Лъв, който искал да му говорят мноооооого високо, защото не чувал вече; за Къртичко, който не се страхува от тъмното, за жизнерадостната жабка с бадемови очи, за заекващия Зайко и за още много от героите в книжката. Децата слушаха с интерес и широко отворени очи, а после получаваха автограф от автора с топли словца и благопожелания.
На някои посетители в парка темата се стори твърде чувствителна, а други очевидно правеха погрешни релации с различността. Преобладаваха обаче искрено заинтересованите. Млада жена взе книжка за своето дете, но миг след това с усмивка заяви още една. Слънчево семейство помоли за автограф на още нероденото си бебе Моканоглу, на което пожелахме щастлива поява на света и прекрасно детство.
Незабравими остават и срещите с две нечуващи семейства, които много се зарадваха на възможността да пообщуваме жестово и да си вземат книжка. В края на престоя ни на фестивала получихме покана от детска учителка за специално гостуване наесен, а чудесните и много мили организатори настояха догодина да се включим отново в седмото издание.
Надсловът на тазгодишния фестивал "Играй, учи, движи се!" се превърна в самоизпълняващо се пророчество, след което всички са по-знаещи, можещи и заредени с енергия. Какво по хубаво от това?
Текст, снимки и колаж: Христина Чопарова, К. Ангелова
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на право да публикува статията и снимките