Петък, 11 Декември 2020 13:31

Моето лято в Прованс

Публикувано от:

Прованс е регион в Югоизточна Франция, между долината на Рона и Средиземно море. Студеният въздух, натрупан през зимата по върховете на Алпите, напролет се спуска като силен северен вятър по крайбрежието. Наричат го мистрал. Ако няма мистрал, няма да ги има и някои сортове маслинови дръвчета, които се опрашват единствено от вятъра. А зехтинът е страстта на Пол Мазурѐ - особен чешит, който живее в дълбоката провинция, говори си с дърветата и ще трябва да изтърпи внезапната поява на тримата си внуци, най-малкият от които общува с жестове.  „Моето лято в Прованс” (Avis de Mistral, 2014) е история за опознаване, преоткрития и обич.

Филмът на френската режисьорка Розлѝн Бош е по неин сценарий. Жан Рено, любим на мнозина киномани със запомнящите си роли, е особено убедителен и като саможив рокер, посветил се на земеделие. Оказал се дядо на трима внуци – Адриен (Хюгò Десю), Леа (Клоѐ Жунѐ) и Тео (Лукàс Пелисиѐ), ще му се наложи да ги опознава всички накуп.

Децата на дъщеря му, която не е виждал от седемнадесет години, са съвременни тийнейджъри, чиито вкусове, разбирания и облекло са му особено непонятни. По пътя на скъсяването на емоционалните дистанции помежду им Пол ще се научи да изважда от себе си онази топлота и човещина, скрити зад привидно непробиваемата обвивка на сърдито старче. И да се превърне в онази солидна мъжка фигура, способна на предложи на децата опора в трудни за тях семейни моменти.

Лукàс Пелисиѐ, който изпълнява ролята на Тео, е глух по рождение, от семейство на глухи родители, от които учи жестовия език. Две години преди снимките на филма, когато е само на седем, той се среща с режисьорката и веднага я впечатлява с умението си да се вживява. Синеокото момченце има неустоим чар и естествено поведение, което придава автентичност на ролята му. „Моето лято в Прованс” е втората му поява на екран. Първата е в телевизионни серии от токшоуто на Мишѐл Дрюкѐр „Силна неделя” (Vivement dimanche, 1998).  

Във Франция тихата общност високо адмирира участието на нечуващи актьори именно заради достоверността, която един изпълнител без слух може да внесе, като играе самия себе си.

----

Бел. авт.: Френските имена се произнасят с ударение на последната сричка.

Автор на текста: Христина Чопарова

Изображениe: Allocine

Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия

Оценете
(1 глас)
Прочетена 1069 пъти