Здравей, Бояна! Радваме се, че гостуваш в сайта "Ние ви чуваме"! Разкажи ни малко повече за себе си.
Здравейте и много Ви благодаря за поканата да направим това интервю. За мен е чест да разговарям с журналист като Вас. Казвам се Бояна, на 36 години съм и съм родом от малкия дунавски град Силистра. Вегетарианка съм от над 20 години и много обичам животните, понеже те са по-благородни от нас, хората. Занимавам се професионално с готвене от над 12 години и смея да твърдя, че съм самоук готвач.
Сайтът ни е специализиран в тематиката на слуховите дефицити, затова нека осветлим за нашата аудитория обстоятелството, че си със слухова загуба – как и кога се случи тя?
Аз не чувам добре от малка, откакто се помня. Винаги съм имала трудности в училище, защото не успявах да чуя добре учителите. Моите съученици също страдаха от този факт, но по други причини - понеже не разбирах, че им трябва помощ на контролните, не можеха да преписват (смее се). Казвали са ми неща от сорта на "глухар", "правиш се, че не чуваш", "стани си от ушите" и прочее. Тъжното е, че и самите ми родители осезаемо отричаха факта, че може би имам проблем със слуха. Докато един ден не ми писна. Отидох на лекар и хоп, получих си супер-робо-ухото. Всъщност аз имам загуба над 65 % и в двете уши, което навярно е нищо в глобалния свят, но се радвам, че успях да си помогна, като си сложих слуховия апарат. Погрижих се себе си, което е от изключителна важност за всеки един от нас – грижата към теб самия.
Споделяла си, че се интересуваш от психология и книги на такава тематика. От тази гледна точка, какво ти даде частичната Тишина и какво ти взе, на какво те научи?
Психологията, психотерапията, парапсихологията и готвенето за мен са пътят към изцелението на душата. Мога само да кажа кой е най-трудно смилаемият за мен психолог – Карл Юнг (смее се). Аз повече се интересувам от методите на справяне с проблемната психика, отколкото от едноличната идеология на който и да е било учен.
Що се отнася до слуха ми, аз смятам, че това е начинът, по който тялото ми е искало да спре „лошите звуци“ и всичко негативно от навлизане в съзнанието ми. Токсичната среда, неприятните ситуации и психологическите травми навярно изграждат способи на тялото да се справя с тях. Не искаш да чуваш нещо и ето, спираш да го чуваш.
Ти си кулинар. И доколкото ни е известно, си първата участничка със слухов дефицит в предаването "Кухнята на Ада" (Hell’s Kitchen). Какво те отведе в тази кулинарна продукция?
Любопитството и страхът ме отведоха там. Ще разясня сега (смее се). Не исках да отлагам участието си там, за да не се чудя "какво ли щеше да стане, ако...". Беше ми мечта, записах се, одобриха ме и станах участник в шоуто. От друга страна, аз имам един много тъничък страх от това да се показвам пред хора. А там имаше наистина много хора. И видях, че няма нищо страшно. Радвам се, че бях част от преживяването, наречено "Кухнята на Ада".
Това е прекрасна мотивация и идеален начин за справяне със страха – да го преодолееш, като се изправиш срещу него. Разкажи сега за нашите читатели малко повече за кулинарния си опит – как се насочи към готвенето и защо избра това?
Аз израснах в семейство, в което домашната храна е свята. Тя е не просто гориво, а начин на мислене. Там полуфабрикати не съществуват като опция. Част от възпитанието ми е било да се включа в процеса на готвене - с майка ми, с бабите ми, с баща ми и вуйчо ми. Всички те готвят. И готвят наистина много добре.
Започнах да работя в кухня по неволя. Бях безработен фризьор и чрез общи познати попаднах в кухнята на едно заведение. На първия си работен ден не знаех дори как да използвам белачка за картофи. Аз буквално започнах от нулата. По онова време бях изпаднала в много сериозна емоционална дупка и тогава приятелка ме насочи към един медиум. Той ми каза, че имам заложби в кулинарията и че там трябва да действам. Това ми даде заряд.
Да, сподели, че си самоук готвач. Трудно ли ти беше?
Сама развивам уменията си, сама опитвам нови техники и много се кефя, когато ми се получат нещата. Предпочитам да извървя трудния път сама, за да съм наясно с целия процес из основи. Имала съм неуспешни опити, хвърляла съм храна. Но хей, от грешките си се учим много повече. В психологията понятие "грешка" не съществува, то е заменено с "опит".
Абсолютно, опитът винаги е най-добрият учител! Ти си вегетарианка от над 20 години. По-лесно ли е да се готви за вегетарианци и вегани?
Аз съм вегетарианка, която отива към веган вече, понеже отскоро изключих и млечните, и яйцата от менюто си. Позволявам си риба рядко, стига да не се задейства алергията ми. На мен лично ми е много по-лесно да сготвя за себеподобните си (смее се). Но пък на колегите ми не им е. Никой не харесва различните предпочитания отвъд масовото.
Твърди се, че е желателно да се храним в тишина, за да се насладим на храната и да ядем бавно, за да е здравословно. Разговорите на маса, ако са негативни, пренасят негативна енергия в самата храна и я правят токсична. Вярваш ли в това и смяташ ли, че тишината е необходимо условие за по-добро вкусово преживяване?
Смятам, че преди всичко е важно да готвим съставките с положителна нагласа. Както енергията преминава през човека, така преминава и във всичко, до което се докосне той. Вярвам и че състоянието на ума по време на хранене трябва да е релаксирано и без негативи. Добрата и весела компания е бонус.
Казват, че ядем с очите си. В звездните ресторанти съществуват стандарти за визията на храната, малките пропорции и начина, по който се поднасят. От значение ли е това и в ежедневието и защо?
Аз вярвам, че именно високия клас ресторанти и топ професионалистите са в основата на развитието на гастрономията като изкуство. Но за мен е важно храната да е проста, цветна, вкусна и да умее да те върне в любими моменти, като онзи път, в който правихме палачинки с баба ми на село, например. Готвенето е радост, така че нека се забавляваме, докато го правим. Грешките са част от процеса.
Имаш ли вдъхновяващ пример от световната кулинария? Защо и с какво те е впечатлил, какво научи от него и какво от това прилагаш в своята работа, ако е приложимо за българските условия, вкусове и стандарти?
Бях в първи клас и учех английски език. От учебника ясно помня снимката на един млад готвач. Това беше Джейми Оливър. Звучи много клиширано, но аз се възхищавам на идеята за готвене и хранене на този човек. Все пак той направи така, че в училищните столове да се предлага готвена домашна храна, а не просто пържени полуфабрикати. С Джейми всичко изглежда лесно. Това е впечатляващо. Много е важно какво послание оставяш, особено пред толкова голяма аудитория, каквато има той.
Наближава най-светлия празник в християнския календар – Възкресение Христово (Великден). На "ти" ли с религията и празничните обредни традиции?
Много ми се ще да отговоря, че съм религиозна, но нито спазвам фанатично обреди и традиции, нито пък съм краен атеист. Ходя на църква понякога, паля свещи за покойните, дори правя Великия пост в момента. Уважавам всички религии, но смятам, че Бог е един и той е във Вселената някъде. Вярвам в природните закони и в естествения път на събитията. Обяснявам си чудесата с намесата на Бог. Все пак съм БОГданова (смее се).
Великденския козунак е кулинарно предизвикателство за мнозина. Ти обичаш ли да месиш и какъв вид козунак приготвяш?
Тук ще трябва да ви разочаровам малко. Никога не съм правила козунак и не съм убедена как точно става на конци той. Печивата са изцяло различен раздел в кулинарното изкуство. Аз правя следното за Великден - харесвам си една малка пекарна и си поръчвам козунаците от нея. Това е част от мисленето ми за подкрепа на малкия бизнес и на българското производство. Аз винаги избирам малкия производител.
Прекрасно! А каква е твоята техника за боядисване на яйцата за празника?
Ох, аз съм от модерното поколение, които си купуват дори боядисаните яйца готови (смее се). Но се опитвам да спазя традицията първото яйце да е червено и да минем с него по челото на всеки в къщата, като се обрисува кръст. Прилагам техниката да увия в памук свареното яйце и след това отгоре да поставя петна с различни бои. Стават с цветовете на дъгата (смее се). Поне боядисването на яйца винаги е забавно.
С какво се занимава Бояна Богданова, когато не твори в кухнята и за какво мечтае?
През свободното си време обичам да се занимавам с фотография, да пътувам до нови места (България ми е топ дестинация!), да посещавам ресторанти с различна концепция и да опитвам нови ястия.
Наскоро станах и доброволец към една пловдивска организация на майки на деца с умствени затруднения. Там провеждам тъй наречената кулинарна терапия. Доказано е, че тя развива моториката и куп други умения. Това много ме зарежда, а и е част от най-голямата ми мечта, която е и да имам местенце от типа на бистро или пекарна, и то да е в помощ на хората - терапевтично, благотворително, приятелско. Надявам се, че един ден това ще стане реалност, защото идеята си заслужава.
Определено си заслужава! По света има немалко заведения на готвачи със слухова загуба, които сме представяли в нашата рубрика "Храна и тишина" – Пънк Шеф, Шеф Рос и др., а много от нечуващите хора обичат да готвят и да експериментират с храната. Вярваме, че и у нас е време за заведение, в което храната да е и терапия. Какво би пожелала на нашите читатели в заключение?
Искам отново да ви благодаря, че бях част това интервю и да пожелая на всеки един, отделил време да го прочете, никога да не спира да бъде най-добрата версия на себе си и да следва собствения си вътрешен компас! Не се отказвайте и не унивайте! Всичко е фаза.
Разговорът води Христина Чопарова
Снимки: Бояна Богданова (личен архив), с любезното ѝ съдействие
Сдружение НЦАК „Ние ви чуваме“ е носител на право да публикува материала и снимките към него