В първия ден на май 1860 г. в семейството на калифорнийски лекар се ражда момченце, което родителите му Уилям и Катрин Тилдън наричат Дъглас. Когато е само на четири години, след тежко прекарана скарлатина, той остава без слух. Говорът му също търпи поражения и в по-късна възраст младият Тилдън почти няма да го използва, за сметка на жестовия език. Усвоява го в Калифорнийското училище за глухи в Сан Франциско, където постъпва на шест годишна възраст. Училището е близо до колежа Бъркли, където продължава обучението му и където след дипломирането си през 1879 г. работи като учител в продължение на осем години.
Летните ваканции Дъглас Тилдън прекарва в рисуване, скулптиране и откриване радостите на боравенето с глина. Докато се занимава с преподаване, продължава да прави модели в свободното си време и да лелее мечти да учи в Париж, който по онова време е Меката на живописци и ваятели. През 1883 г. Тилдън извайва малка статуетка, наречена „Умореният боксьор”. Моделът е от глина и представлява млада, атлетична гола мъжка фигура. Изделието е толкова впечатляващо, че две години по-късно привлича вниманието на борда на Калифорнийското училище за глухи, чийто възпитаник е бил. Предлагат му да продължи обучението си по изкуство и да се занимава със скулптури, като му отпускат и финансова подкрепа.
27-годишният глух младеж е във възторг и през 1887 г. подава оставка от учителския си пост в Бъркли, за да постъпи в Академията по дизайн в Ню Йорк. Само година по-късно мечтата му се сбъдва и Тилдън се озовава в Париж. Благодарение на безвъзмездната помощ от шестстотин долара годишно от фонд „Дърам“, администриран от Калифорнийското училище за глухи, младият скулптор се обучава във френската столица при Пол-Франсоа Шопен.
След посещение в Салона на изкуствата на Шанз-Елизе, той прави скулптурата „Играчи на бейзбол”, заради която през 1889 г. е отличен с награда и прием в престижния Салон. С това той става първият калифорнийски скулптор, получил такова европейско признание. В следващите четири години Дъглас Тилдън излага там свои творби – „Умореният боксьор” (1890), „Младият акробат” (1891), „Лов на мечки” (1892) и „Футболни играчи” (1893).
Дъглас Тилдън се нуждае от още финансова подкрепа, за да продължи да твори. Успява да я намери в лицето на Уилям Е. Браун от Южната Тихоокеанска железница, който купува скулптурата му „Бейзболният играч” (The Ball Player, 1889) за сумата от 1700 долара и я подарява на парка Голдън Гейт в Сан Франциско, където е и до наши дни. Браун подпомага Тилдън и по време на обучението му в Париж, като финансира и оставането му във френската столица за още една година. В знак на благодарност получава статуетката „Младият акробат” (The Young Acrobat, 1891), произведение от мрамор и бронз с позлатена основа. Поради икономически причини последното възложение от Браун е прекратено и на Тилдън се налага да се завърне в Съединените щати.
След успешните си изложби в Париж скулпторът отново започва да работи в Калифорнийското училище за глухи. По това време той е на 33 и вече е утвърден артист. Връзката му с негова студентка – Елизабет Коул, която също е глуха, скоро прераства в брак и през 1896 г. Дъглас окончателно подава оставка от колежа, за да се посвети на семейството и работата си като скулптор. Бордът на директорите обаче не е съгласен – те смятат, че Тилдън трябва да продължи да работи в училището като учител, тъй като има дълг заради платения престой в Париж. Дъглас Тилдън счита обаче, че не им дължи нищо и че от тяхна страна обучението му във френската столица е било дарение. Не постигат съгласие, поради което Калифорнийското училище за глухи конфискува една от творбите му – „Ловът на мечка” (The Bear Hunt, 1892). За тази своя скулптура глухият артист заявява: „Моите индианец и мечка представят титанична битка, в която победата винаги е под въпрос в съзнанието на зрителя”.
Паралелно с конфликта в колежа, Дъглас Тилдън има и лични проблеми. Семейството му не е щастливо. След две деца (Гладис и Уилоуби), съпругата му Беси често изпада в меланхолични състояния, които стресират брака им. Двамата се разделят през 1918 г., като Тилдън е принуден да прави скулптурите си в навес, тъй като жена му отдава под наем ателието му на театрална трупа. Бракът им е разтрогнат едва през 1926 г., след което „мълчаливият гений” се посвещава почти изцяло на работата си.
„Футболните играчи” (The Football Players, 1893) Тилдън създава година след „Ловът на мечка”. Скулптурата представлява фигури на атлетични футболисти, в която единият е ранен и опира в рамото на друг, а другият превързва раните му. Композицията показва взаимовръзката между мъжете в спорта, но мнозина съзират интимност между играчите в уловения в скулптурата момент. По тази причина към днешна дата гей общността приема статуята като свой символ. Това е последната статуя на Тилдън, създадена в Париж, която бива закупена от кмета на Сан Франциско Джеймс Фелан през 1898 г. и дарена на кампуса на колежа Бъркли, където е все още.
Джеймс Фелан си остава най-щедрият спонсор на творбите на Тилдън. По време на трите си мандата като кмет на Сан Франциско, той е радетел за разкрасяването на града и с лични средства поръчва изработки на публични произведения на изкуството. Така се ражда фонтанът (Admission Day, 1897), който е паметник по повод приемането на Калифорния за един от американските щати. Последвайки примера, инвеститори възлагат на Тилдън изграждането на мемориал на индустриалеца Питър Донахю.
Дизайнът на „Паметник на механиката” (Mechanics Monument, 1901) включва петима полуголи мъже и символите на индустрията на Донахю – наковалня за леярната, витло за корабоплаването и лост за железопътната линия. Композицията предизвиква доста разгорещени дебати в местната преса по онова време заради полуголите тела и дали трябва да са с панталони. Накрая местни художници съставят петиция статуята да остане, както си е.
В края на испано-американската война са събрани няколко хиляди долара за изграждане на меморал. Дъглас Тилдън печели националния конкурс за проект и така западният Микеланджело създава бронзова скулптура на войници, над които богинята на войната Белона е яхнала крилатия Пегас (California Volunteers, 1906).
В годините след Първата световна война търсенето на скулптури намалява. Тилдън губи финансовата и морална подкрепа на своя патрон, когато Джеймс Фелан става американски сенатор и се премества във Вашингтон, окръг Колумбия. За „мълчаливият гений” времената стават все по-трудни. Освен финансови затруднения и провален брак, последват редица неуспешни опити в търсене на работа, а в Калифорнийското училище за глухи вече не наемат учители без слух.
Решението за Тилдън се явява Холивуд. През 1924 г., когато киноиндустрията вече е набрала достатъчно популярност, скулпторът вае динозаври и други изчезнали животни за исторически и образователни филми. Приходите му дават възможност да си построи малко студио в Бъркли, където създава скулптурни пластики, приема частни ученици и продължава да проявява интерес и активност в общността на глухите. През 1930 г. умира Фелан, а с него и всяка надежда за финансова подкрепа за глухия скулптор, който е принуден да оцелява някак си.
На 4 август 1935 г. „мълчаливият гений”, посветил живота си на по-доброто разбиране между чуващи и глухи чрез изкуството, се сбогува със света в ателието си в Бъркли. Погребението му в Маунтин вю е било превеждано на жестов език. Тилдън, който виждал изкуството и езика на знаците като много свързани визуално, във всяка своя скулптура е запечатал за вечността емоция, която говори повече от думи.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Май. Цитирането ни като източник е задължително.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображения: Calisphere, Cardcow, Flickr, Foundsf, Wiki, Libras
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия