Иранец по рождение, той играе италианец в британски ситком, чийто сценарист е. Владее шест жестови езика, усвоени покрай честата смяна на местожителството му. Сцената е неговият живот, а да бъде гражданин на Европа – непрекъснато и обогатяващо предизвикателство. Ейс Махбаз (Ace Mahbaz).

На 27 март 2022 г. в Лос Анджелис се проведе за 94 път церемонията по връчване наградите „Оскар” на Американската филмова академия. Сред номинираните бе и филмът „Деца на Глухи родители” (CODA, 2021), който получи награди в три категории - за най-добър филм, най-добра поддържаща мъжка роля и най-добър адаптиран сценарий.  

Последният филм на чешкия режисьор и сценарист Милош Форман е покъртителна фиктивна история, вместена в най-мрачния автентичен отрязък от испанската история, когато господства Светата инквизиция. Във време на политическа нестабилност и революции живописецът Франсиско де Гоя, кралски художник в двора на Карлос IV, запечатва в скици и картини жестоките изтезания над човешкото тяло и дух. 

Популярна актриса, преподавател, телевизионен водещ и бивш спортист в корейското бойно изкуство таекуондо, тя говори свободно девет езика, пет от които жестови. Носител на наградата на Международния комитет по спорт за глухи, тя е активен застъпник на спорта за нечуващи в няколко държави. Доун Бърли (Dawn Birley).

През 2007 г. режисьорът Джулиън Джаролд заснема филм, вдъхновен от биографията на писателката, създала едни от най-знаковите романи в английската литература - Джейн Остин. „Да бъдеш Джейн” (Becoming Jane, 2007) е история за смелост и независимост във времена, когато писането на романи от жени се е считало за унизително и недостойно. Но и история за любов, чийто край е щастлив единствено между страниците на книгите.

Той е съосновател на Националния театър на Глухите (National Theatre of the Deaf), когото американската тиха общественост ще помни не само като артист, продуцент, режисьор и драматург, но и като активист, популяризирал културата на жестовия език през цялата си кариера на професионален актьор. Бърнард Браг (Bernard Bragg).

От съвсем невръстна възраст чуващите деца на глухи родители са натоварени с огромната отговорност да бъдат свръзката на семействата си със звучния свят, често отказвайки се от образование, кариера или личен живот. Да открехне завесата на техния свят се наема американската режисьорка Сиян Хедър (Sian Heder), чрез историята на 17-годишната тийнейджърка Руби в „Деца на глухи родители” (CODA,  2021).

Тя е глуха по рождение и на 13-годишна възраст доброволно спира да ползва гласа си, защото не желае околните да преценяват интелигентността ѝ според особеностите на говора ѝ, типичен за родените без слух. Заради ролята си в съвременната версия на пиесата „Деца, забравени от Бога” (2018) обаче се налага да започне да говори, а изпълнението ѝ носи номинация за театралната награда „Тони”. Пробивната актриса има кратка, но впечатляваща кариера с участия в знакови продукции, каквито са номинираният за Оскар „Звук на метал” (2019) и фантастичната лента на Марвел Комикс „Вечните” (Eternals, 2021). Първият нечуващ супергерой - Лорън Ридлоф (Lauren Ridloff).

Прованс е регион в Югоизточна Франция, между долината на Рона и Средиземно море. Студеният въздух, натрупан през зимата по върховете на Алпите, напролет се спуска като силен северен вятър по крайбрежието. Наричат го мистрал. Ако няма мистрал, няма да ги има и някои сортове маслинови дръвчета, които се опрашват единствено от вятъра. А зехтинът е страстта на Пол Мазурѐ - особен чешит, който живее в дълбоката провинция, говори си с дърветата и ще трябва да изтърпи внезапната поява на тримата си внуци, най-малкият от които общува с жестове.  „Моето лято в Прованс” (Avis de Mistral, 2014) е история за опознаване, преоткрития и обич.

В средите на киноманите без слух той е легенда. Известен с неподражаемия си хумор, вдъхновяващ с това, че не е способен да стои без занимание и прави от телевизия до театър. Гастролира със стендъп комедията си по света, демонстрирайки безкрайна страст към актьорското майсторство. Продуцира, режисира и прави всичко възможно, за да популяризира езика на жестовете. Си Джей Джоунс (CJ Jones), неуморният филмотворец.