За рождена година на художника се счита 1881/82, въпреки че няма точни данни за датата на рождението му. Маурициу, или наричан още Морис, е роден във Варшава в семейство от средната класа и оглушава след претърпян инцидент при падане и последващо боледуване, когато е бил едва 3-годишен. Наричали са го „глухоням” може би защото не си е служил с говорим език, но няма данни дали е ползвал полски език на знаците или се е справял с четене по устни или други форми на комуникация.
Когато е на 7 години, постъпва в Института за нечуващи, а ранните прояви на талант за рисуване насърчават родителите му да запишат момчето на частни уроци. Едва 12-годишен, Морис Минковски рисува портрет на губернатора на Варшава. През 1900 г. оглушалият младеж постъпва в Академията за изящни изкуства в Краков, където се обучава при Йозеф Мехофер и Ян Станиславски. Когато се дипломира през 1905 г., е бил награден със златен медал.
1905 г. обаче е знакова за Полша, тъй като по това време в Лодз има бунтове, които нарастват лавинообразно и в други градове. Селяни и работници протестират, настоявайки правителството да им осигури по-добри условия за живот и политически свободи в условията на автономно разширяваща се Полша. Революцията не закъснява, но след нея остават ужасни погроми, оставили жени, деца и стари хора без дом във времена на недоволство и омраза към евреите.
По това време Морис Минковски заминава за Одеса, където запечатва с поредица рисунки катаклизмичните събития. Потресен от тежкото положение на децата, нечуващият художник предприема учебно пътуване през Германия и Австрия, преди да се завърне за кратко във Варшава. През 1908 г. се установява в Париж, където се жени за Рачел Маршак, и двойката се установява за постоянно във френската столица, въпреки че Минковски често отскача до Полша, за да участва в работилници на открито в Долни Казимеж и Красник.
В началото на м. ноември 1930 г. Морис Минковски заминава за Аржентина, за да подготви първата си задгранична изложба. Наема къща в Буенос Айрес, където са подбраните за експозицията 200 негови картини. На 23 ноември, докато пресичал улицата в близост до дома си, е блъснат и убит от преминаващо такси, чийто клаксон не е могъл да чуе. Художникът умира на място, преди да навърши 50 години. На погребението му присъстват хиляди хора.
Изложбата му е представена като посмъртна почит към творчеството му под патронажа на Еврейската културна асоциация на Аржентина, а година след кончината му е създаден комитет за събиране на средства за закупуване на произведенията му. През 1942 г., когато по-голямата част от картините са продадени на търг, за да покрият материални загуби на семейството, Еврейската културна асоциация откупува повечето.
През 1994 г., по време не терористична атака срещу сградата на Израелско-аржентинската асоциация, когато кола-бомба убива 85 души, колекцията на Минковски е избегнала на косъм пълното унищожение. През 2011 г. музеят „Едуардо Сивори” прави изложба с оцелелите картини на полския художник.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия". Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и разказа: Христина Чопарова
Изображения: Wikipedia, Polish Art Corner
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия