На 10 юни 1906 г. в семейството на американски фермери от Северна Дакота – Меда и Алджи Арнолд, се ражда момченце, което наричат Нюъл. Когато е само на шест месеца, заболява от менингит, който го оставя без слух.
Забелязала артистичните заложби на детето, майката го насърчава да се развива, като му дава да си играе с глина за формоване. През 1918 г. семейството се мести за постоянно в Минеаполис, за да може глухото момченце да посещава Дневното училище за нечуващи в продължение на шест години. След това Нюъл Арнолд продължава образованието си в Централната гимназия в Минеаполис, която завършва с отличие през 1928 г., а през 1933 се дипломира с отличие като бакалавър по архитектура от университета в Минесота.
Като студент той се изявява творчески в почетното архитектурно братство и дори печели награда за скулптура. Пълната стипендия му позволява да посещава училището по изкуства в Минеаполис в продължение на три години, за да получи следдипломна квалификация и опитност. През едно горещо лято на 1935 г. 29-годишният младеж посещава с майка си Академията по изкуства в Кранбрук, където се запознава с шведския скулптор Карл Мил (Carl Milles). Започва да се обучава при него и в продължение на две години (1936-1938) изпълнява проекти, възложени му от Мил.
Когато приключва обучението си, по препоръка на Мил, Нюъл Арнолд постъпва на работа в колежа Монтичело в Годфри (щата Илинойс), където в продължение на 34 години преподава скулптура и керамика. Вече професор, Нюъл Хилис се установява предградието на Сейнт Луис – Къркууд – и скоро животът го среща с жената на живота му, Юлалия „Лий” Гюбър. Двойката има две дъщери – Катрин и Каролайн.
Глухият художник живее и твори в динамичните времена между двете световни войни. Според изкуствоведи, около седемдесет и пет процента от творбите му са на религиозна и символична тематика. Голяма част от живота му преминава под влиянието на арта от 20-те години на ХХ век и модерното изкуство, започнало с Едуар Мане и импресионистите.
Това време, 20-те и 30-те години, след ужасите на Първата световна война, са формиращ период за много художници, които търсят вдъхновение от визуалните течения, но им влияят и политическите. Нюъл Хилис Арнолд очевидно е намерил своето в религията, тъй като изпълнява поръчки за скулптури в много църкви и обществени сгради в Средния Запад, както и архитектурни и скулптурни проекти за Лутеранското училище за глухи, абатството на Сейнт Луис и др. Участва и в национални конкурси за военни мемориали на Джеферсън и Рузвелт.
През 1972 г. нечуващият скулптор се оттегля от преподаването в Монтичело и продължава да твори в ателието си в Къркууд (щата Мисури). Освен със скулптури, които извайва от керамика, бронз и дърво, той се занимава още с литография и офорти. Нюъл Хилис Арнолд се сбогува със света в дома си, на 18 ноември 1988 г., на 82-годишна възраст.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Юни. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и разказа за вас Христина Чопарова
Снимки: С любезното съдействие (Courtesy of) MutualArt
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия