В контекста на слуха като едно от човешките сетива, когато е съществувал, но впоследствие е изчезнал, говорим за придобита загуба. Когато никога не го е имало, говорим за вродена липса. Терминът „вродена загуба“ е логически безсмислен, тъй като не е възможно да е загубено нещо, което изначално не е било налично.
Приема се, че придобитата слухова загуба (от шум, травми, медикаменти и различни заболявания), е много по-разпространена от вродената (по генетични причини или заболявания през бременността). Ето защо в световен мащаб числеността на тежко чуващите и оглушали хора е много по-голяма, отколкото тази на Глухите.
Онова, което обединява всички три култури, е невъзможността (частично или напълно) да чуват, със или без техническо средство. Те са „тихото гражданство“ на всяка държава и имат свои характеристики, по които е добре да бъдат отличавани, с цел да се постигнат трайни нагласи за правилна комуникация, съобразно техния присъщ или предпочитан език.
В английския език има само една дума за нечуващ и тя е deaf (чете се „деф“). За съжаление, машинната транслация на български я превежда като „глух“. Това е и причината масово в България нечуващите да бъдат наричани „глухи“.
Само че по света родените без слух с потомствено предавана в семейството глухота демонстрират гордост като носители на знакова (жестова) култура, и се самоотграничават от тежко чуващите и оглушали хора, като изписват културната си принадлежност с главна буква – Глухи (Deaf). Така с този термин вече се обозначава идентичността на конкретно малцинство с жестово базирана култура, а не целокупната общност от всички нечуващи.
Това важи и за нашата страна, тъй като състоянията на частична или пълна тишина са идентични навсякъде по света. По този начин са обособени три културни групи в нечуващите общности: тежко чуващи (hard-of-hearing), оглушали (with hearing loss) и Глухи (Deaf).
Как да разпознаете тежко чуващите хора?
В България те често са наричани „с увреден слух“, „слабочуващи“ или „глухи“, като това са некоректни термини за тази културна група. И така, тежко чуващите са:
- Са със слухова загуба, придобита в по-ранна или в по-късна възраст в хода на живота. Най-често от заболявания, възпалителни процеси, медикаменти, травми.
- Имат трудна, тежка чуваемост (откъдето идва и името на културната им група).
- Почти всички тежко чуващи хора компенсират трудното си чуване със слухов(и) апарат(и) на по-добре чуващото ухо.
- Може да са слухопротезирани с кохлеарен имплант. За разлика от слуховия апарат, който просто усилва звуците и стимулира остатъчния слух, КИ е оперативно поставяем, отнема остатъчния слух и "учи" мозъка да разпознава гласове, звуци, шумове.
- Техническите устройства за слухова корекция са най-отличимата черта на тежко чуващата култура.
- Обикновено говорят по-високо, за да чуват своя глас или гласовете на околните.
- Имат граматически правилна реч, тъй като в повечето случаи идват от чуващи семейства и са получили образование в масови училища, наравно с чуващи връстници.
- По-често записват висше образование и са по-подготвени за академични предизвикателства.
- Не са носители на жестова култура и понякога през целия си живот може да нямат досег с езика на знаците. Но могат да бъдат негови потребители, ако и когато общуват с Глухи лица.
- Тежко чуващите отлично разчитат устна артикулация и предпочитат достъпът им до информация да бъде гласов и текстов (чрез субтитри и надписи), а не жестов.
- Рядко се нуждаят от посредник, но тъй като чуват тежко дори с техническо средство, понякога при необходимост и в шумна среда (обикновено в публични ситуации) могат да ползват професионален жестов преводач за артикулативен превод (декодиране по устни) и с калкиращ жестов език.
Ако срещнете човек, който видимо носи слухов апарат или кохлеар, при комуникация е нужно:
- да говорите малко по-високо (но не толкова, че да привличате околното внимание). Ще забележите сами кога е нужно, обикновено тежко чуващият се накланя към събеседника с по-добре чуващото си и слухопротезирано ухо.
- за да ви разбира, трябва да има ясна видимост към лицето ви (заставайте спрямо тежко чуващия така, че лицето ви да е винаги добре осветено).
- говорете малко по-отчетливо, но не преартикулирайте думите прекомерно (това ще затрудни разчитането, защото не е естественият ви изговор).
- ако усетите, че не ви е разбрал, попитайте дали му е нужно да повторите (имайте предвид, че човекът не ви познава, за да е свикнал с микромимиката ви и съответно да е в състояние да ви декодира веднага).
- не подценявайте тежко чуващите интелектуално, все пак това са хора, до които информацията просто не достига по акустичен път.
Как се изразява с жестов език терминът „тежко чуващ“?
Думите "тежко чуващ" и "тежкочуващ" са дублетни, т.е., е правилно да се изписват и слято, и разделно. Съществуват два начина за жестовото им изобразяване, най-използвани в България. Логиката на жеста подсказва, че иде реч за частична слухова загуба, изразена със знак за „наполовина“ чрез движение, разполовяващо лицето (вариант 1) или ухото (вариант 2).
Вижте ги във видеото, показани от професионалния жестов преводач-тълкувател Камелия Ангелова:
Очаквайте следващата ни публикация, в която ще представим културната група „оглушал“ (with hearing loss).
За да сте в час с точната информация, последвайте информационния канал на НИЕ ВИ ЧУВАМЕ във Viber: https://vb.me/ca3a89, където вече над 2000 души научават интересни факти.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображение (стикер): Здравко Денев
Носител на право за публикуване: сдружение НЦАК „Ние ви чуваме“ 2023 ©®