Събота, 02 Януари 2021 12:52

Акварелният свят на Слава Рашкай

Публикувана от
Оценете
(2 гласа)

В края на 19 и началото на 20 век Хърватия може да се гордее с най-значимата за времето си художничка, творяща с акварели. Популярността ѝ прехвърля пределите на Загреб, когато нейни картини събират взора на аристокрацията в Париж на Експо 1900. След това изложение името на талантливата художничка без слух се произнася с респект навсякъде из Европа. Слава Рашкай.

На 2 януари 1877 г. в хърватското градче Озал в семейство Рашкай се ражда момиченце, което наричат Фредерика Славомира Олга (Friderika Slavomira Olga Raškaj). Семейството е от средната класа, а подчертано властната майка Олга Рашкай особено държи на добрите нрави и име на двете си дъщери. Тя управлява местната поща в Озал, което по онова време се счита за висока административна длъжност.

Хърватия в края на  19 век е Кралство Хърватия-Славония, подразделение в рамките на Австро-Унгария, и в дома на семейство Рашкай император Франц Йосиф е на особена почит. Властната майка на бъдещата художничка обичала да рисува в свободното си време и предава това умение на дъщерите си Славомира и Паула. Слава обаче е много своенравно момиченце. Родена без слух, тя умее да чете по устни, но често бяга от хората, за да остане насаме със себе си и своя свят, така непознат за близките ѝ.

Когато е на осем години, момиченцето е изпратено във Виена, за да се образова в училището за глухи. Там Слава Рашкай овладява и езика на знаците, както и се усъвършенства в различни рисувателни техники. Рисунките ѝ от този период са копия на скулптури, направени с моливи и мастила. Две от тях дори са запазени в хърватския музей в Загреб. Докато се обучава във Виена, нечуващата художничка изучава френски и немски език, а също и да рисува с водни бои. Акварелът остава любовта на живота ѝ.

След като се връща в родния Озал през 1893 г., 16-годишната Слава впечатлява с таланта си местния учител по рисуване, който използва влиянието и връзките си, за да убеди семейството на глухата девойка да я изпратят в Загреб, за да се обучава при известният художник Влахо Буковац. Буковац притежава френска школовка, което за ментора на акварелистката е достатъчна атестация за престиж и компетентност. Но когато Слава Рашкай пристига в Загреб, за да стане негова ученичка през 1895 г., Влахо Буковац отказва да поеме обучението ѝ.

С огромна неохота младата жена е приета в ателието на художника Бела Чикош Сесия. Комуникацията е трудна – Слава Рашкай чете по устни, а Сесия не владее жестов езиик, при това той е в период на творчески упадък. Но пък той я въвежда в обществото на хърватските художници. От следващата година – 1896, глухата акварелистка работи със Сесия в ателието му и на открито. Настанява се в тогавашния Държавен институт за глухи и неми деца. За свое ателие Слава Рашкай ползва някогашна морга и специалисти допускат, че може би това е причината репертоарът ѝ от този период да включва натюрморти с особени или леко зловещи предмети.

Художничката рисува и пейзажи от Ботаническата градина в Загреб, в парка Максимир и други места, като в акварелите ѝ личат по-светли и оптимистични багри. През 1898 г. отваря врати Художествения павилион в Загреб и шест акварелни платна на нечуващата художничка са изложени там заедно с картини на Буковац и други хърватски художници. През следващата 1899 г. Слава Рашкай се завръща в Озал, като отсяда при сестра си Паула, която е учителка. Продължава да рисува на открито, предизвиквайки околното недоумение, тъй като по онова време това се е считало за необичайно. Най-значимите ѝ картини с висока художествена стойност са създадени в периода до 1890-та, като „Автопортрет”, „Пролет в Озал” и др.

Акварелите на Слава Рашкай получават толкова внимание, че пет от тях са включени в изложението в Париж (Exposition Universelle) през 1900 г. Въпреки успеха на творбите ѝ, Слава преживява лична криза. Едва на двадесет години е, когато я диагностицират с остра депресия, задълбочена дотолкова, че през 1902 г. художничката е настанена  в психиатричната болница в Стенжевец. Остава там цели три години и девет месеца, преди да се сбогува със света на 29 март 1906 г., покосена от туберкулоза.

В последните години от живота си, преди окончателно да се откаже от рисуването, Слава запечатва в картините си всичко, което е скрито надълбоко в най-потайните кътчета на подсъзнанието ѝ. Много изкуствоведи не се наемат да интерпретират тези демонични мотиви в акварелните платна от късния период на художничката без слух. През 1957 г. в Загреб се организира първата изложба, посветена на нейната работа.

Импресионистичните акварели на Слава Рашкай, рисувани след 1900 г., се считат за най-добрите в хърватското изкуство. Дълго време обаче те са били пренебрегнати, докато в края на 90-те и през 2000 г. интересът към тях се възражда. През 2008 г. загребската галерия „Кловичеви двори” прави юбилейна изложба със значимо наследство от 185 творби - акварели, пастели, масла и рисунки на Слава Рашкай, някои от които са били специално издирени от частни колекционери.

През декември 2000 г. Хърватската народна банка издава сребърна възпоменателна монета, изобразяваща Слава Рашкай в поредицата си „Известни хърватки”. Създаден е дори биографичен филм – „100 минути Слава” (100 minuta Slave, 2004), в който хърватския режисьор Делибор Матанич разглежда връзката на нечуващата художничка с Бела Чокош Сесия и отношенията им като причина за последвалата депресия на Слава Рашкай.

Образователният център в Загреб, специализиран в приобщаващо практическо и професионално образование за глухи ученици и хора с проблеми в комуникацията, днес носи името на хърватската майсторка на акварела.

Разказа за вас Христина Чопарова

Изображения: Wiki, Wikimedia

Прочетена 110 пъти