Роденият на 22 февруари 1947 г., Чък Беърд е без слух от самото си раждане и бидейки ползвател на американския жестов език (ASL), се самоопределя като представител на Културата на Глухите. Цялото му образование от Канзаското училище за нечуващи, университета Галодет и Технологичния институт в Рочестър е подчинено на жестовата комуникация.
Изкуството му е международно признато в общността на нечуващите. Първата изложба на Чък Беърд е обща с други нечуващи художници по време на Световната конференцията на глухите в университета Галодет във Вашингтон през 1975 г. Престижното учебно заведение, което днес е световен лидер в образованието на глухи и тежко чуващи, провежда международния фестивал Deaf Way (Пътят на Глухите), за второто издание на което ангажира Беърд през 2002 г. като подпомагащ координацията на визуалните изкуства.
Един семестър глухият художник е бил преподавател и в Галодет, автор е и на огромен стенопис с размери 30x10, озаглавен „Пет панела: преживявания на Глухите“. Стенописът все още е изложен в университета заради значимостта и посланията си за знаковата комуникация на хората в тишина като част от културата на Глухите. На него е изобразено дете, питащо с жестове „Ти Глух ли си?”, а възрастен му отговаря със знаци: „Да, Глух, като теб!”.
След като се сдобива с бакалавърска степен от Рочестър, Беърд работи пет години като дърводелец и художник на декори за Националния театър на глухите, а в края на 70-те и началото на 80-те години е координатор по визуални изкуства в арт колония на нечуващи художници в гр. Остин (щата Тексас).
Актьорството го привлича, макар и не колкото рисуването, но достатъчно, за да остане като актьор и сценограф в Националния театър на глухите в продължение на 10 години, заемайки главни роли в три пиеси: „Сърце на самотен ловец”, „Кралят на сърцата” и „Още една пролет”. След тях играе в местни театри в Калифорния и Аризона, където е живял.
През 1989 г. Чък Беърд, заедно с други седем нечуващи художници, изработват манифеста на De’VIA (Deaf View Image Art). Жанрът съдържа концепцията за естетиката в начина на живот на хората в тишина, красотата и изразителността на жестовия език, както и преживявания на лишените от слух. Това не е толкова изкуство от и за нечуващи, колкото послания за живота им, базирани на техния физически и емоционален опит, възприятия и култура.
„Темата за Глухите в моята работа е свързана с моя собствен опит като нечуващ човек, така че De’VIA е моят жанр. – казва художникът. - Той изразява ценностите на културата на Глухите – красотата на жестовия език, радостта от свързването, прекъсванията в комуникацията между жестиращи и нежестиращи, откриването на езика на знаците, обществото и историята на Глухите хора.”
Неговите произведения на изкуството са включени в книга по темата „Нечуващи художници в Америка: от колониализма до съвременността” от Дебора М. Зоненстрал. Много от картините му включват изображения на собствените му ръце, показващи знаци от американския жестов език.
Като многостранно развит артист, Чък Беърд създава редица произведения за базираното в Сан Диего издателство „В зората на знака” (Dawn Sign Press), прави и 150-футов стенен колаж за Учебния център за нечуващи деца във Фрамингам, Масачузетс през 1995 г. Управлява собствено ателие, преподава рисуване, участва във фестивали и арт мероприятия, в които популяризира естетиката на визуалното изкуство, създавано от нечуващи. Основава и фондация на свое име, за да подпомага млади художници със слухова загуба.
„Вече не е от голямо значение за мен дали ме възприемат като нечуващ художник или артист, който случайно е и нечуващ. Приел съм се като културен Глух или тежко чуващ, това ме устройва. Но онова, което ме прави артист, наистина има значение - силата на творчеството и всички дарове вътре в мен и в заобикалящата ме среда. Това е много по-забавно. Четката ми е свободна и говори или се движи сама.”
Художникът се сбогува със света на 10 февруари 2012 г. в Остин, Тексас, на 65-годишна възраст.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Февруари. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и разказа: Христина Чопарова
Изображения: Deaf Art, Museumofdeaf
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия