В Националната футболна лига на САЩ има само трима нечуващи в съвременната история на америкнския футбол. Пионерът сред тях е родом от щата Тенеси и през 1973 г. се състезава за отбора "Кардиналите" от Сейнт Луис. Бони Слоун (Bonnie Sloan).

В средите на професионалния скуош тя е известна като безкомпромисен играч, склонен да влиза в пререкания с реферите. „Бекс”, както я наричат съотборниците ѝ, може да се похвали с 8 титли от 24 участия и седемнайсетгодишна кариера. Не се смята за човек с увреждане и е върл противник на схващането, че нечуващите са хора с ментални проблеми. Ребека Макри (Rebecca Macree).

Той е най-успешният дефлимпийски плувец с 29 златни медала и спортна кариера, в която освен в плуването, бележи победи по колоездане и бягане. „Тихото торпедо”, както го наричат, е  официален посланик на нечуващите и незрящите във фондация „Принцеса Шарлийн от Монако“, където преподава плуване и основни умения за безопасност във водата. Терънс Паркин (Terence Parkin).

Наричат го „тихият художник”, но рисуването далеч не е единствената област, в която влага време и енергия. Като военен кореспондент на „Чикаго Дейли Нюз” отразява Руско-японската война, Мексиканската революция и Първата световна война. Запален естествоизпитател, пише за интелигентността при насекоми и паяци, и с удоволствие се включва в експедиция, за да събира птичи яйца. Кадуолдър Линкълн Уошбърн (Cadwallader Lincoln Washburn).

Тя е художник, график и дизайнер, чието изкуство е разпознаваемо с модернистичния си стил, с елементи на кубизъм и абстракция. И въпреки че създава керамика, окачени килими и илюстрации, най-голямо впечатление правят творбите ѝ, вдъхновени от японската техника на принтиране с дърворезба, при което се получават отпечатъци с бели линии. Бланш Лацел (Blanche Lazzell).

Да си евреин в Бавария, при това със слухова загуба, си е равнозначно на смъртна присъда през Втората световна война.  Интерниран в концентрационния лагер Дахау, той успява да избяга от Германия, но сенките на Холокоста дълго ще преследват в платната му талантливия художник, литограф и дизайнер Давид Лудвиг Блох.

В пантеона на творците със слухова загуба, оставили следа в историята на френското изкуство е и един скулптор, чиито творби променят представите за човеколюбие. Феликс Мартен (Félix Martin).

Той е първият и единствен до момента глух световен шампион по бокс в категория „петел”. Много са обстоятелствата, които го насочват към този силов спорт, който му носи световната титла през 1956 г. Марио Д’Агета (Mario D'Agata). 

Тя свири на виолончело, пиано и ентусиазирано говори за музиката, за начините да се усеща и изразява. Дотук всичко изглежда обичайно – просто талантливо момиче от Италия, с мечти за степен по естествени науки и да влезе в консерваторията. Само че тя е родена без слух, а музиката и тишината изглеждат несъвместими. Джулия Маца (Giulia Mazza) не само ги съвместява, но е и живото доказателство, че умението да свириш на музикален инструмент няма нищо общо със слуха, нито с техническото заучаване на ноти.

Има гледки, които са толкова въздействащи, че вдъхновяват някои художници буквално да ги запечатват. Кораби, докове, пейзажи – парченца от реалността, останали в житейски спомен, които след това се озовават гравирани в метал и дълбоко отпечатани на хартия. С тази техника, наречена офорт - много популярна в средата на 17 век - е творил и Уил Куинлан – един американски художник, при когото тишината се настанява в ранна детска възраст.