Той се ражда на 18 май 1850 г. в Кемдън Таун, Лондон. Улицата, на която е живял - „Кинг стрийт“ 55, днес се нарича „Плендър стрийт“. Оливър бил набито, червенокосо дете, което остава с нарушен слух след преболедуване от скарлатина в ранна възраст.
Когато е 13-годишен, семейството му се премества в по-добра част на Кемдън, благодарение на скромно наследство. Оливър е изпратен в училището по граматика в Кемдън Хаус, където се проявил като много добър ученик. През 1865 г. той заел пето място по успех сред 500-те ученици, но по липса на финанси Хевисайд не можел да остане в училището след 16-годишна възраст. Той продължил да се самообразова и поради това е нямал официално образование.
Чичо му, сър Чарлз Уайтстоун, бил международно признат експерт по телеграфия и електромагнетизъм, изобретател на първият търговски телеграф през 1830 година. Забелязал интереса на племенника си към науката, Уайтстоун изпратил момчето да работи при брат му Артър, управител на компанията Great Northern Telegraph в Нюкасъл. По време на престоя си там, докато работи като телеграфен оператор, Хевисайд полага кабел от Нюкасъл до Дания, използвайки британски контрагенти.
Става електротехник и продължава да учи, докато работи. На 22 години той вече е публикувал своя статия за измерване на съпротивлението с галванометър и батерии. Статията му получава доста положителни отзиви от физици, които от години са се опитвали да разрешат алгебричния проблем, включително сър Уилям Томсън и Джеймс Клерк Максуел.
Когато Оливър Хевисайд публикува статия за дуплексния модел за използване на телеграфния кабел, главният инженер на телеграфната пощенска служба отхвърлил дуплекса като непрактичен. През 1873 г. молбата на Хевисайд да бъде включен в Обществото на телеграфните инженери е отхвърлена с коментара, че не им трябвали чиновници. Все пак с помощта на Уилям Томсън е приет.
През същата година обаче находчивият електроинженер попаднал на двутомното издание на Максуел "Трактат за електричеството и магнетизма". Чувствайки се изключително невеж по времето, когато се запознава с тези трудове, Хевисайд започва да работи за овладяване на математическия анализ, за който няма никакви познания. По неговите думи, той разполагал само с училищните си познания по алгебра и тригонометрия, които до голяма степен е забравил във времето. Отнема му години, за да разбере колкото може повече, след което започнал да следва собствена посока на изследвания и анализи, независими от тези на Максуел.
Така помогнал за разработването на теорията на електропровода и показал математически, че равномерно разпределената индукция в телеграфната линия ще намали затихванията, изкривяванията и смущенията, понеже токовете ще имат еднакви скорости. Тези уравнения на Хевисайд значително са спомогнали за по-нататъшното използване на телеграфа.
В периода 1882-1902 г. Оливър Хевисайд редовно публикувал статии в сп. "Електотехникът" (The Electrician), откъдето му плащали 40 паунда годишно – сума, твърде недостатъчна да се издържа с нея, но тежкочуващият телеграфист имал скромни изисквания. С времето броят на статиите му намалял до 2-3 на месец, но те са формирали по-голямата част от електромагнитната му теория и трудове за електричеството.
През 1880 г. Хевисайд правил изследвания върху изолацията на телеграфните електропроводи и през същата година изобретил и патентовал коаксиалния кабел. През 1884 г. преработил математическия анализ на Максуел за електрическите заряди (статични и движещи се), като намалил броя на уравненията.
Математиката е експериментална наука и Хевисайд смело правел оперативни изчисления и създавал методи за решаване на диференциални уравнения. Заедно с брат с Артър през 1887 г. разработили статия, озаглавена "Мостова система на телефонията". В нея се предлагало добавянето на зареждащи бобини (индуктори) към телефонни и телеграфни линии, за да се повиши тяхната самоиндукция и да се коригира изкривяването.
Но Уилям Хенри Прайс, шеф на телеграфопощенската служба, смятал самоиндуктивността за най-големия враг на ясното предаване. Той не приел статията, загрижен за собствената си репутация и за да избегне грешки. Между него и Оливър Хевисайд имало дълга история, свързана с взаимна неприязън. Хевисайд бил убеден, че Прайс стои зад уволнението на главния редактор на сп. "Електротехникът". Според него Прайс бил некомпетентен правителствен чиновник, изключително амбициозен и крайно неприятен в много отношения, и умишлено бойкотирал работата и изследванията му.
През 1897 г. били наети двама учени – Кембъл и Пупин, които да направят преглед на работата на Хевисайд и да установят неточности. Те обаче не само разширили изследванията му, но и подали заявления за патенти, обхващащи измисления от Хевисайд технически метод за конструиране на намотки. Компанията AT&T, която наела учените, предложила пари на Хевисайд в замяна на правата върху патента, но той отказал тази оферта, настоявайки да получи от компанията пълно признание.
През 1888 и 1889 г. Хевисайд изчислил деформациите на електромагнитните полета около движещия се заряд, както и ефектите от навлизането му в по-плътна среда. През 1891 г. Британското кралско общество признава приноса му за математическото описание на електромагнитните явления, и го назначило за сътрудник на Кралското общество.
В последните години от живота си Оливър Хевисайд ставал все по-ексцентричен. Започнал да лакира ноктите си в розово и да пълни къщата си с гранитни блокове вместо мебели. Отказвал да приема пари от Кралското общество и се превърнал в отшелник, който не понасял да се среща с хора. Подписвал ръкописите на електротехническите си изследвания с инициалите "W.O.R.M." (на англ. "червей"), и ги оставял в местен магазин за хранителни стоки в Девън, откъдето редакторите си ги вземали.
През 1905 г. Оливър Хевисайд получил титлата "Доктор хонорис" на университета в Гьотинген, а през 1922 г. станал първият носител на създадения в същата година медал "Фарадей". Но както е типично за големите имена в науката, повечето му постижения са опознати и признати посмъртно.
Той има значителни заслуги за разработването и прилагането на векторните методи и смятане. Развил е и идеята, че най-горната атмосфера на Земята съдържа йонизиращ слой, известен като йоносфера, съществуването на която е доказано през 1923 г.
Оливър Хевисайд се сбогува със света на 3 февруари 1925 г., на 75-годишна възраст, след падане от стълба.
NB.: Материалът е подготвен за нуждите на календарния проект "Тиха Уикипедия" за м. Май. Цитирането ни като източник е задължително!
Автор на статията с превод от английски: Христина Чопарова
Изображение: enWikipedia
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на неизключително право да публикува статията