Четвъртък, 01 Септември 2016 03:00

Университетът Галодет - световен лидер в образованието за глухи и тежкочуващи

Публикувана от
Оценете
(1 глас)

 За повече от 150 години университетът Галодет (Gallaudet) е дал престижно образование и развитие без бариери за много хора без слух по света, а днес студенти от повече от 25 държави формират в него вълнуваща учебна общност, където намират общ език, интереси и различни стилове на общуване за един по-добър живот, израстване и кариера. Нека надникнем зад интересната история на свтовния лидер в образованието за глухи и тежкочуващи.

Пътуващото училище

В края на 19 век, край днешния водопад Ниагара един лекар открива училище там, където САЩ среща границите на Канада. Наречено „Училище за обучаване на цветнокожи глухи, неми и слепи”, то скоро се разраства до 15 ученика, но постоянно страда от недостиг на средства за издръжка. През 1856 г. училището е обхванато от пламъци и основателят му, д-р Плат Хенри Скинър (Dr. Platt H. Skinner) се вижда принуден да поеме на север, към Вашингтон (окръг Колумбия).

Докато съществува в полите на Ниагара, училището на прогресивния защитник на цветнокожите развива не само обучение, но издава и училищен вестник, наречен „Немота и слепота” (The Mute and Blind). Статиите в него са на теми като религия и здравеопазване, но основният акцент е върху робството и необходимостта от отмяната му. Съществуват предположения, че училището е било опожарено заради аболюционистките пристрастия на д-р Скинър.

След като учебното заведение вече не съществува, Плат Скинър предприема едно пътуване на север, при което пресича канадската граница в търсене на възможности за набиране на средства за ново училище. По време на своите пътувания Скинър води „Полугодишен доклад” - своеобразен дневник, в който описва не само плановете си за основаване, финансиране и бъдеще на новото училище, но и прави уточнения на първа страница за изискването за прием на новите ученицидецата трябва да са цветнокожи и „да имат глухи уши, ням език и слепи очи”. Докладът е и книга за дарения под формата на парични средства и провизии за бъдещото училище на Плат Скинър. В книгата са описани всички дарения, получени за новото училище благодарение на изнесените лекции и демонстрации, които Скинър е провеждал в цяла Южна Канада, за да показва уменията, на които е научил децата без слух и зрение.

Една заветна среща

През 1858 г. Плат Хенри Скинър пристига във Вашингтон с вече 20-те си ученика, идеи за ново училище и някакъв наличен капитал. Девет от децата са чернокожи и са били с различна степен на слухови и зрителни дефицити. Започва търсене, което води до срещата на Скинър с Еймъс Кендъл (Amos Kendall) - адвокат, журналист и политик.

Кендъл произхожда от видно многодетно семейство на пуритани, стриктно спазващи религиозните порядки, което притежавало много земи и ферми. Израснал в стопанство, където семейството отглежда различни зърнени култури и развъжда коне, Кендал помага да се разчиства обработваемата земя от скали и глина, но някак не се вписва в тежкия труд. Поради честата си болнавост и главоболия той предпочитал да прекарва време в четене, но поради стриктния контрол на баща си имал достъп до много малко книги - по 2 на месец.

Постъпвайки в колежа, чрез библиотеката му Кендъл получава достъп до над 4000 заглавия (огромен брой според тогавашните стандарти), много от които от автори и в области, които не е бил в състояние да изучава, докато е бил под строгия надзор на баща си. Самият Кендъл е заявил по-късно, че неформалното образование, което е получил чрез четене и дискусии извън класната стая, за него е било по-продуктивно от официалните часове, които е посещавал в училище. Солидното (само)образование на Еймъс Кендъл ще го превърне не само в ерудиран човек, който с лекота ще изкачва правната и политическата стълбица, но и в журналист и биограф, изиграл значителна роля в трансформацията на американските медии през 19 век.

Бидейки наясно колко е важно образованието за всеки и следвайки научения в колежа принцип никога да не налага никому моралните си ценности, Еймъс Кендал е точно човекът, който ще поеме грижата за 20-те глухи ученици на Плат Скинър, когато те пристигат във Вашингтон, окръг Колумбия. Скинър, като защитник на правата на афроамериканския народ и пламенен застъпник на расовото равенство, е бил обект на продължителни обвинения в неправомерни действия и е принуден да води тежки юридически битки.

Поради тази причина той поверява децата без слух и зрение на Еймъс Кендал, който по това време вече е солиден адвокат и политик, бизнес партньор на Самюъл Морз. По времето, когато се срещат, Кендъл е отново състоятелен човек заради патентните комисиони, продажбата на телеграфа и други инвестиции. Бидейки и притежател на доста земя, той дарява 2 декара площ от имението си Кендъл Грийн за бъдещото училище, което по-нататък ще стане световноизвестен лидер в образованието за глухи и тежкочуващи.

Наречено „Училището на Кендал”, първоначално то приютява всички възпитаници на Скинър, останали на грижите на Еймъс Кендал след разпорежданията на местния съд. За да продължи да съществува като училище обаче, са нужни законови разпоредби и по настояване на Кендъл Конгресът приема законодателство, чрез което дава лиценз на училището. Така на 16 април 1857 г. официално училището на Кендъл е признато за първата Колумбийска институция за образование на глухи, неми и слепи.

Плат Скинър се появява отново през 1862 г. в Трентън, Ню Джърси и продължава да издава вестника си оттам, дори основава още едно училище. След кончината му обаче нищо от това не оцелява. Но какво се случва с училището на Кендъл?

Образователната епоха Галодет

Колумбийското училище скоро се разраства и се нуждае от директор, който да поеме грижата за тази институция. Три месеца след получаването на лиценза Кендъл наема Едуард Майнър Галодет (Edward Miner Gallaudet) като първи началник на училището, докато самият Кендъл поема председателството на борда на директорите на институцията.

Едуард Галодет също не е човек, който свиква да се напъхва в принудителните рамки на нежелана професия. Като младеж той се занимава с разни инструменти и конструира електрически машинки, докато отглежда с баща си дребни птици и зайци в семейната къща в Хартфорд, щата Кънектикът. Не му е било чуждо домашното образование и разходките из хълмовете с баща му, който го посвещава в тайните на геометрията. Баща му е Томас Хопкинс Галодет (Thomas Hopkins Gallaudet), основателят на първото училище за глухи деца в Хартфорд.

Завършването на гимназията в Хартфорд съвпада с кончината на баща му и младият Едуард е принуден да се издържа, като работи в банка в продължение на три години. Монотонността не му понася и той започва работа като преподавател, докато продължава обучението си. Около 1857 г. Едуард Майнър Галодет е готов да се отзове на поканата на Еймъс Кендъл, за да стане първия директор на училището, което скоро ще носи неговата фамилия.

Не е достатъчно едно училище да бъде само за деца и идеята то да се превърне във висше учебно заведение, което да издава образователни степени, занимава доста време мислите на Галодет. Тази идея отнема години и въпреки първоначалното несъгласие на Еймъс Кендъл, упорството на директора надделява. „Същите аргументи, които показват, че знанието е сила, че състоянието на един народ се подобрява пропорционално на образованието, важат с еднаква тежест и спрямо глухите ...“ – аргументира се пред Конгреса Едуард Галодет през 1864 г., когато заявява искането си училището за глухи да има статут на колеж. 

И го получава, когато президентът Ейбрахам Линкълн подписва законопроект, позволяващ на колумбийската институция да присъжда образователни степени за студенти със слухови дефицити. На 8 април 1864 г. училището официално се превръща в Национален колеж за глухи и неми. Училището на Кендъл остава като основно в колежа (Kendall Demonstration Elementary School), а от следващата година Конгресът отпуска средства за разширяването на новия колеж с нови учебни сгради върху допълнителни 14 декара в Кендал Грийн. Този първи колеж в крайна сметка се превръща в настоящия университет Галодет, от който незрящите студенти се оттеглят в същата 1865 г.

Едуард Майнър Галодет ръководи висшата институция в продължение на впечатляващите 46 години (1864–1910) и оглавява Съвета на директорите до 1911 г. През 1887 г. колежът приема и първите жени студенти. „Глухотата, макар и да е тотална и вродена, не налага ограничения върху интелектуалното развитие на нейните субекти, само по отношение оценката на акустичните явления.“ – заявява Галодет през 1869 г.

Върл привъженик на жестовия език, Галодет отчита значението на оралистичния метод, но признава, че обучението на глухи чрез реч не е за всички. Според дългогодишния президент на висшето учебно заведение, езикът на знаците е „естественият език на Глухите хора“, но през целия си живот той вярва, че учениците трябва да се обучават по метод, който отговаря на техните специфични нужди - което може да включва и речево обучение. Както заключава Едуард Галодет, никой метод не е подходящ като абсолютен отговор на условията на всички глухи, и речевото обучение постига само частичен успех като оралистичен метод.

Всепризнат лидер в образованието на глухи и тежкочуващи

Да бъдат преподаватели в Галодет са имали честта много личности, някои от които Джордж Ведиц (George William Veditz) – „бащата” на първият двеминутен филм с жестов език, и проф. Ричард Ладнър (Richard E. Ladner), специалист по компютърни науки и инженерство, посветил над 30 г. от живота си в създаването на технологии за хора с нарушен слух и зрение. 

През 1986 г. американският закон „Образование за глухите” присъжда на Галодет статут на университет. Завършилите университета Галодет са реализирани в различни сфери на обществения живот и работят по свой начин за каузата на хората без слух в своите държави. Те са актьори, преподаватели, предучилищни педагози, юристи. Възпитаник на Галодет дори основава първата в Монголия програма за ранна интервенция на деца със слухова загуба. И това е само един малък пример как един човек може да промени живота на много други.

През годините до наши дни престижът на университета расте, а негови възпитаници със слухови дефицити са известни днес личности в областта на киното, изкуството и обществения живот - Одри Нортън, Филис Фрелик, братята Найл ди Марко и Нико ди Марко, Ръсел Харвард, Амбър Смок и много, много други.

Единствено в Галодет глухи и тежкочуващи студенти могат да получат бакалавърски, магистърски и докторски степени в програмите за преводачи с жестов език. Университетът е най-големият световен издател на книги за и от общността на хората без слух, предлагащ много обширна мрежа за международен обмен и стажове. Библиотеката и архивите на университета са едни от най-големите в света. Галодет има традиции, изградени във времето, а библиотеката му пази ценни архиви и най-голямата колекция литература и история от и за хора със слухова загуба.

Обучението в Галодет предлага на студенти с лидерски качества възможности за билингвистично обучение, за да могат чрез комплекса от знания, умения, нагласи и стремежи, които висшето образование предоставя, да бъдат от полза за своята общност на хората без слух в собствените им държави.

---

Бел. авт.: Линковете в статията са референции към източниците за написването ѝ.

Христина Чопарова

Изображения: Wiki, MD, Gallaudet

Прочетена 1167 пъти