Даниел Дюрант доказва, че може да развие синхроничност с мелодии, които не чува акустично, като участва в 31-ви Сезон на американския музикален формат "Танцувайки със звездите" (Dancing With the Stars, 2022). Негова партньорка в танците тогава е професионалната хореографка Брит Стюарт. Тя го учи да танцува, той ѝ преподава американски жестов език (ASL), и по този начин почти не се нуждаят от официалния му преводач-тълкувател по време на репетициите.
"Има ритъм във всичко, независимо дали сте Глухи или не. Сърцето ни бие. Времето тиктака. Двигателите имат своя модел. Всичко в света има ритъм и ритъм. Така че се чувствам свързан с това. И се забавлявам, движейки тялото си в такт с музиката. Танцът е просто показване на движение на тялото ви. Това е просто познаване на ритъма, стъпките си и времето. Гледам и реакциите на публиката. Понякога хората плачат, а понякога си казват "Ухааа".
Двойката стига до полуфиналите на танцовия формат и финишира на пето място. Но роматичната тръпка между тях се проявява по веме на елиминациите.
В осмата седмица те направили джазово изпълнение на песента "Наслаждавай се на Тишината" (Enjoy the Silence) от Депеш Мод. Съчетанието включвало хореография, танцувана без музика.
Брит и Даниел са връстници и отношенията им продължават и извън дансинга – през февруари 2023 г. той ѝ се обяснява в любов, през декември същата година двамата се сгодяват, а през лятото на 2025 г. стават семейство.
Актьорът е роден без слух в Детройт (щата Мичиган), на 24 декември 1989 г., в семейството на Глухи родители – майка му се бори с наркотична, а баща му с алкохолна зависимост.
Поради невъзможността на биологичното му семейство да се грижи за него, едва на 18 месеца, малкият Даниел е осиновен от леля си по бащина линия Лори Дюрант и нейната съпруга Мери Енгелс. Израства с тях в Дулут, щата Минесота.
Това е т.нар. "отворено осиновяване", при което не се прекъсва връзката на децата с биологичните родители и те знаят, че по всяко време могат да се свържат, ако е налице потребност за това у някоя от страните. Даниел се свързал отново с биологичната си майка едва след като завършил гимназия, но не е успял да я опознае добре, тъй като няколко месеца след срещата им тя умира от рак. Актьорът дълбоко скърби, че не е имал повече време с майка си, чувствайки се безпомощен да я спаси, но все пак благодарен, че са се запознали.
Докато расте с двете си осиновителки, Даниел посещава Държавната академия за нечуващи в Минесота, след което продължава образованието си в Националния технически институт в Рочестър (RIT), базиран в Ню Йорк, и получава асоциирана степен по приложни компютърни технологии през 2011 г. Дипломира се и в колежа Галодет през 2014.
Като дете не се чувствал особено комфортно в общообразователното училище, където е единственото нечуващо дете. За да се справя, до него постоянно имало възрастен жестов тълкувател, което карало останалите деца да му се подиграват и да не го искат край себе си. Те трудно приемали неговата култура и че за да се изразява, трябва да ползва лицето и ръцете си.
По време на една училищна ваканция обаче Даниел посещава лагер за Глухи деца. Там се почувствал истински щастлив, тъй като имало негови връстници, сред които не се чувствал различен, и с които можел да си играе и да разговаря с жестове. Но лагерът бил само за седмица, след която останалите деца се връщали в училищата си за нечуващи, а той трябвало да се върне в масовото.
Бил много разочарован и поискал от осиновителките си да го преместят и него в училище за нечуващи деца. Желанието му не било удовлетворено, тъй като до такова училище пътят бил близо четири часа, а за да остане там, трябвало да живее в общежитие и да се справя самостоятелно – нещо, в което майките му не са били убедени, че той може да се справи.
До осми клас му се налага да се бори с предизвикателствата в масовото училище, докато накрая го записват в училище за нечуващи. Това го кара най-после да се чувства на мястото си – треньорът му по футбол е нечуващ, връстниците му също. "Бях нормален. Най-накрая наваксах социалните си умения. Подобрих гласа си и се присъединих към театрален клас, където открих страстта си към актьорството. Бих искал хората да знаят, че нямаше да съм там, където съм сега, ако не ходех в училище за Глухи".
Понеже една от осиновителките му била фен на музиката, той често посещавал музикални събития и конецерти. Обичал да гледа и музкални шоута по телевизията, където хората танцуват: "Бях очарован от това как се движат. Въпреки че пееха и не можех да ги чуя, можех да гледам как тялото им се движи по различен начин. И така научих, че това има нещо общо с ритъма".
У дома Даниел обичал да увеличава силно звука, за да тества усещанията си. За нуждите на тези експерименти леля му Лори Дюрант му купила нова звукова система, от която той бил във възторг и с удволствие я пускал на макс: "Можех да усетя баса. Беше толкова силно. Стъклата трепереха. Чувствах се толкова добре".
Веднъж, докато осиновителките му пазарували в местен сипермаркет, Даниел останал в колата, и решил да увеличи звука на максимална степен, чудейки се коя е песента, на която се опитва да танцува. Събрали се хора, а той решил, че и те са впечатлени от музикалната му уредба, понеже по онова време е било нещо забележително да имаш такава. Но се оказало, че всъщност са били изумени как той може да танцува на… интервю по радиото.
"Докато растях, всъщност не знаех много за музиката. Аз съм напълно глух, откакто съм се родил. Изобщо не чувам нищо, но обичам да усещам вибрациите в тялото си. И като гледам музикални видеоклипове по телевизията и виждам как хората танцуват, мога да видя ритъма и как да съчетавам танца си с него".
Кариерата на Даниел Дюрант на сцената започва, когато получава първата си роля в пиеса на Бродуей, наречена "Пролетно пробуждане". Там се учи на хореография, как се свърва музиката с жестирането, за да се научи да включва жестовия език в правилния момент от играта си. "За първи път участвах в пиеса, когато бях на девет години, преди да отида в училището за глухи. Наслаждавах се на всеки момент, обичах да тествам различен характер върху себе си и просто да се освобождавам от стреса. Беше толкова забавно. Така открих, че обичам да играя и казах на майките си, че искам да правя повече пиеси. За съжаление, бях от малък град, така че нямаше възможност да играя повече, докато не отидох в училището за глухи. Те имаха театрална програма и тогава осъзнах, че наистина мога да бъда актьор. И там започнах да преследвам тази мечта".
Като студент през 2012 се присъединява към театъра на нечуващите - Deaf West Theatre за продукцията "Сирано дьо Бержерак". Оттогава не спира да играе в редица постановки. 32-годишният актьор има и роля в телевизионната поредица "Разменени при раждането" (Switched at Birth, 2013–2017).
Заради изключителната му визуална пластичност и умения да се изразява, използвайки лицето, тялото и ръцете си, той е избран за ролята на Лео във филма "Дете на глухи родители" (CODA, 2021), спечелил "Оскар" за най-добър филм на 94-тите награди на Американската филмова академия. В този филм Даниел си партнира с други актьори от Глухата култура – Марли Матлийн и Трой Коцър, който получи "Оскар" за поддържащата си роля.
"Горд съм, че съм Глух. Чувствам се силен психически и съм запален. Каквото и да мечтая и каквото и да искам, знам, че мога да го направя. Имам специален талант, с моите изражения на лицето и способността ми да се превръщам в различен герой. Знам, че все още предстои труден път, но вече вярвам в себе си".
Животът със сигурност не е бил лесен за Даниел, но той се е издигнал над трудностите, за да извлече от тях максимално удовлетворение и радост. Първо да се окаже без слух, после изоставен от биологичната си майка, която просто го оставила при приятелка, за да не се върне повече. Следват предизвикателствата да е единственото Глухо дете в общообразователно училище, да расте с две майки, докато открие таланта си да играе и получи променящата живота му филмова роля.
Допреди няколко години продуцентите не са спирали избора си на роли на хора с различия върху автентични носители на същите. Повечето нечуващи актьори обаче винаги са смятали, че могат да се справят с такава роля по-добре от и от професионални актьори, просто защото познават чувството и реално играят себе си. Филмът "CODA" е бил предизвикателство и за Даниел Дюрант. Режисьорката на филма Сиан Хедър е искала него за ролята, но продуцентът е имал предвид по-известни и чуващи лица. В крайна сметка филмът е заснет с друг продуцент и с автентичния каст, а публиката има възможност чрез този филм да научи повече за културата на Глухите и американския жестов език.
"Аз съм актьор на сцената, в телевизията и във филмите, а сценариите са на английски език. Трябва да помисля как да преведа този сценарий на моя първи език, жестовият. Трябва да се уверя, че съм жестирал героя си правилно и съм го направил брилянтно. Аз съм методичен актьор, така че обичам да уча и да се гмуркам в нови предизвикателства".
През 2023 г. Даниел Дюрант снима късометражната драма "Крайъгълен камък" (MillStone), заснета изцяло с нечуващи актьори и с американски жестов език. Филмът разказва за семейна двойка от Глухата култура, която търси нова, експериментална терапия след трагичната загуба на детето си. Но терапевтът има странни методики.
През 2024 г., по време на шампионата по футбол "Супер боул", Даниел Дюрант изпълнява националния химн с американски жестов език. Снима и драмата "Тихи ноти" (Silent Notes, 2024), в който изпълнява главната роля на загубил слуха си младеж, който тръгва по опасни пътища, за да събере средства да се върне в света на звуците.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния проект "Тиха Уикипедия". Молим за цитирането ни като източник при публикуване в други медии и платформи.
Автор на статията и превод от английски: Христина Чопарова
Изображения: IMDb (cover), Apple.com, Hollywoodlife.com, Mrfeelgood.com
Сдружение НЦАК „Ние ви чуваме“ е носител на неизключително право да публикува статията