Понеделник, 20 Юли 2020 21:47

Уилям Стокоу – бащата на жестовата лингвистика

Публикувана от
Оценете
(1 глас)

Преди 60-те години на XX в. разбиранията за знаковите езици и по-специално за американския жестов език са били, че това е някаква опростена или пантомимна версия на говоримия английски език. Един преподавател по лингвистика в университета Галодет обаче успява да докаже, че жестовите езици са организирана, самостоятелна система със своя морфология, а не хаотични жестови конфигурации. Уилям Стокоу, наричан „бащата на американската жестова лингвистика”.  

Роденият на 21 юли 1919 г. в град Ланкастър (щат Ню Хемпшър, САЩ), Уилям К. Стокоу-младши (William C. Stokoe Jr.) е доктор по средновековна английска литература, който известно време преподава английски в Уелс Колидж в Аврора, щата Ню Йорк. Когато неговият приятел и съученик Дийн Детмолд му предлага назначение в университета Галодет във Вашингтон, Стокоу с удоволствие приема да оглави катедрата по английски език в престижното висше училище за Глухи и тежкочуващи.

Като директор на катедрата, Стокоу преподава в Галодет от 1955 до 1970 г., като разработва своите трудове върху американския знаков език (ASL). По това време езикът, ползван от Глухите американци, е широко потиснат в образователните програми за глухите студенти, в полза на обучение по артикулация и четене по устни. Стокоу предлага вместо това жестовият език да се възприема като напълно оформен човешки език в същия смисъл като говоримите езици. Заема се да направи описание и го да демонстрира пред езиковеди и широката общественост.

В резултат през 1960 г., Стокоу публикува монографията си „Структура на жестовия език”, която е първата съвременна лингвистична обосновка на езика на знаците. В нея е изложена систематизация, известна днес като „класификация на Стокоу”. Там лингвистът извежда термини, обозначаващи място в пространството, положение на ръката и движение, като по този начин разграничава категории фонеми в американския жестов език.

Изследванията на Уилям Стокоу оказват дълбоко влияние върху културата на Глухите, обучението им, преподаването и тълкуването на жестовия език. През 1965 г. излиза и речникът „Лингвистични принципи на американския жестов език”, който Стокоу създава в съавторство с двама свои колеги – Карл Кроненберг и Дороти Кастерлайн. Под негово ръководство през 1972 г. започва да излиза и академично списание, чиято цел е да популяризира и подпомага изучаването на жестовия език. За да улесни публикуването на списанието, се налага дори да основе академично издателство (Линстоук Прес), което ръководи заедно със съпругата си Рут до 1966 г.

Докато работи в Галодет, лингвистът измисля и термина „херология”, аналог на „фонология” за езика на знаците. Повечето му колеги – лингвисти и учени обаче, се придържат към приетия термин. С Галодет професорът има сложни отношения. Въпреки че университетът закрива лабораторията му по лингвистични изследвания, през 1984 г., Стокоу завършва там своите проучвания, с които доказва жестовия език като напълно легитимна  и самостоятелна езикова система. За тези заслуги „Галодет” все пак му връчва почетната титла „доктор Емеритус” през 1988 г.

Дългогодишната работа на Уилям Стокоу води до широко признаване истинността на езика на знаците като притежаващи своя морфология. С това той повлиява мисленето не само в теоретичната лингвистика, но и в области като философия, психология, антропология и др.

Лингвистът се сбогува със света на 4 април 2000 г., на 80-годишна възраст. Последният му труд, „Език в ръка” (Language in Hand), е публикуван през 2001 г.

Христина Чопарова

Изображение: Wiki

Прочетена 128 пъти