Шарл Жул Анри Никол (Charles Nicolle) произхожда от френско семейство, в което всички се интересуват от наука. Не е странно в такъв случай, че роденият през септември 1866 година в Руан бъдещ директор на института „Пастьор”, отрано започва да се интересува от биология, запален от баща си, Йожен, лекар в руанска болница.
На 18-годишна възраст, след прекарано вирусно заболяване, младият Шарл Никол губи слуха си, но може прекрасно да чете по устните. Това, разбира се, не му пречи да получи блестящо образование в лицея „Пиер Корней” в Руан, а през 1893 г. да получи и магистърската си степен по бактериология. Още като студент Шарл Никол прави предположението, че въшките са преносител на петнистия тиф, докато работи усилено върху разработката на ваксина срещу дифтерит. По-късно, вече като директор на института „Пастьор” през 1903 г., той излага наблюдението си, че въшките не само са преносител на тиф, но могат да предизвикат епидемия в и извън болницата, когато пациентите не вземат вана и не сменят дрехите си.
През юни 1909 г. Никол тества теорията си чрез заразяване на здраво шимпанзе с тиф, извлечен от въшки на заразено шимпанзе. В рамките на 10 дни второто шимпанзе развива тиф, и след този експеримент Шарл Никол вече бил сигурен, че въшките са причинител. По-нататъшните му изследвания обаче показали, че основният метод за предаване не е ухапването. Заразени с тиф въшки стават червени и умират след няколко седмици, но в същото време те отделят голям брой микроби. Попаднали в кожата или очите, те предизвикват инфекция.
Това откритие има особена важност по време на Първата световна война, когато много хора са били спасени благодарение на него. Никол предположил, че хората може да носят болестта в себе си през целия си живот, без да знаят, че са нейни носители. Допуснал, че може да се направи проста ваксина чрез смесване с кръвен серум от здрави пациенти, той направил някои експерименти върху себе си. След като останал здрав, приложил ваксината и на няколко деца (поради по-добрата им имунна система), болни от тиф, които са се възстановили.
Постиженията на бактериолога с увреден слух не се простират само до това откритие, за което получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1928 година. Шарл Никол въвежда също ваксинация за малтийска треска, открива метода за предаване на треска от кърлежи. Правил е изследвания върху рака, скарлатината, чумата по говедата, морбили, грип, туберкулоза и трахома. Пише и книги по бактериология, трудейки се неуморно почти до смъртта си през 1936 година.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Септември. Цитирането ни като източник е задължително.
Автор на текста и превод от английски: Христина Чопарова
Източник и изображение: Уикипедия
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия