Вторник, 17 Март 2020 19:55

Хосе Антонио Тери между тишината и класическата живопис

Публикувана от
Оценете
(0 гласа)

В Аржентина името му е институция. Освен художник, той е и активист за каузите на аржентинските хора без слух, създавайки асоциации за взаимопомощ. Хосе Антонио Тери (Jose Antonio Terry), чиито картини са признати на местно и международно ниво. 

На 17 март 1878 г. в семейството на влиятелен аржентински политик от Буенос Айрес, заемал длъжности като депутат и сенатор в националния парламент, се ражда момченце, което наричат Хосе Антонио. Малкият е наречен със същото име като баща си, който е бил още и пълномощен посланик в Чили. Момченцето е  родено без слух и е първото от трите деца на министър Тери, всички със слухова загуба. Бидейки баща на три нечуващи деца, министърът посвещава няколко години от живота си на темата за обучението на глухи. В Буенос Айрес по това време вече съществуват някои училищни институции, посветени на образованието на деца без слух. Едната е на немския учител Карл Кийл, създадена през 1857 г., а другата е основана през 1870 г. от аржентински лекар на име Хосе Фасио, който също имал глух син. Разбира се, тези институции съвсем не са достатъчно функционални, което е причина Хосе Антонио Тери-старши да постави основите на административно обществено образование за глухи деца в Аржентина.

Така обучението на децата без слух започва през 1880 г., и се извършва под прякото влияние на италиански педагози. Това обстоятелство има особено значение, тъй като през тези години основният дискурс в Европа и особено в Италия, защитава преподаването на говоримия език (оралистичен метод) като основна цел в образованието на глухите (справка: Миланският конгрес от 1880 г). Връзките на семейство Тери с Италия са били много силни и това обстоятелство е било достатъчно за нечуващите деца на министъра да преминат през същото обучение.

Хосе Антонио-младши се интересува живо от изкуство. Растейки в привилегирована среда, от ранна възраст той получава щедрата финансова подкрепа на семейството си, за да развива художествените си наклонности като ученик в Общинското училище по изящни изкуства, където усвоява основите на рисуването и рисува с известни учители. Едва 14-годишен, през 1892 г. Тери започва истинското си художествено обучение под вещото ръководство на майстори на живописта като Рейналдо Джудичи, Анхел де ла Вале и Ернесто де ла Каркова.

В столицата на Чили, Сантяго, младият Тери се озовава десет години по-късно, за да продължи обучението си вече в Националното училище за изящни изкуства, а след това и в Париж. По време на обучението си, в продължение на седем години, младият мъж често пътува между Англия, Испания и Италия, за да почерпи опит от художествените им школи. През 1911 г. той най-после се завръща в Аржентина и започва да рисува платната, които ще му донесат огромна известност. Някои от картините му са портрети на хора от аржентинската провинция. Тери се установява в северната част на страната, в Тилкара, където по молба на двама италиански археолози прави реалистични портрети, които спокойно могат да са документ за антропологични изследвания на човешки типове в този регион. Една такава картина е „Слепият мъж от Пукара” (El tuerto del Pucara, 1929).

Когато се завръща в Аржентина след обучението си, Тери вече е пълен не само с опитност, натрупана в художествените центрове в Европа, но и с желание да развива дейност в подкрепа на съгражданите си без слух. Така през 1912 г. той основава първата в страната формация, наречена „Асоциацията на глухите за взаимопомощ“, на която в продължение на 25 години е президент. Опитът и контактите му с тихи общности по време на неговите пътувания са били активни и всякога с елитите им. Теодоро Манзанедо, един от наследниците на Тери начело на движението на глухите в Буенос Айрес, споделя за среща на Хосе Антонио с испански глухи художници, а в Париж той е поддържал тесни връзки чрез посещения на банкети, организирани в чест на абат Шарл Мишел дьо л’Епе, който е считан за „баща” на френския жестов език. Благодарение на тези контакти на Тери се счита, че френският език на знаците е въведен като обучително средство в аржентинското училище за глухи, създадено от бащата на художника.

Платната на Тери са излагани многократно в Буенос Айрес, а той е провеждал различни изложби в Европа (в Париж, Мадрид, Венеция и Лондон). Теодоро Манзанедо разказва, че през декември 1929 г. глухият артист е направил изложба в Лондон. Това била първата експозиция, която аржентински художник прави в Обединеното кралство, и по този повод английският монарх отишъл да я види. Художникът подарил на кралицата една от картините си, за която получил голяма похвала и признателност. През 1948 г. художникът превръща ателието си в музей.

Хосе Антонио Тери се сбогува със света на 20 април 1954 г. в Буенос Айрес. В негова памет се създава фондация, която връчва ежегодно наречена на негово име „Национална награда за изобразителна живопис “ - високо ценено от аржентинските художници отличие. В знак на почит към активиста Аржентинската конфедерация за глухи също нарича с името на Тери школата си за графични изкуства. Ателието на художника в Тилкара, където е бил домът му, през 1956 г. е официално признат за регионален музей на живописта, носещ неговото име.

Христина Чопарова

Изображения: Todos, Museoterry

Прочетена 287 пъти