Вторник, 10 Януари 2017 02:00

Джордж Ведиц: Докато има Глухи, ще има и знаци

Автор:

Скъпи читатели, в свръх технологичното ни време днес няма нищо по-лесно от това да заснемеш видеоклип от две минути. Но през 1913 година, в суровите условия на задаващата се Първа световна война – една от най-унищожителните в човешката история, киното тъкмо е в разгара си и конкуренцията на братя Люмиер е огромна. Използвайки възможностите на бързо развиващата се филмова индустрия, през същата тази 1913 г. един човек заснема двеминутен ням филм, воден от една-единствена максима: „Докато има глухи хора на земята, ще имаме и знаци. И докато ние имаме нашите филми, можем да се запазим знаците  в тяхната старинна чистота. Това е моята надежда, че всички ние ще обичаме и пазим нашия красив език на знаците като най-благородния дар от Бог за хората без слух”. Джордж Уилям Ведиц (George William Veditz), дами и господа.

Той е един от първите, които правят филмови записи на американския знаков език. А споменатият филм е „Запазване на езика на знаците” (1913), в който Ведиц прави ентусиазирана защита на правото на хората без слух да ползват езика на знаците, говорейки за красотата му и стойността му за обществото. Проектът всъщност е започнал още през 1910 г., с цел майсторски да се заснеме употребата на жестовия език. Един от първите записани в бил тогавашния директор на университета Галодет – Едуард Майнър Галодет (Edward Miner Gallaudet), оглавявал престижното учебно заведение цели 46 години (1864-1910).

В двеминутната лента „Запазване на езика на знаците”, която е без субтитри, Ведиц защитава правото на ползване на жестовия език от глухите хора, вместо набиращия популярност по онова време орален метод за вербализиране на комуникацията им. Като се старае да изразява ясно жестовете пред камера, Ведиц си служи с ярки библейски цитати, за да придаде на речта си емоционално въздействие.

В някои от филмите си по-късно Ведиц използва дактилология, което прави лесно превеждането на жестовете му от преводачи, присъстващи на място. От името на Националната асоциация на глухите (NAD), която оглавява, Ведиц заснема „Запазване на езика на знаците” специално за поколенията в момент, в който защитниците на устното четене и речта (наричани оралисти), налагат оралния метод в образованието на глухите хора. През 2010 г. филмът на Джордж Ведиц е избран за включване в архива на Националния филмов регистър на Библиотеката на Конгреса.

Подозирам, че ще искате да научите повече, затова, нека ви представя Джордж Ведиц. 

Името му е добре известно сред образователните среди и възпитатели на глухи хора. Той идва от семейство на немски имигранти. Ражда се на 13 август 1861 г. Когато е на пет години, го записват в частно двуезиково училище, което му позволява в рамките на три години да овладее добре френски и английски език, преди скарлатината да го запрати в света на Тишината, когато е само на осем.

Две години след като губи слуха си, малкият Джордж се обучава с частен учител, преди да постъпи в училището за глухи в Мериленд през 1875 г. Пет години се обучава там, като в по-голямата част от тях е личен секретар на директора и завежда печатния отдел на училището в продължение на две години. През 1880 постъпва в колежа Галoдет, като взема наведнъж първите курсове, тъй като е твърде напреднал с материала.

След дипломирането си с отличие през 1884 г., веднага го назначават за учител в неговата Алма матер, но в Мериленд Ведиц се задържа само четири години. Като учител неговата задълбоченост и усърдие печелят уважението и доверието на студентите му в необичайна степен. След Мериленд преподавателската кариера на Джордж Ведиц продължава в училището за глухи в Колорадо, където се установява. Тогава то е известно като „Национален колеж за глухонеми”, който през 1883 г. се преименува на колеж Галoдет, днес университет.

Докато преподава в Колорадо, Джордж Ведиц не спира да поддържа връзките си с Мерилендското училище за глухи и спомага за основаването на сдружение, което по-късно ще се превърне в Мерилендска асоциация на глухите.

Десет години по-късно, през 1894 г., като запален любител на шаха, Джордж Ведиц при една партия печели годеницата си, Мери Елизабет Биглър, правнучка на първия губернатор на Калифорния. 

През 1904 г. Ведиц бива избран за президент на Националната асоциация на глухите в САЩ (NAD), а три години след това го преизбират за този пост. Негова най-голяма грижа е опазването на езика на знаците, за които той вижда заплаха в лицето на привъжениците на оралния метод. През 1913 г. начело на нацията на САЩ вече е Томас Удроу Уилсън, двадесет и осмият президент. През август той държи реч, която Ведиц превежда на езика на знаците, като я чете от саморъчно написаната бележка от президента, предадена му лично. Би могло да се каже, че това е най-ранното официално преводачество от жестов език, за което има някакви сведения. 

Дълги години от живота си Ведиц посвещава на образованието на глухите, подпомага ги в техните цели. Умира на 12 март 1937 година, на 75-годишна възраст. В негова памет през 1997 година е учреден фестивалът на американския жестов език „Джордж Ведиц”, посветен на богатството на знаковия език, изразявано чрез литература, поезия и разказвачество.

NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Август. Цитирането ни като източник е задължително.

Автор на текста и превод от английски: Христина Чопарова

Изображения: Уикипедия

Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия

Оценете
(0 гласа)
Прочетена 2399 пъти