Името ѝ означава „зора”. Изгрява на света на 30 ноември 1977 г. в гр. Риджайна (щата Съскечуан) в Канада като Доун Джани Бърли. Семейството ѝ е от потомствени Глухи, а тя е трето поколение носител на американски жестов език. В дома ѝ бариери за общуване няма, тъй като този език е общоприет.
Докато расте, развива артистичните си заложби по време на коледни тържества и други празници, за които подготвя домашни представления заедно с по-малката си сестра. Бидейки много активно дете, Доун играе волейбол, баскетбол и софтбол, преди таекоуондото да я привлече съвсем професионално, когато е 12-годишна. На 15 години печели световната титла за юноши, с което става първата канадска атлетка без слух, постигнала това.
На Панамериканските игри през 1992 г, включващи международни състезания по текуондо, Доун Бърли представлява Канада, и е включена в канадския национален отбор, за да участва в Летните олимпийски игри през 1996 г. За беда, таекуондото е премахнато като спортна дисциплина от тези игри и тя не успява да се състезава. Затова пък Международният комитет по спорт за Глухи (ICSD) ѝ връчва наградата „Спортист на годината’96”.
Отмяната на корейското бойно изкуство ѝ отнема удоволствието да се развива в този спорт, но като компенсация за отнетите възможности, Бърли играе волейбол, баскетбол и софтбол за университета Галодет.
Темпераментната спортистка владее девет езика, пет от които жестови – американски, финландски, шведски, норвежки и международен (жестуно). Този опит ѝ позволява да работи като преподавател в Норвегия и Финландия след дипломирането си.
Спортната ѝ кариера приключва, но не и страстта към спорта, когато през 2011 г. името на Доун Бърли нашумява покрай усилията ѝ в разкриването на скандала по отмяната на Зимните олимпийски игри за глухи в Словакия. Известно време работи като координатор в развитието на спорта за глухи в няколко страни.
В началото на 2000 г. се посвещава на другата си страст - професионалното актьорство.
„В училище исках да вляза в театралната програма, но бях отхвърлена, защото се смяташе, че е невъзможно да се осигурят възможности за глух човек като актьор в театъра“, спомня си за ранните си опити актрисата. Едва след като открива в Европа професионални театри с жестов език, разбира че е попаднала където трябва. Започва като осветителен техник, но няма никакво желание да стои зад кулисите.
„Исках да бъда под светлините на прожекторите и усетих като истинско прераждане тази страст за актьорство в мен, когато видях тези възможности. И наистина, останалото е история. Винаги казвам, че театърът сам ме намери”. Бърли прекарва 15 години във Финландия, където разполага с повече възможности да разгръща актьорското си майсторство, включително да получи главна роля в първата в света опера с жестов език.
Когато се завръща в Канада, е готова да се посвети изцяло на театъра. Дори играе Хорацио в „Принц Хамлет”. По време на репетициите, застанала сред колегите си на сцената, тя внимателно следи познатото лице на жестовия преводач в сенките извън сцената, който ѝ предава напътствията на режисьора Реви Джейн. Постановката е по повод 10-тия юбилей на базираният в Торонто театър „Защо не?” (Why Not Theater), и е мултикултурна интерпретация на пиесата на Шекспир.
Режисьорът преработва пиесата по начин, който да разшири границите на достъпността на театъра и добавя нов фокус върху Хорацио, довереният приятел на Хамлет, който ще се играе от Бърли. По този начин Хорацио е персонажът, който разказва цялата история, докато в оригиналната пиеса той е последният останал след смъртта на Хамлет. Датският принц моли приятеля си да разкаже на света неговата история, и ето че в модерната интерпретация на постановката краят става начало.
За нуждите на нечуващата аудитория, в театъра са поставени и устройства с отворени надписи и вградени жестови преводачи с американски знаков език. Като мултилингвалист, Доун Бърли е имала възможност да работи и в продукции извън жестовия театър, но самата тя признава, че „Принц Хамлет” е изключително предизвикателство при създаването на достъпно шоу както за чуващи, така и за нечуващи театрални зрители.
„Мисля, че предразсъдъците и дискриминацията нямат място в изкуство, което разчупва рамките по отношение на пола на хората, изпълняващи тези роли, по отношение на слуховия статус на хората, по отношение на езика им“ – споделя Доун. – Ние наистина просто разказваме историята от напълно уникална гледна точка, на споделена човечност и емоция. И без значение откъде идваме, това ни свързва в едно завладяващо преживяване.”
За ролята си на Хорацио в „Принц Хамлет” тя е отличена с наградата на театралните критици в Торонто.
Доун Бърли е домакин и водещ на канадската медия H3 Network Media Alliance, която излъчва продукциите си на международен жестов език навсякъде по света. Към момента актрисата работи с различни театрални компании, като през 2015 г. получава и престижната шведска награда „Рикстеатерн” за главната си роля в „Когато греят зимните звезди” (When Winter Stars Shine Here). Тя и първият Глух човек, носител на тази награда.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Ноември. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и разказа: Христина Чопарова
Изображения: dawnjanibirley.com/gallery
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия