За родената в пуританско семейство Фредерика Славомира Олга Рашкай се знае много малко, а картините ѝ, рисувани в по-късния период от нейния живот и под влияние на депресията, носят твърде драматичен отпечатък и послания, за да провокират изследователи към анализи. Може би това е една от причините, поради които филмът не е толкова биографичен и наративът в него не се води от самата Слава Рашкай.
Режисьорът Матанич е ситуирал действието като спомени, изплуващи от алкохолния унес на художник със залязваща слава - Бела Чикош, чиито монолози в самотни барове предават историята на драматични любовни отношения между него и глухата художничка от хърватското градче Озал.
Едва 17-годишна, Слава Рашкай е доведена в Загреб, за да се обучава при видния художник с богат френски опит Влахо Буковац. Той обаче отказва да поеме обучението на момичето, родено без слух, и с много уговорки това се съгласява да направи Бела Чикош Сесия. Застаряващият художник, загубил от славата и положението си в обществото, се е отдал на алкохолизъм и опити да затвори в платното онази красота, която не му се удава да изтръгне от позиращите му проститутки. В невинността на младата хърватска акварелистка той съзира музата, която му е нужна, и съвсем скоро двамата съчетават рисуването със страстта, въпреки че той е достатъчно възрастен, за да ѝ бъде баща.
Ролята на Слава Рашкай се изпълнява от чуващата актриса Саня Вейнович, която през целия филм няма нито една реплика, но убедително играе с очи и изражения млада художничка, за която Чикош е първата среща с любовта и дълбоките чувства, докато рисува в паркове и в стара морга, пригодена за нейно ателие. Застаряващият бонвиван, разкъсван между пиянството, ревността, малодушието и натиска на обществото, се играе от Предраг „Мики” Манойлович, познат на публиката от култовия филм на Емир Кустурица „Ъндърграунд” (1995).
Много от отзивите за филма са негативни поради обстоятелството, че не разкриват в дълбочина личността на художничката; че не е разказан от нейна гледна точка, че е твърде мъжки, че акцентът е върху по-лишеният от характер персонаж на Манойлович.
Твърди се дори, че е спорно дали отношенията между семейния Чикош и неговата ученичка са били именно такива, каквито ги представя лентата на Делибор Матанич.
„Сто минути Слава” все пак има и достойнства – доколкото е първият подобен опит за филмиране на история за живота на глухата художничка, чиито платна прославят Хърватия на световното изложение в Париж през 1900 г. Какви други достойнства има филмът, оставяме на читателите да преценят сами. Филмът е достъпен в торентите с български субтитри.
Автор на статията: Христина Чопарова
Изображение: Уикипедия
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия