Четвъртък, 16 Юни 2022 07:28

Ървинг Кинг Джордан: Нечуващите могат всичко, освен да чуват

Публикувана от

Той е психолог по образование, чиято професионална кариера е посветена на световния лидер в образованието за тежко чуващи и Глухи - университетът „Галодет”. Осми негов президент и първият нечуващ от основаването на институцията, след избирането му за поста през 1988 г. Ървинг Кинг Джордан (Irving King Jordan) става международен говорител и застъпник на всички учащи се със слухови затруднения.  

Роден на 16 юни 1943 г. в семейството на чуващи родители от Глен Ридъл (щата Пенсилвания), малък град близо до Филаделфия. Нито един от родителите му, работници в мелница, не е завършил гимназия, а баща му дори не е имал основно образование. След завършване на гимназията в Пенкрест през 1962 г., младият Джордан се записва във военноморските сили на САЩ, където служи четири години. Но когато е на 21, се случва инцидент, който го оставя без слух до живот.

След катастрофа, при която карал мотоциклет без каска, той връхлетял върху предното стъкло на автомобил. В резултат получил две фрактури на черепа, фрактура на челюстта и сътресение – наранявания, които скъсват напълно нервите в едното му ухо и повреждат нервите на другото. И, разбира се, прекратяват кариерата му във военноморския флот. „След като оглушах, осъзнах че е по-добре да получа образование, ако някога ще правя нещо с живота си.

Във флота осъзнах, че хората ги повишават или стават офицери, ако имат образование. След като оглушах, се записах в Галодет” – споделя. Записва психология и през 1970 г. получава бакалавърска степен. На следващата година се сдобива с магистърска, а през 1973 г. и с докторска степен от университета на Тенеси.

Галодет ми отвори очите за факта, че глухотата не трябва да бъде пречка за образование, нито за професия. И това беше преди 35 години. Това е моята мисия в живота - да помагам на други хора. Това, че съм оглушал, ми помогна да разбера, че не само чуващите хора, но и нечуващите, са си позволили ограничения за това, което могат да правят".

Като доктор по психология Ървинг Джордан се присъединява към преподавателската катедра на Галодет, оглавявайки я като неин ръководител през 1983 г., а през 1986 става декан на Колежа по изкуства и науки.

1988 година обаче е повратна за кариерата му. Точно по това време тече процедура по избирането на нов президент на университета. Има трима кандидати – двама  от финалистите са нечуващи и един чуващ. Съветът на настоятелите първоначално спира избора си върху чуващия кандидат. Но тогава много от възпитаниците, преподаватели, служители и студенти от „Галодет” започват протест, наречен „За нечуващ президент сега!” (Deaf President Now или DPN).

Протестът трае една седмица и е преломно събитие в живота на Глухите и тежко чуващите хора по целия свят. Чуващият кандидат се оттегля, бордът на университета отменя решението си и назначава за президент Ървинг Кинг Джордан, един от нечуващите финалисти за позицията. С това той влиза в историята на "Галодет" като осмият негов президент и първият без слух от основаването на учебното заведение през 1864 г.

Още през 40-те, 50-те и 60-те години почти нямаше нечуващи хора, които да са имали докторска степен. Но в края на 60-те години все повече и повече тежко чуващи и Глухи започват да печелят високи степени и да придобиват опит в администрацията. Хората започнаха да осъзнават, че университет за нечуващи трябва да има нечуващ лидер. Все пак отне повече време, отколкото трябваше”.

По време на първата пресконференция след избирането на Джордан през 1988 г., някакъв човек вдигнал ръка и учтиво казал: „Всичко това е хубаво – всички са щастливи и празнуват. Добре е, че вашите нечуващи ученици ще получат образование. Но всъщност какво могат да правят тези  хора - дори и с висше образование?”.

Джордан му отговорил: „Нечуващите могат да правят всичко, освен да чуват”. И това се превръща в своеобразен активистки слоган. В Кралския национален институт за нечуващи в Лондон дори е изложен като цитат, с неговото име и дата 13 март 1988 г.

„Винаги проповядвам на тежко чуващи и Глухи хора да не допускат ограничения. Можете да правите всичко, което искате. Вие се стремите да направите "X". Ако работите и учите, можете да направите това "Х".

Много търсен като публичен оратор, д-р Джордан предизвиква американската общественост да промени отношението си към хората със затруднения и да отвори ума, сърцето и работните си места за тях. „Казвам на чуващите хора: „Не съдете предварително способностите на нечуващия човек. Дайте му шанс и ще видите, че ще се справи добре".

Ървинг Джордан има прекрасен глас. В обществата на Глухи хора обаче, чиято култура признава единствено жестовия език и отрича използването на говора, съществуват противоречиви мнения спрямо нечуващите оратори, говорещи публично. „Има хора, които се раждат Глухи, които изобщо не говорят, а някои от тях ми казаха, че малко се възмущават, задето говоря. Но аз съм себе си и правя това, което ми е удобно. Ангажирам се да жестирам всичко, което изричам, но ползвам говора си. Все още вярвам, че достигам до повече хора, когато правя това.

Аз свързвам две различни култури и два различни свята и мисля, че този мост все още е работещ. И ако мога едновременно да жестирам и да говоря в ситуация, в която хората, които са там – и чуващи, и Глухи – могат да ме разберат, има предимство да правя това. В същото време винаги съм казвал на хората да не съдят или оценяват индивид въз основа на говоренето. Посланието е важното. Това, което казвате, е много по-важно от това как го казвате – с жест или с говор”.

Като професор, ръководител на катедра, декан и президент, Ървинг Джордан има множество научни приноси в своята област. Съосновател е на Американската асоциация на хората със затруднения (AAPD) и член на Асоциацията на късно-оглушалите (Association of Late-Deafened Adults), която връчва годишна награда за изявени постижения на негово име.

Психологът никога не се е научил да чете по устни, тъй като смята това повече за изкуство, отколкото наука. „Или можете да го правите, или не. Аз самият жестирам, дори когато говоря с жена си, която е чуваща, но владее жестов език.

Вярвам, че това е изцяло индивидуален избор. Хората трябва да общуват по начин, по който се чувстват най-удобно. В компания само от Глухи хора често откривам, че гласът ми се изключва сам, без да усещам. Жестирам и изведнъж се улавям, че съм спрял да говоря. Друг път официално се изказвам пред смесена публика и много внимавам и речта, и жестовете ми да са ясни. Това е моят начин.

Ървинг Джордан има 11 почетни степени и е носител на множество награди. През 1990 г. президентът Джордж Буш го назначава за заместник-председател на президентската комисия по заетостта на хората със затруднения (PCEPD), а три години по-късно президентът Клинтън преназначава д-р Джордан на същата позиция.

За повече от 18 години кариера в Галодет той е широко аплодиран за успешните му усилия за увеличаване на финансирането, включително набиране на средства за разширяване и изграждане на два нови широкомащабни центъра за изследвания и подкрепа в образованието.

Но истинската трайна промяна е в по-високите стремежи и вяра в себе си, които имат нечуващите хора. „Това произлезе от протеста през 1988 г. Преди това всички ние позволявахме на другите да поставят ограничения върху това, което можем да постигнемХората ни казваха, че нечуващите не могат да вършат толкова важна работа: нечуващ човек не може да използва телефон. Глухият пък не би могъл да има смислена връзка с конгресмен - той ще има нужда от преводач. Как бихте могли да проведете съществен разговор чрез преводач?”

През 2006 г. Джордан решава да се оттегли от президентския пост в Галодет, като посочва за свой заместник Джейн Фернандес, също оглушала. Изборът му предизвиква противоречиви мнения, но той го защитава, упреквайки борда, че не смятат Фернандес за „достатъчно глуха” и припомняйки им протеста DPN през 1988г., когато самият той – с късна глухота, е избран за президент.

След оттеглянето си през 2008 г. Джордан продължава да бъде активист за правата на нечуващите. През 2010 г. президентът Обама го назначава за ръководител на Комисията за президентски стипендии. През 2011 г. е реализиран документален филм за правата на хората със затруднения, наречен „Живот, който си струва да се живее” (Lives Worth Living), в който Ървинг Джордан играе себе си.

Счита, че най-голямото предизвикателство за нечуващите е да се научат да работят повече заедно. „Различията между нечуващите хора са нещо нормално, но ние трябва да признаем тези различия и да работим заедно” – споделя той пред Washingtonian.

Смешно е да се каже от мен като нечуващ човек, но бих казал, че най-важното, което научих като президент, е да слушам. Трябваше да стана наистина добър слушател, какъвто не бях. И да помисля, преди да говоря. Говорех много бързо. Сега се опитвам първо да мисля и после да говоря - или още по-добре, изобщо да не говоря.

Много е важно да разбирате и уважавате различните гледни точки. Научих как житейският опит води хората към различни начини на виждане на света. Не винаги разбирах това - и все още не толкова, колкото би трябвало. Но сега по-често си мисля: „Защо този човек вижда това по различен начин?”, „Какво ми липсва, за да видя същото?”, „Какъв опит го кара да мисли така?“

От 2009 г. е редовен участник в маратона на военния флот. Той и съпругата му Линда живеят в Уест Ривър (щата Мериленд). Тя е бивша учителка в детска градина – чуваща, но владее езика на жестовете. Двойката има две деца - Ървинг Кинг III, математически биолог в Националния институт по здравеопазване и Хайди, администратор във Флоридското училище за нечуващи и незрящи.

Преведе от английски и разказа за вас Христина Чопарова

Изображения: Wikipedia, Youtube, ASLdeafined, Gallaudet, ECMC

Оценете
(1 глас)
Прочетена 130 пъти