Церемонията в Долби Тиътър тази година ще бъде запомнена не само заради многото вълнения и емоции по време на награждаването, но и заради обстоятелството, че за пръв път Глух актьор получава „Оскар” за поддържаща мъжка роля.
Драмата CODA (Children Of a Deaf Adult, в прев. „Деца на Глухи родители”) на режисьорката Сиян Хедър спечели в надпреварата за най-добър филм сред още 9 солидни конкуренти като „Силата на кучето”, „Не поглеждай нагоре”, „Дюн”, „Уестсайдска история”, „Карай колата ми”, „Белфаст”, „Пица Ликорс”, „Улицата на кошмарите” и „Методът Уилямс”.
Сиян Хедър, която освен режисьор е и сценарист на филма, получи и награда за най-добър адаптиран сценарий, тъй като „Деца на Глухи родители” е базиран на френския комедиен сериал „Семейство Белие” (La Famille Bѐlier, 2014). Историята е за 17-годишно момиче, което мечтае да пее и да се развива на сцената, но като чуващ човек се чувства морално задължена да помага като жестов преводач на родителите си и брат си, които са Глухи.
За разлика от френската продукция, където ролите на нечуващото семейство се изпълняват от чуващи актьори, в „Деца на Глухи родители” са ангажирани професионални артисти със слухова загуба – Марли Матлийн като майката, Трой Коцър в ролята на бащата и Даниъл Дюрант като братът.
Бидейки в състояние на тишина и като носители на жестов език, техните изпълнения са не само автентични, но и допринасят за по-пълнокръвното разбиране на трудностите в комуникацията и необходимостта от жестов превод в сблъсък с личните избори и амбиция. Това е една от причините CODA да спечели и наградата за филм, служейки си със свежо чувство за хумор и баланс в емоционално и комуникационно отношение.
Трой Коцър направи трогателно изявление с жестов език при обявяването на победата му за поддържаща мъжка роля. В близо три минутната си реч той заяви, че е невероятно и още не може да повярва, че се намира на церемонията. Той сподели, че се радва изключително за положителните отзиви за филма по целия свят, и че актьорският състав е бил поканен на обиколка на Белия дом и на среща с президента.
С чувство за хумор нечуващият актьор заяви, че е имал намерение да ги понаучи на малко мръснишки жестов език, но колежката му Марли Матлийн го инструктирала да се държи прилично. Трой Коцър развълнувано разказа, че баща му е бил много добър певец, но след преживяна автомобилна катастрофа е останал с парализа от шията надолу и повече не е можел да пее и жестира.
Коцър благодари на родителите си, на съпругата и дъщеря си, на феновете и екипа за подкрепата, възможността да се развива като актьор и за признанието за работата му с този филм. Той заяви, че посвещава тази награда на общността на Глухите, на децата на Глухи родители и на хората със затруднения.
Трой Майкъл Коцър (Troy Michael Kotsur) е роден на 24 юли 1968 г., в чуващо семейство на полицейски началник от Меса (щата Аризона). Когато е на 9 месеца, откриват, че е без слух и родителите му започват да се обучават в жестов език, за да могат да общуват с детето. Насърчаван от малък да се занимава със спорт и да завързва приятелства с чуващи деца и съседчета, Трой все пак открива, че го влече актьорството, когато постъпва в Дневно училище за нечуващи във Финикс. В гимназията Уестууд учителят му по драма му препоръчва участия в шоута, театрални постановки и пантомима.
След дипломирането си известно време работи като помощник-режисьор в телевизия, но бързо се отказва: "Режисьорската ми мечта се разпадна, след като осъзнах, че живея в свят, който не използва езика ми". Обучава се в университета Галодет (1987-1989), след което получава предложение да тръгне на турне с Националния театър на Глухите за две години. Участва в редица театрални постановки - "Трамвай Желание", "За мишките и за хората" и "Офелия" по Шекспир. Играл е и Сирано дьо Бержерак в "Западен театър" (Deaf West Theater).
За "CODA" режисьорката Сиан Хедър го открива, след като го е гледала в продукции на Западен театър. Трой Коцър е женен за нечуващата актриса Диан Брей и имат една дъщеря - Кайра.
Ще припомним от по-ранна наша публикация, че в „СОDА” имa вeлиĸoлeпни мopcĸи ĸaдpи, poмaнтиĸa, пopядъчнo мнoгo cмяx, cвeж и бeзпoдoбeн xyмop, и paзбиpa ce – дълбoĸo тpoгвaщи мoмeнти в чac и пeтдeceт минyти. Филмът се paдвa нa peĸopдeн пpoцeнт пoзитивни oцeнĸи oт ĸpитици и пyблиĸa cлeд пpeдcтaвянeтo мy нa филмoвия фecтивaл в Cъндaнc. Дocтъпeн e и в тopeнтитe, c бългapcĸи cyбтитpи.
---
Бел. ред.: Главната буква в названието Глухи е в унисон с начина на изписване на английския термин (Deaf), отграничаващ от останалите хора със слухова загуба малцинството на родените без слух носители на жестов език, които са представители на т.нар. "култура на Глухите".
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Юли. Цитирането ни като източник е задължително.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображениe: Wikimdia Commons
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия