Роден в Мадрид на 22 август 1879 г. като Валентин де Зубьор Агирезабал, той е без слух от самата си поява на света. Три години по-малкия му брат Рамон има същата съдба и призвание. Баща им, музикалният композитор Валентин де Зубьор-и- Уринобаренечеа, е родом от бискайския град Гарай. Семейството живее в Мадрид, където бащата поема длъжността на учител по музика в параклиса на Кралския дворец. Въпреки голямото бащино желание поне един от синовете му да поеме по пътя на музиката, съдбата е отредила и двете деца да са родени глухи.
Валентин де Зубьор получава художествено образование в Кралската академия за изящни изкуства в Сан Фернандо през 1896 г., където му преподават художниците Муньос Дегрейн и Морено Карбонеро. Училището му отпуска няколко стипендии, които му позволяват да пътува из Европа между 1905 и 1906 г., за да опознава изкуството в Белгия, Италия, Германия и Холандия.
От много рано той развива интензивна кариера на международно ниво с редица изложби, както самостоятелни, така и с брат си. Сестра им Пилар, единствената чуваща сред тях, оказва много голяма подкрепа на Валентин, като организира продажбата на картините му и много от изложбите му в Испания и чужбина.
От 1911 г. той е част от Асоциацията на баските художници. Силно запленен от образите на кастилците и пейзажа на Сеговия, младият художник често ги включва в картините си. През 1917 г. е удостоен с медал на Националната изложба за изящни изкуства.
Не му е било лесно да получи официално признание, тъй като във време, когато импресионизмът и натурализмът доминират като тенденции, картините на де Зубьор са по-интелектуални. Освен това често го упреквали, че изпада в уморителна повторяемост на определени типажи и композиции, и че разработва едни и същи сюжети.
Дори се поддържало мнението, че и двамата с брат му Рамон са работили по едно и също произведение, както и че стиловете им си приличат твърде много. Всъщност те са споделяли сходни естетически норми и подобно разнообразие от теми, но резултатите и на двамата братя са съществено различни. Докато при Валентин се наблюдава склонност към тъжното и сериозното, картините на Рамон внушават щастие, чувственост и хумористичност. Ин и Ян на художествената емоционалност.
Наричат де Зубьор „костюмбрист”, заради реалистичната живопис, пълна с баски теми, където събира популярни герои, облечени в регионални костюми. Валентин често се фокусира върху кастилски теми, градските власти и обикновените хора в Сеговия.
Глухият художник изобразява както физически, така и морално образите на хората от неговата страна. Той анализира задълбочено всеки от тези типажи, опитвайки се да изрази болезненото чувство, тъгата или простотата на селския живот. Де Зубьор се занимава с обрисуване както на външното и живописното, така и на различните емоционални състояния на героите. Поради тази причина човешките му фигури са много живи, а лицата и ръцете им са пълни с изразителност.
Това е може би и причината, поради която испанският философ, социолог и есеист Хосе Ортега-и-Гасет нарича работите на Валентин де Зубьор „лирическа опис на баското съществуване”. Творчеството на нечуващия художник се радва на международна известност през годините между двете световни войни, тъй като представя редица типажи, пейзажи и традиции на испанските региони, опитвайки се да надхвърли описаните сцени. В резултат на това картините му се характеризират с особен символизъм.
През 1942 г. Валентин де Зубьор сключва брак с Пилар Астарбе, която го придружава навсякъде. Три години по-късно художникът, вече с академична титла, е назначен за преподавател в Кралската академия за изящни изкуства, където е започнало собственото му образование. През целия си живот твори излага в Мадрид и Кастилия.
Творбите му днес могат да се видят в различни музеи на Испания. През 2012 г. историчката Ребека Гера Перес създава книгата „Валентин де Зубьор: живот и творчество”, която е нейната докторска дисертация от университета в Билбао. Благодарение на този труд е извършено първото подробно изследване на живота на глухия художник, каталогизиране на богатото му творчество и обновени историо-географските маркери, отличаващи работите на Валентин от тези на брат му Рамон.
Валентин де Зубьор се сбогува със света в Мадрид на 24 януари 1963 г., на 83-годишна възраст.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Август. Цитирането ни като източник е задължително.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображения: Wiki, Museobilbao, Artnet
.jpg){kind=link}
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия