Ани Джъмп Канон (Annie Jump Cannon). Като дете тя се увлича от математика и обича да гледа звездите нощем. Техния блясък я отвежда до най-добрият колеж за жени, където записва физика. Студените зими в щата Масачузетс обаче често я разболяват, не я пощадява и скарлатината. В резултат на това Ани Джъмп губи слуха си до степен, че накрая ѝ е възможно единствено да чете по устни.
Около 1884 г., с науча степен по физика, Ани Канон скучае в дома си, защото по това време за жените не се предлагат големи възможности за кариера. Заради загубата на слух се социализира трудно, а тя е по-образована от повечето неомъжени жени в района.
През 1896 г. тя е привлечена в проект за каталогизиране на звезди на Едуард Пикъринг, в който са включени интересуващи се от астрономия дами, наричани по това време „Жените на Пикъринг”.
Ставайки негов личен асистент, Ани Канон съставя първата мнемонична система, която е най-простият метод да се групират и запомнят спектралните класификации. На нейно име е наречен кратер на Луната.
Хенриета Суон Левит (Henrietta Swan Leavitt). Тя е от Масачузетс и е потомка на английски пуритани. През 1892 г. получава бакалавърска степен в колежа Радклиф, наричан по онова време „Харвардско университетско общество за колективно обучение на жени”. Няколко години след дипломирането си губи слуха си от заболяване.
Заради отлично изкарания курс по астрономия, се включва в дамския астрономически кръг на Пикъринг, където работи с Ани Канон. На Хенриета Левит е възложена задачата да преглежда фотографски плаки, за да измерва и каталогизира яркостта на заснетите звезди Цефеиди в мъглявината Малък магеланов облак в Южното полукълбо.
По онова време никой не е знаел разстоянието до тях, а и през 1900 г. на жените е било забранено да ползват телескопи. Докато разглежда плаките, Хенриета Ливит забелязала, че има връзка между яркостта на звездите и тяхната поява. Нейните открития за Цефеидите са основата, върху която учените правят измервания на междугалактически разстояния. На нейно име са наречени астероид и кратер на Луната.
Рут Бенедикт (Ruth Benedict). Бъдещата антроположка, чието име ще бъде цитирано редом с това на Маргарет Мийд, губи слуха си в много ранна възраст от морбили.
Детските ѝ години са белязани от много кончини, което ѝ дава особен поглед към смъртта. Едва на седем, тя пише кратки разкази, което определя и посоката на по-нататъшното ѝ образование в английската литература.
В Колумбийския университет Рут Бенедикт се запалва по антропологията, защото предпочита занимания с неща, в които слухът ѝ не участва. Когато нейният ментор се пенсионира, за мястото му е предложена Рут, но през 1937 г. все още на жените на ръководни постове не се гледа с добро око.
Преди началото на Втората световна война Рут Бенедикт чете лекции за синергията и защитава тезата, че моделите на културата могат да бъдат разбрани единствено, ако хората не се оценяват и сравняват по стандарти и култура, различни от техните.
Тереза де Картахена (Teresa de Catragena). Тя е добре образована, изключително благочестива, но и глуха – все неща, които сами по себе си я правят изключителна. Новаторски автор по темата за равенството между половете в средновековна Испания, уникална в способността си да тълкува католицизма през 15 век с аргументите на феминизма и равните права.
Тереза де Картахена много допринася за промяната на хода на религиозния и академичен дискурс по темата на библейското тълкуване и вярвания. Но това, което е по-важно, е начинът, по който Тереза достига до идеята за равенство чрез самоопределението си като глух човек.
Според нея подобен вид дефицити всъщност водят до много добродетели, които е трудно да се постигнат с по-традиционни средства, като например търпението, прошката, себеобузданието, справедливостта и предпазливостта.
В един свят, в който жените са били оценявани по техните способности да произвеждат деца, физическия дефект само подчертава по-голямата склонност към смирение, която самата Тереза демонстрира в есетата си. Тя не е била просто една глуха монахиня със склонност към религиозни откровения, а революционен лидер за правата на жените и движението на половете.
Татяна Проскурякова (Tatiana Proskouriakoff). Писмеността на маите дълго време е обект на проучвания от редица капацитети в областта на археологията. Маянските пиктоглифи са особена писменост върху камък, за които се е считало, че съдържат единствено религиозни текстове без исторически елементи. Една жена, изгубила слуха си като дете от скарлатина в студените руски зими, преди семейството ѝ да емигрира в Америка, ще промени това.
През 60-те години на 20 век украинката Татяна Проскурякова, след многобройни наблюдения и изследвания прави извода, че всъщност тези високи до тавана плочи съдържат история на маянските династии. Или по-конкретно, разказват историята на подрастването на определен владетел на маите – от детска до зряла възраст (период от около 60 години), като при всяка следваща година големината на плочата расте. Наблюденията ù са от съществено значение за следващите поколения дешифровчици.
В крайна сметка, Тишината предоставя множество дарове, които могат да се окажат ключ към открития, ако бъдат прегърнати като допълнително предимство, заедно с това да си жена.
Споменатите в статията личности са представени индивидуално и в проекта "Тиха Уикипедия".
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображения: Wikipedia, A Medievel Woman's companion
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия