На 12 април 1740 г. в семейството на парижкия майстор дърводелец Луи-Андре Дезен и съпругата му Жана-Мадлин Потие се ражда момче, което наричат Клод. Той е най-голямото от многодетната фамилия, за която се твърди, че е имала повече от 15 деца.
Клод-Андрé е без слух от самото си раждане и като дете се обучава при абат Шарл Мишéл дьо л’Епé, открил първото в света безплатно училище за Глухи и е разработил форма на жестов език за комуникация. Не съществуват обаче данни кога точно Дезен е посещавал училището му за нечуващи в Париж.
През 1777 г. умира бащата на Клод Дезен, който по това време е 37-годишен и като най-голям от всички деца на семейството, следва да поеме грижата за него. Той се явява, придружен от майка си, двама братя, четирима чичовци, двама братовчеди и семеен приятел пред съда в Шатле. Там се постановява, че бидейки без слух и говор, Клод Дезен не е в състояние да бъде глава на толкова голямо семейство и да управлява финансите му, и съдът определя настойник.
Дезен обаче е притежавал някои способности за комуникация, тъй като съдията зачертнал в документа израза „не може да чете и пише”, и ги заместил с „не знае как да чете и пише”, се споменава в книгата на Хари Ланг „Биографичен речник на Глухите хора в изкуството и науката” (1995), стр. 89-91. „Ето как един лист хартия обобщава съдбата на Дезен и много други нечуващи от неговата епоха, оставени на чуждата преценка”, заключава Ланг.
През периода до навършване на 37 г. Дезен е работил в скулпторни ателиета, a през 1778 г. той вече е студент в Кралската академия по живопис и скулптура в Париж заедно с по-малкия си брат Луи-Пиер. През същата година и двамата братя се проявяват сред носителите на наградата на Академията - Клод-Андрé е награден с бронзов медал, а Луи-Пиер с голямата награда.
През 1782 г. Дезен излага пет скулптури, включително бюстове на барон дьо Безенвал, виконт дьо Сегюр и граф д'Аржантал. През 1783 г. продава бюстовете на мадам Сен Юберти, Волтер и Русо от къщата си в Париж. Той също така прави бюст и на херцог дьо Ришельо през 1785 г., което показва, че работата му е била достатъчно уважавана, за да получава частни поръчки. Създава и бюст на своя учител, абат дьо л’Епе, който подарява на френското Народно събрание през 1791 г.
Неговите експонати са били оценени заради античния маниер, художествената форма и прилика с моделите им, като се твърди, че „художникът заслужава още по-голяма похвала, тъй като е достатъчно жалко, че е лишен от слух и реч“. Но работата на Дезен придобива известност по време на Френската революция. Първият му забележителен революционен портрет е на Оноре Габриел Рикети, граф дьо Мирабо.
Мирабо се придържа към идеята за френска конституционна монархия и провежда неуспешни опити за помиряване на монархистите с революционните сили. След смъртта му през 1791 г. якобинците пускат проект за изработване бюст на Мирабо. Дезен е един от четиримата участници и печели наградата, а гипсовият му бюст е оценен като „перфектно подобие, с израз и енергия“. За да го изработи, му е било позволено да направи посмъртна маска, по която да моделира.
Нечуващият скулптор е настоявал да направи и статуя в цял ръст на абат дьо л’Епе въз основа на първия изработен бюст, но така и не завършва работата си, тъй като по онова време всички свещеници стават обект на подозрение от революционните власти.
Когато Революцията премахва ограниченията, Дезен успява да направи изложение в самия годишен салон на Лувъра, показвайки четири произведения. Това е повод „Журнал дьо Пари” (Journal de Paris) да напише възторжен отзив за способностите на нечуващите творци, цитиран от Теофил Денис в „Доклад за френското образование на глухи и неми” (1889), 5(1) стр. 5-6; 5(2) стр. 29-37:
„Все още не сме във времена, когато глухите прочуват и немите проговарят, но чудесата на изкуствата и на духа са заели мястото на такива чудеса. Глухите и немите, на които е дадена интелигентност, когато езикът е отнет за тях, могат да обменят идеи с тези, които говорят и чуват. Тези хора вече не трябва да се смятат за нещастни, тъй като техните идеи са по-добре оформени и по-справедливи от тези на повечето чуващи хора, които не разбират нито какво им се казва, нито какво казват самите те.”
Една от най-известните поръчки на Дезен е от Жорж Дантон, водеща фигура на Френската революция. През нощта на 17 февруари 1793 г. той завежда Дазен на гробището „Св. Катрин”, където е погребана наскоро починалата му съпруга. Тялото на Антоанета Габриел Дантон е изкопано, за да може нечуващият скулптор да ѝ направи посмъртна маска, която да ползва за направата на точен паметен бюст.
Дезен прави още няколко значими бюстове, сред които и този на Жан-Пол Марат, но никой от тях не получава внимание, нито финансово признание или квартира в Лувъра, каквато се отпуска с указ на художници с особени заслуги. Накрая все пак получава 2000 ливри от Комитета по обществено обучение.
Когато през 1794 г. Максимилиан Робспиер е екзекутиран, много от якобинците преминават в нелегалност, в това число и Клод Дезен. Той спира да излага свои творби и почти изчезва от общественото полезрение, живеейки от скромна пенсия. Почти нищо не е известно за живота на скулптора след този период.
Сбогува се със света на 30 декември 1823 г., на 83-годишна възраст.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Април. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и разказа: Христина Чопарова
Изображения: Rodama, Wikipedia
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия