Той се появява на света на 4 април 1903 г. в галисийската енория Сан Мартиньо де Салседо, провинция Понтеведра. Това е една от най-слабо населените местности, но затова пък многодетните семейства не са рядкост. Такова е и семейство Акуня, където от общо осем деца Хосе Мария и още трима от братята му са родени без слух.
Баща му е ковач и това може би обяснява по-късните занимания на младежа с метал. Глухото момче получава първото си образование около 1914 г. в столицата Сантяго де Компостела, където учи в регионалния Колеж за глухи и неми „Санто Доминго”.
Учителите му наблюдават художествените му качества и ги поощряват в училището по изкуства и занаяти (1916-1918), в работилницата на майстора на мрамор Барал (1918-1919), при имиджмейкъра Лопес Педре (1920) и накрая за около две години (1920-1922) в работилницата на Франсиско Асорей, смятан от някои критици като една от най-важните фигури в обновяването на испанското скулптурно изкуство на ХХ век.
През лятото на 1922 г. Акуня се завръща в Понтеведра, където прави фигурата на популярен персонаж – Перикиняс. Това привлича вниманието на пресата и става причина Съветът на Понтеведра да забележи, че младежът притежава талант да вае фигури, и през 1923 г. му отпускат стипендия, за да следва в Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо” в Мадрид.
В академията Хосе Мария превръща Галисия, нейните граждани и обичаи в централна тема на художественото си творчество. Същата Галисия, разположена в крайния север на Иберийския полуостров, която ще получи автономност чак през 1978 г. в рамките на Кралство Испания, и чиято столица Сантяго де Компостела е сборен пункт на множество поклонници (пилигрими).
Думата „компостела” в превод от испански означава „поле от звезди”. Легендата разказва за отшелник, който благодарение на нощни светлини открил останките на св. Сантяго. За да ги види, галисийския крал Алфонсо II направил поклонение до мястото, воден от необходимост да измоли вътрешен мир и външна подкрепа за кралството си. Новината за това бързо се разпространила и скоро Сантяго де Компостела се превърнал в ново място за поклонение на християните във време, когато Йерусалим не е бил достъпен, защото е бил държан от мюсюлмани.
Най-известните творби на Хосе Мария Акуня са тези, свързани с изображенията на поклонници, сред които се открояват тези от Монте до Гозо, Сан Каетано и Сантяго де Компостела. Най-впечатляващото нещо в скулптурите му са лицата. Бидейки без слух, Акуня въплъщава емоциите и израженията на микромимиката по начин, който изпълва творенията му с дух.
Между 1923 и 1928 са най-наситените му с изложби години, в които участва със свои творби на експозиции на галисийското изкуство във Виго, Понтеведра и Мадрид. В Мардид Хосе Мария Акуня се сближава много с братята Рамон и Валентин де Зубьор, които му оказват голяма подкрепа.
През 1930 г. го назначават за професор в регионалния Колеж за глухи и неми, където сам той е бил ученик. Това е второто му призвание, да помага на поколения деца, имащи трудности с говора и слуха, които никога не са имали в негово лице по-добър учител и педагог. Все пак Акуня не спира да прави скулптури, доколкото позволяват академичните му занимания.
Три години по-късно прави две самостоятелни изложби в Понтеведра и Виго. Той продължава да работи със своя първи учител Франсиско Асорей, сътрудничи си с престижната „Керамика Селта” (Cerámica Celta de Pontecesure), за която прави множество келтски фигури, но се отдалечава през годините от изложбената дейност, тъй като се фокусира върху работата си като учител.
Скулптурата е изкуство на емоциите, запечатани в материала. Хосе Мария Акуня е лишен от слух, но не и от способност да улавя и втъкава емоции – в неговото творчество това е стимул да разкаже история, да предаде послание, като всяка негова скулптура е диалог с обществото чрез фигурите му. Те обикновено са населяващи родния му край, най-характерното от тях и тяхната култура, обичаи, вярвания.
През 70-те години работата му започва да се утвърждава и показва цялата си сила и зрялост, която го кара да бъде част от различни биеналета на изкуството в Понтеведра, провеждайки множество изложби. Признанията идват от артистите, а неговите произведения напускат местните галерии, за да бъдат инсталирани в различни обществени пространства по света.
Скулпторът е награден със Сребърен медал за заслуги в работата си през 1973 г. , когато се пенсионира като преподавател. През м. септември 1985 г. във Виго се открива специално училище - Референтен център за интеграция на ученици със слухови затруднения (CEIP), което носи името му - „Скулптор Акуня де Коя” (Escultor Acuña de Coya). Няколко улици в градовете Виго и Понтеведра днес носят името на Хосе Мария.
Акуня не забравя хората в тишина и активно сътрудничи и насърчава бившите си ученици да организират и създават сдружения. След пенсионирането му започва ползотворен творчески етап, благодарение на подкрепата на дъщеря му, която организира множество индивидуални изложби. Това е и време на почит, тъй като се увеличават наградите и признанията. През 1990 г. нечуващият галисиец е награден и с медала „Кастелао”.
Хосе Мария Акуня се сбогува със света на 4 юни 1991 г., на 88-годишна възраст.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Април. Цитирането ни като източник е задължително.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображения: Wikipedia, Wikimedia commons
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия