Едва ли има читател, който да не е чувал популярната в теорията на хаоса концепция, че мах на пеперудени крила в Бразилия може да предизвика торнадо в Тексас. Това е така наречения от Едуард Лоренц "ефект на пеперудата", който обяснява причините за възникване на дадено събитие и различните му отражения във времето.
Концепцията е често използвана в литературата, като в случая не прави изключение и в романа на Моника Джеймс "Танцът на пеперудата" (Chase the Butterflies, 2018). С тази разлика, че тук ефектът има много по-широк диапазон, и въпросът е дали мах на пеперудени крила в света на живите може има отражение в другия свят.
Фабулата
Главната героиня, Виктория (или Тори), преживява посттравматичен стрес, след като в една романтична вечер, завършила с предложение за брак от дългогодишния ѝ приятел Браян, тя бива нападната и простреляна от въоръжен "скитник". За капак Тори открива, че годеникът ѝ изневерява със сестра ѝ, което не спомага за бързото изцеление на травмите.
Невидимите белези всякога болят повече от видимите. За да намери покой, Виктория се премества в малка къща край езеро, където се надява да се съвземе и да сложи ново начало чрез нова работа и нов приятелски кръг. Разбира се, и нова любов, както е редно.
Новата любов не закъснява да се яви в лицето на услужливия съсед Джуд, докато тя се опитва да изгори една вечер в задния си двор креслото, превърнало се в символ на изневярата. В хода на живота си на новото място Виктория опознава съседа си, който се оказва баща на момченце, което общува с жестов език, и зет на местния шериф-гадняр.
Постепенно в новия живот на Тори се появяват бивша приятелка от училищни години, нови съседи… и всички са част от мизансцен, в който Виктория ще трябва да извърви пътя на пробуждането и осъзнаването за мястото си в света, на чиято граница се намира. Защото реалността е, че тя всъщност е в кома, а всичко, което прави, мисли и вижда, е проекция на съзнанието ѝ. Но кой и какво точно е Джуд?
Размисли след прочита
Прави впечатление, че (типично за розовите романи), персонажите са силно идеализирани и съвършени визуално. Джуд като централна фигура изглежда като секссимвол от календар с австралийски пожарникари. В описанието му авторката се е постарала максимално, докато героинята ѝ Тори изглежда доста неясна като физически образ, една несъзнаваща собствената си привлекателност жена с развит комплекс за малоценност поради лошо заздравял белег от огнестрелната рана.
Името на съседа – Джуд, автоматично препраща към най-романтичната песен на "Бийтълс" (Hey Jude, 1968), както е редно за розов роман, в който има всички задължителни елементи на булевардното четиво: насилие, герой защитник, солидни дози едва удържано желание и секссцени, романтика и цинизъм, шок и щипка ужас.
Романът, освен всичко изброено, навлиза и в дебрите на метафизичното, като опит да обясни какво се случва на границата между живота и смъртта и докъде се простира ефектът на пеперудата във физическия свят и в етера чрез влиянието на личния свободен избор.
Наративът се води в стил личен дневник, разказван от главната героиня Тори. Нейното израстване от пълна с гняв жена, капсулирана като какавида, следва стадиите на развитие до пеперуда, освободена и приемаща дори най-невероятното, трудно за приемане.
Това все пак е книга за любовта, за силата ѝ, за невидимите връзки, които свързват душите в живия и неживия свят. Роман за отношението, прошката, освобождаването, изкушението, волята, както и поглед към необходимостта човек да завършва земния си път с уредени дела и взаимоотношения.
Книгата всъщност би могла да мине за сравнително интересно четиво с добре портретирани психологически персонажи, ако не бяха твърде детайлните описания на сексуалното привличане между Виктория и Джуд, както и характерните клишета по американски, заради типичните за запада модели на поведение и твърде ниска емоционална интелигентност.
Западът, знайно е, за разлика от аскетизма на изтока, издига в култ сексуалността и това е най-честата причина за разпада на връзки и отношения, подчинени единствено на физическо привличане, представено като "любов". Моника Джеймс излага лично виждане как трябва да изглежда и да се държи един истински мъж, по колко начина може да спаси една жена и как (трябва да) изглежда истинската любов отвъд "докато смъртта ни раздели".
Описанията са доста картинни и през цялото време четящият има усещането за филмова динамика и реализъм при смяна на плановете. Стремежът да се предадат силата и интензитета на усещанията на човек в кома, чувството за физически глад, осезание и чувственост са разбираеми, с оглед концепцията на фабулата. Не са спестени и откровени релации с филма "Шесто чувство", заради специалния персонаж в романа - малкият Ангъс, общуващ с езика на Глухите хора.
Чрез избора на езотерични детайли и метафизични препратки авторката е направила опит да представи любовта като свързаност отвъд време и пространство, отвъд живота и смъртта, като сексът е допълнение и физическо изражение на тази любов. Онова, което придава неубедителност на този опит, отдалечава романа от претенцията за висока литература и го поставя в кръга на булевардните четива, са прекалено идеализираните стилово персонажи, мелодрамата в повече и грубите, на моменти твърде порногафски сцени.
Представихме книгата не само заради момченцето, общуващо с жестов език, но и с убедеността, че читателят може сам "да извлича зърното от плявата" в лежерността на летните дни.
"Танцът на пеперудата" е издадена от "Анишър" (Егмонт България), като е достъпна и онлайн през сайта на библиотека Читанка.
Автор на статията: Христина Чопарова
Изображение: chitanka.info
Сдружение НЦАК „Ние ви чуваме“ е носител на право да публикува тази статия