Вторник, 04 Юни 2024 14:20

Бони Слоун – първият нечуващ в съвременния американския футбол

Автор:

В Националната футболна лига на САЩ има само трима нечуващи в съвременната история на америкнския футбол. Пионерът сред тях е родом от щата Тенеси и през 1973 г. се състезава за отбора "Кардиналите" от Сейнт Луис. Бони Слоун (Bonnie Sloan).

Роден е като Бони Райън Слоун на 1 юни 1948 г. в Ливан, щата Тенеси. Родителите му откриват, че той не чува, когато е бил почти на две години. Научил се да чете по устни и да казва думи преди тригодишната си възраст. Тъй като не е можел да чуе звук под 95 децибела, е дефиниран като дълбоко Глух (profoundly Deaf).

Като юноша Бони Слоун наблягал на солидната физическа подготовка в спортната гимназия "Айзък Литън" (Isaac Litton High) в Нашвил, където безапелационно обирал всички награди. Родителите му смятали, че футболът ще бъде добра терапия за него, но не са и предполагали, че синът им ще постигне толкова много.

Забележителният ръст от 196 см и 115 кг някак предопределят развитието му в спорт като американския футбол, който ще бележи живота му още през 70-те години. Слоун играе четири сезона в колежа на Остин Пий, като печели множество отличия. Треньорът му от колежа Рей Томас смятал, че глухотата на 23-годишния по онова време младеж е причина да не получи заслужено внимание от големите отбори.

Да се създаде професионален отбор от който и да е университет винаги е трудно, но за Слоун дори да играе футбол може да се смята за подвиг, тъй като е без слух по рождение. Футболният треньор Бил Дюпс, измислил покрай своя тежко чуващ син специални знаци за спортуващите бейзбол, държал да се увери, че те са приложими и в американския футбол, и че Бони Слоун винаги ще може да чете по устните му по време на мачове.

Благодарение на тази всестранна подготовка, Слоун е блестящ защитник, който успява да влезе в Националната футболна лига на САЩ през 1973, след като умело е водил тогавашния си отбор "Губернаторите" и 89-те му индивидуални постижения са го направили любимец на цяла Америка. Бони притежавал онова, което може да се нарече компенсаторни способности, имал невероятен баланс, добро излитане, но най-впечатляващи били страничните му способности.

С "Кардиналите" на Сейт Луис Слоун изиграва четири мача като защитник през сезон 1973, като е бил селектиран в 10 кръг на щатската НФЛ, заради превъзходния си дефанзивен удар, и в началото на сезона повел отбора срещу "Орлите" от Филаделфия. Кариерата му в професионалния футбол обаче е кратка заради контузия на коляното и след този сезон той минава в резерва. По думите на Слоун, още в началото на мача е бил ударен отзад в коляното от играч на "Орлите", когото не е могъл да чуе зад себе си.

Това изключително много натъжило футболиста, защото обичал този спорт и се надявал да играе много по-дълго време. През следващата, 1974 г. Бони Слоун участва в тренировките на отбора, но съотборниците му усещали, че опонентите им в бъдеще ще се възползват от глухотата му и коленете му няма да понесат ново насилие. Въпреки че безспорно е имал качества и способности, все пак в американския футбол има неща, които просто трябва да могат да се чуят – като стъпките на блокиращ играч или дишането му, за да може защитникът да се измъкне от пътя му достатъчно бързо.

Според мениджъра на "Кардиналите" Лари Уилсън, всички съчувствали на Бони, който въпреки пречките (като да играе с контузена китка), все пак е бил вдъхновение за останалите момчета от отбора. В крайна сметка, в професионалния футбол има и по-едри играчи, и повече ситуации, в които може да бъде уязвим и наранен.

Години след като кариерата му в американския футбол приключва, идва и славата му като първия играч без слух в НФЛ. Той лично никога не се е чувствал като новатор, нито е имал нечуващ модел за подражание. Медиите обаче го търсят, за да разказва за случили се отдавна спортни постижения и спомени: "Знам, че много хора се съмняваха в способностите ми. Първият човек, който се усъмни в мен, беше моят гимназиален треньор. Той дори не искаше да ми даде възможност да се пробвам в отбора. Учителят ми по физкултура от началното училище успя да го накара да ме остави да се пробвам в бейзбола."

Как се е справял на терена? "Не можете да чуете свирката, не можете да чуете другите играчи. Трябва да разчитате на зрението си, да гледате как и кога топката спира, за да предотвратите дузпи. Освен това треньорите и капитаните трябваше да се изправят срещу мен, за да мога да чета по устните им".

През 1981 г. той получава свое място в Залата на славата в щатския университет в Остин (APSU). След кратката си кариера в американския футбол, в продължение на 30 години Слоун работи за производители на колбаси, сосове и сандвичи "Одъм" в Медисън, отглежда две дъщери и прекарва по-голямата част от времето си на открито в лов и риболов.

След Слоун, в Националната футболна лига на САЩ има още двама нечуващи играчи: Кени Уокър, защитник за Денвър в периода 1991/92, който е и първият играч без слух в Канадската футболна лига, и куотърбекът Бил Донкърс, тежко чуващ със солидна слухова загуба, четящ по устни играч за "Кардиналите" през 1976/77.

NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Юни. Цитирането ни като източник е задължително. 

Преведе от английски и разказа за вас Христина Чопарова

Изображения: The Big Red Zone, Fox sport (cover)

Сдружение НЦАК „Ние ви чуваме“ е носител на неизключително право да публикува статията

Оценете
(1 глас)
Прочетена 200 пъти