Роден на 26 февруари 1856 г. в Париж, той губи слуха си на две години и остава без слух и говор през целия си живот. Учи в Националния институт за глухи и неми във френската столица, където се обучава и на френски жестов език.
Открил очарованието на рисуването и спокойствието, което му носи пренасянето на образи върху лист, Пол-Франсоа продължава образованието си в Националното училище за декоративни изкуства, а след това и в Националното училище за изящни изкуства.
Като ученик на Франсоа Жофроа и Александър Фалгие, Шопѐн овладява майсторски скулптирането и е готов да излага в прочутия Салон на френските художници (Salon des Artistes Français) през 1877 г. През 1886 г. е избран за член на този Салон, където три пъти представя свои доброволчески проекти.
Първия път е през 1888 г., представяйки творбата си „Победител на Бастилията” (Vainqueur de la Bastille), бронзова статуетка, 30х60 см., известна още и под названието „Призив за оръжие”. Тя изобразява френски революционер, подготвящ се да щурмува двореца Тюйлери в Париж. За тази си творба получава сребърен медал.
Вторият път, в който Шопѐн участва в изложба, е по повод Световното изложение 1889 г., когато представя статуята си „Доброволец от 92-ра”, която печели тогава бронзов медал, а третата му изложба е през 1898 г., с творбата „Участник от 1792”.
През 1904 г. нечуващият скулптор се жени за Мари Селина Рошѐ, художничка на миниатюри. До 1923 г., Шопѐн излага свои творби в Салона на френските художници и работи като преподавател по изобразително изкуство в Париж, където в края на 1880 г. негов ученик е друг скулптор със слухова загуба - Дъглас Тилдън, наричан „Микеланджело на Запада”.
Други по-известни творби на Шопѐн са „Св. Сесилия” (1890), „Мускетар”, „Ондин”, „Друидката”, бронзова статуя на Пол Брока (1887).
Пол-Франсоа Шопѐн се сбогува със света на 13 юни 1937 г. в Париж, на 81-годишна възраст.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Февруари. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и разказа: Христина Чопарова
Изображения: wikimedia commons, paris1900.lartnuveau, deafhistory.eu
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия