Сряда, 30 Март 2022 14:35

Франсиско де Гоя и призраците в Тишината

Публикувана от

Наричан „баща на модерното изкуство”, той е първи художник в двора на крал Карлос IV и рисува реалистични портрети с невероятна бързина. Неясната болест, пощадила живота му едва 46-годишен, го лишава завинаги от слух, което повишава изразителността на портретите, но населява с мрачна тематика платната му. Франсиско де Гоя (Francisco de Goya).

Той се ражда на 30 март 1746 г. в малкото село Фуендетодос (провинция Арагон в Северна Испания), в семейство от средната класа. Четвъртото от шест деца, е наречен с името Франсиско Хосé де Гоя-и-Лусиентес. Баща му Хосе Бенито е занаятчия, ползващ се с известен авторитет в селцето, тъй като позлатявал икони и правел златни декорации.

Основното му образование започва късно, когато момчето е на малко повече от 10 години. Първият му учител е живописец и в период от пет години го обучава в различни техники. През 1763 г. Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ обявява конкурс, на който Гоя се явява, но името му не е дори сред финалистите. Пет години по-късно опитва отново късмета си, за да спечели стипендия за обучение в Италия, но отново без успех. Което е иронично, тъй като на Гоя е отредено да стане след време директор на същата тази Кралска академия в Мадрид.

Неуспешните опити за материална подкрепа не отказват Франсиско де Гоя от пътуване до Рим, Венеция и Болоня. На свои разноски той заминава, за да изучава творбите на Рубенс, Рафаел и други големи имена в италианската живопис. След което се завръща в Сарагоса и се посвещава на рисуването на стенописи за манастири и църкви. По това време Гоя е 27 годишен, и се запознава със сестрата на свой приятел, 26-годишната Хосефа Байеу.

След сватбата им през 1773 г., благодарение на шурея си Франсиско де Гоя започва работа като художник към кралско предприятие за гоблени „Санта Барбара”. Пет години по-късно крал Карлос III възлага на няколко художници да направят гравюри по картини от кралската колекция. Това е чудесна възможност за Гоя, тъй като повечето творби са на Веласкес, а покрай гравирането той овладява и техниката на офорта.

Това е и поръчката, която отваря за Франсиско Гоя вратите на кралската академия „Сан Фернандо”, чийто член става през юли 1780 г. Когато на власт идва новият крал Карлос IV, Гоя вече е утвърден и опитен живописец, заради което през 1789 г. получава званието „първи кралски художник”, заедно с привилегията да бъде наричан „Ваше превъзходителство” и да прави официалните портрети на кралската фамилия.

Новото положение му позволява да води по-луксозен живот, да има по-големи кабриолети, но ставайки придворен художник и движейки се в аристократични среди, Гоя съвсем пренебрегва жена си Хосефа, и макар да остава женен за нея до кончината ѝ, рисува само един неин портрет, при това за един час. Днес е изложен в музея „Прадо”.

Твърди се, че Гоя рисувал с толкова бързо и яростно темпо, че създал някои от огромните кралски портрети само за две сесии. Никой друг дотогава не бил изпълнявал такива реалистични портрети за тъй късо време. Въпреки всички привилегии, Гоя е временно отстранен от двореца, когато през 1789 г. се разразява Френската революция, тъй като заедно с неколцина приятели симпатизирали на някои нейни идеи.

Но това е период на личен и професионален успех за Франсиско Гоя. Финансово той можел да си позволи да смени двуколесната си карета с по-голяма, да издържа семейството си в Сарагоса и да участвай в аристократични празненства и лов на патици. По време на едно такова пътуване в Севиля през 1792 г. художникът се разболява много сериозно, частично се парализира и страда от звукови и визуални халюцинации.

Болестта, причините за която са неясни, го оставя жив, но го лишава от слух. Предполага се, че е или мозъчен сифилис, или отравяне с боя, тъй като по онова време повечето маслени бои съдържат олово и са силно токсични. Все пак от множество предположения, най-близка до истината се оказва диагнозата за вирусен енцефалит, и по-конкретно паротит, причиняващ глухота. 

Година по-късно, през 1793 г. състоянието на Гоя се стабилизира, но до края на живота си той остава в пълна тишина, в която го спохождат периодични депресии. Кралският художник е едва 46-годишен и слуховата загуба се отразява изцяло на творчеството му. Едва след като губи нацяло слуха си, той става по-чувствителен към израженията на лицето и мимиката, поради което портретите му стават по-прецизни и живи.

От друга страна, тишината се отразява на преподаването му в Кралската академия, която се налага да напусне, тъй като не можел да чуе нищо, което учениците му казват, а те се забавлявали с това в клас. Оглушал в късна възраст, Гоя се учи да чете по устни, но това е огромна трудност за него. Спрял да посещава и места, където звучи музика, тъй като му било невъзможно да чува испанските народни песни, и смятал, че трябва да запази достойнството си чрез дистанция, което за един мъж в неговото положение е доста трудно.  

В същото време изкуството му, в този т.нар. "Среден период" (1793-1799), търпи радикални промени заради загубата на слух и депресивните състояния. Чест мотив в творчеството му е фигура, преследвана от птици или летящи същества с човешки изражения, готвещи се да я нападнат. "Сънят на разума ражда чудовища", твърдял. 

Преди тишината Гоя рисува жени, пикници, преливащи от цветност, сцени на игри и елегантни гоблени в стил рококо. С появата на тишината произведенията му се изпълват с мрак и кошмари, бедствия и катаклизми, деформирани или гротескни голи тела, носещи едно усещане за преувеличение на човешките грехове чрез мрачните фигури.

Обект на спорове е доколко тази късна глухота на Гоя е бунт срещу съдбата чрез изкуството, или причината за болезнените му образи в по-късните творби са други житейски драми – спонтанните аборти на жена му, корупцията в Испания, френската окупация, издевателствата на Светата инквизиция, но е факт, че в по-късните работи на художника присъства усещане за мистерия, съжаление, болка, умело предадени чрез образи и тъмни цветове.

Когато умира шуреят му през 1795 г., длъжността директор на Кралската академия е предложена на Гоя, но заради заради глухотата си той не бърза да встъпва в длъжност, заема я за малко, но две години по-късно напълно се отказва от нея.

Войната превръща оглушалият арагонец в летописец на епохата, създавайки картини, в които испанците биват убивани от френските окупатори. Такава е известната „Разстрелът на 3 май 1808”, когато след битката при Пуерто дел Сол оцелелите са екзекутирани.

Картината е особено въздействаща заради факта, че на преден план са лицата на испанците, изразителни в края на живота, докато остават безлики и безименни техните ликвидатори, в светлината на мъждиви фенери и сред пустия хълм в майската нощ.

През 1819 г. Франсиско Гоя се оттегля от официални прояви и се заселва в къща в околностите на Мадрид, наречена „Къщата на глухия” (Quinta del Sordo). По това време жена му е вече покойница, а в самотата на художника присъстват единствено кошмарите му, които рисува направо по стените с маслени бои, върху мазилката.

Тези изображения са наречени „Черните картини”, и днес са запазени в музея „Прадо”, благодарение на френски благородник (барон Фредерик Емил д'Ерланже), който купува къщата през 1873 г. и сваля върху платно картините от стените. Те са 14, рисувани от Гоя в периода 1819-1823 г., и се водят като може би най-големият му шедьовър, заради силата на внушението им и модерността, доближаваща ги до абстракцията. Гоя никога не ги е показвал, не е писал и не е говорил за тях. При реставрацията им те са били значително променени, тъй като 50 години след кончината на художника времето и разпадащата се мазилка са се отразили върху демонтажа и възстановяването на творбите. 

За целия период на творчеството си Франсиско де Гоя създава над 1800 картини, сред които портрети на благородници и обикновени фермери, гравюри, батални сцени.  Сбогува се със света на 16 април 1828 г., на 82-годишна възраст.

Киното немалко пъти е отдавало почит на оглушалия художник. През 2006 г. режисьорът Милош Форман създаде филма „Призраците на Гоя”, със Стелан Скарсгард в главната роля. 

Преведе от английски и разказа за вас Христина Чопарова

Изображения: Wikipedia, Wikimedia commons, Deafhistory, Painting planet

 

Оценете
(1 глас)
Прочетена 189 пъти